През миналия сезон всички се впечатляваха от силното представяне на Борусия (Дортмунд), а това е клуб, който само преди няколко години беше в тежко финансово състояние и като част от спасението беше продажбата на правата върху името на “Вестфаленщадион” на финансовата и застрахователна компания “Сигнал Идуна”.
През този сезон тимът на Юрген Клоп вече не привлича толкова внимание, тъй като всички вече познават силата на “жълто-черните”. Сега в Европа има нов интересен футболен обект, който се осмелява да се противопостави на грандовете. Атлетико (Мадрид) се превърна в един стабилен и силен отбор, който никой не желае за съперник. Дори в Примера дивисион е преди Реал (Мадрид) в класирането.
Звездите не гарантират успехи
През 1992 г. президентът на Атлетико (Мадрид) Хесус Хил, заемащ поста от 1987 г., реши да закрие клубната академия, което накара много талантливи играчи да си потърсят други отбори. Един от тях – 15-годишният Раул Гонсалес Бланко премина в школата на градския враг Реал (Мадрид) и през годините се превърна в легенда на Кралския клуб. Хесус Хул беше решил да заложи на стратегията, че ще постигне големи успехи само със солидни вложения във футболни звезди.
Тази политика на управление и почти диктаторския маниер на властване на Хил доведоха до спечелването на две Купи на краля и честа смяна на треньори. През 1995 г. изглежда беше намерен правилният наставник – Радомир Антич. Сърбинът разполагаше с играчи като Любослав Пенев, Диего Симеоне и Кико и изведе “дюшекчиите” до дубъл през 1996 г. По всичко изглеждаше, че е поставена основата на светло бъдеще за клуба. Вместо това в следващите години се осъществи непреодолим срив.
Въпреки че Хил продължаваше да налива милиони, нови успехи не последваха. Фланелката на клуба облякоха известни футболисти като Кристиан Виери и Жуниньо, но успехът от 1996 г. не беше повторен. През лятото на 1998 г. Антич беше уволнен. На неговия пост дойде Ариго Саки, след италианеца сърбинът беше върнат, за да бъде заменен от Клаудио Раниери. Той обаче постигна единствено срив в играта на тима, довела до изпадането в Сегунда дивисион през 2000 г., което не можеше да бъде предотвратето дори от връщането на Антич за последните месеци от сезона.
Този срив съвпадна с разследване срещу Хесус Хил за съмнителни финансови операции. Атлетико (Мадрид) се озова на ръба да фалира. Начело на клуба беше наложено държавно административно урлавление, което да успее да възстанови загубите на кредиторите. В един момент “дюшекчиите” бяха на път да се озоват в трета дивизия. През 2002 г. Атлетико се завърна в елита, но последва редуване на силни и слаби сезони. Инвестиции в нови играчи доведоха до триумф в Лига Европа през 2009 г. под ръководството на Кике Санчес Флорес. Това обаче беше временно и след разочароващо представяне на тима през 2011 г. треньорът беше заменен от Грегорио Мансано, който през декември същата година беше уволнен. На неговото място дойде Диего Симеоне.
Креолът донесе постоянство
Симеоне, бивш играч на Атлетико (Мадрид), сложи “дюшекчиите” на правилния път за развитие. Специалистът, наричан още от детските си години Чоло (креолът), изведе отбора до спечелването на Лига Европа и Суперкупата на Европа (2012) и Купата на краля (2013). На какво обаче се дължи успешното представяне на тима под ръководството на аржентинеца?
Алфата и омегата на треньорския стил на Симеоне са тактическата дисциплина и здравата защита. Той залага на традиционната схема 4-4-2, но възлага голямо значение на покриването на празните пространства. Стилът на игра на тима е толкова гъвкав, че на съперниците е трудно да се ориентират, а специалистите все още не могат да лепнат етикет на представянето на Атлетико (Мадрид).
В момента тимът на Симеоне има качествата да се превърне в истински топ отбор. Вратарят Тибо Куртоа е един от най-добрите млади играчи на този пост и единственият минус за Атлетико е, че белгиецът е под наем от Челси. В отбрана “дюшекчиите” разполагат с опасните крайни защитници Хуанфран и Фелипе Луис, а в центъра на защитата са Миранда и Диего Годин, които впечатляват с изявите си. Добър атестат за работата в отбрана са едва 9-е допуснати гола от началото на сезона в Примера дивисион, почти два пъти по-малко от Реал (Мадрид).
