Малко градче в покрайнините на Стокхолм е дом на едно от най-необикновенните футболни дербита в Европа – два отбора основани от имигранти в момента водят битка за място в шведския елит.

Сьодертелие, който е с население от 83 000 жители, е по-популярен като родното място на шведската тенис легенда Бьорн Борг и успешния местен отбор по хокей на лед.

Два местни футболни клуба също се опитват да придобият спортна доминация. В това няма нищо необичайно, ако изключим фактът, че двата тима са формирани от една и съща група бегълци преди около 30 години.

Асириска и Сирианска се основани като социални клубове в средата на 70-те години от христиански бегълци от Средния Изток, известни повече като асирийци или сириаци.

Сьодертелие продължава да привлича бегълци от региона през годините, а напоследък прие редица иракчани след американската военна инвазия в страната.

Двата отбора започват съществуването си като забавление през уикенда на групи заводски работници, а десетилетие по-късно вече са професионални клубове.

Но чак през 90-те те изоставят собствената си политика в тях да играят само асирийци/сириаци. Тогава започва и възходът им през различните нива на шведския футбол.

В момента Асириска и Сирианска играят в Суперетан, втората дивизия на шведския футбол, и двата тима преследват промоция в елита – Алсвенскан.

Противопоставянето между тях е толкова силно, че някои интернет форуми бяха принудени временно да затворят, за да спрат ядро от крайни фенове да успеят да се уговорят за сблъсъци.

Сирианска взе предимство пред големия съперник през май след победа с 1:0. Привържениците на Асириска ще трябва да почакат до 27 септември, за да получат шанса си за реванш.

„Невероятно тежко е да загубиш това дерби”, твърди Робил Хейдари, маркетинговият директор на Асириска.

Докато Хейдари признава значението на мача за жителите на Сьодертелие, той разкрива и клубната визия за бъдещето. Целта е Асириска да се върне в Алсвенскан през 2010 г., пет години след първия си и неуспешен престой в елита, който продължи само една година.

За президента на Сирианска Андреас Темик мачът с градския съперник винаги е най-важният ден в календара за годината.

„Беше много важно, че спечелихме, твърди Темик. – Ще излъжа, ако кажа, че подготовката ни за този мач е същата като за всеки друг двубой.”

„Прилича на космическата надпревара между Русия и САЩ, този мач повдига желанието ни да покажем, че сме по-добрия отбор в града”, разкрива фенът на Сирианска Дани Бурсом.

Съперничеството между отборите има дълбоки корени, които започват от спора как общността трябва да се нарича.

Една част от тях твърди, че трябва да се наричат асирийци – отправка към древната асирийска империя, която преди около 2500 години се е простирала върху земите на Турция, Ирак, Иран и Сирия. Тези хора се наричат асирийци и естествено са привърженици на Асириска.

Друга част от обществеността се описва като сириаци, подчертавайки връзките си със сири-яковитската православна църква. Те пък поддържат Сирианска.

Завладяна от персийци и араби тази група хора е без собствена родина от над 2000 години. Това е и причината двата клуба да се превърнат в ключови за общността им в Швеция.

„За нас това е като национален отбор”, заявява 20-годишният халф на Сирианска Раби Елиа.

И двата клуба – Асириска и Сирианска, имат изравнена посещаемост на мачовете между 3000 и 4000 зрители, но освен това могат да се похвалят със стотици хиляди фенове по цялата планета.

Двата тима обаче преследват равенство и в едно и също нещо – според правилата на Шведската футболна асоциация отборите трябва да са във финансово изправно състояние в края на всеки сезон. Отборите, които не успеят да покрият изискванията са пращани по служебен път в по-долна лига.

Въпреки суровите финсови изисквания на федерацията нито един руски олигарх или арабски шейх няма да може да се похвали, че е купил някой от двата тима.

Наил Йокен, президентът на Асириска, твърди, че дори оферта от трилиони милиарди евро ще бъде отхвърлена. На същото мнение е и босът на Сирианска Андреас Темик: „Никога няма да продадем клуба. Той принадлежи на хората.
Джеймс Фрейни/АФП