В средата също има интересни играчи. Марио Суарес и Габи изградиха солидно партньорство в центъра на терена, а за техни заместници в клуба може да избират между Тиаго и Раул Гарсия. По крилата Коке и Арда Туран дават на Атлетико сериозна мощ, която може да се противопостави на европейския клубен елит. Мнозина мислеха през лятото, че с продажбата на Радамел Фалкао “дюшекчиите” ще загубят силата си в атака. Този проблем беше решен с привличането на Давид Вия, който вече наниза 8 гола в първенството. Освен това той създаде уникален дует с Диего Коста. Бразилецът, който предпочете да играе за националния отбор на Испания, се намира в невероятна форма. До момента е отбелязал 15 гола, което е близо два пъти повече от Лионел Меси (8 гола) и две попадения по-малко от Кристиано Роналдо (17).
Без скъпи звезди
Заради финансови задължения “дюшекчиите” повече не могат да си позволят скъпи трансфери, но затова пък залагат на класни и доказани играчи, които пасват на стила на игра. В първите два трансферни периода под ръководството на Диего Симеоне клубът спечели почти 60 милиона евро от трансфери на свои състезатели, въпреки че също купуваше футболисти. Така през лятото беше взет Давид Вия от Барселона срещу 2,1 милиона евро. Тази сума може да нарастне до 3 милиона, но пък 31-годишният Вия може да играе още няколко сезона за “червено-белите”. Освен това той продължава да е най-добрият испански реализатор в Примера дивисион.
От друга страна ядрото на отбора е непроменено вече няколко сезона. Затова потвърди и бразилският защитник на тима Фелипе Луис: “Този отбор играе заедно вече почти три години. Клубът направи големи усилия, за да задържи основните играчи и сега това се отплаща много добре.”
Голямо внимание се отделя и на школата, която беше възстановена през годините и първото голямо име, което създаде беше Фернандо Торес. През годините академията създаде и други играчи и сега Диего Симеоне се възползва от това. В първия тим са продуктите на клубната школа Марио Суарес, Коке, Габи, Хави Маркиньо и Оливер Торес. Освен това се правят опити младите таланти да бъдат задържани в отбора. За 17-годишния Оливер Торес има сериозен интерес от няколко европейски гранда и заради това Атлетико (Мадрид) подписа с него договор, в който има установена трансферна сума – 24 милиона евро.
Укротяване на задълженията
През последните години Атлетико (Мадрид) започна да изплаща задълженията си. С времето клубът беше натрупал дългове към държавата, но институциите си затваряха очите. Така се оказа, че “дюшекчиите” дължат само на държавата 210 милиона евро.
Беше сключен договор за изплащането на този дълг до 2017 г. Преди началото на този сезон от клуба обявиха, че вече са изплатили половината от тези задължения. Не е тайна обаче, че има дългове и към банки, но там никой не знае за какви точно суми става въпрос.
В активините на Атлетико (Мадрид) е стадион “Висенте Калдерон” (оценен на 276 милиона евро) и тренировъчната база (126 милиона евро), както и телевизионните, радио и трансферните права, които общо се изчисляват на 230 милиона евро.
Важен елемент във финансовата стабилност е на път да се окаже преместването на нов стадион. През 2007 г. клубът сключи договор за разрушението на “Висенте Калдерон”, където ще бъдат построени жилищни сгради. Атлетико (Мадрид) от своя страна ще се премести на “Олимпийския стадион”, който ще бъде изграден въпреки неуспешната кандидатура на Мадрид за домакинство на олимпийските игри. Съоръжението трябва да е завършено през 2014 г., а цената на изграждането му е 200 милиона евро.
Тази сума не може да се нарече незначителна за клуба, но новият стадион със сигурност има своите предимства. Най-видното на пръв поглед е вместимостта. В момента на “Висенте Калдерон” може да присъстват максимум 55 000 зрители, докато на новия стадион те ще бъдат около 70 000. Съоръжението ще бъде най-модерното в Испания, а това може да генерира и допълнителни приходи от организацията на други мероприятия извън спорта.
