В началото на месеца приключи поредният горещ трансферен период във футбола. Челси и Ливърпул направиха най-коментираната сделка през тази зима с преминаването на Фернандо Торес от “Анфилд” на “Стамфорд Бридж”. “Червените” отговориха с привличането на Луис Суарес от Аякс и на Анди Керъл от Нюкасъл. Нито Кени Далглиш искаше да се раздели с Хлапето, нито Алан Пардю възнамеряваше да пусне далеч от “Сейнт Джеймсис Парк” основното си острие. И двамата мениджъри обаче осъзнават, че въпросните трансфери бяха в интерес на техните клубове. Но на тях едва ли им е минавало през ума, че може да продадат себе си на друг отбор за доброто на настоящия си клуб. Именно това прави през 1949 г. играещият треньор на Карлайл Айвър Броудис. Този трансфер в извества степен има връзка с превръщането на Ливърпул в световна величина.
Айвър Броудис е летец към Кралските военновъздушни сили през Втората световна война и като аматьор играе за различни футболни отбори. Сред тях е и Тотнъм. Подписът му в документ на “шпорите” променя името, с което остава в историята на футбола. Броудис е роден като Айвън Артър Броудис, но Футболната асоциация грешно разчита първото му име и започва да го води в статистиката като Айвър Броудис. Във военния период той изиграва 4 мача и бележи 3 гола за Манчестър Юнайтед. Носи екипите и на Финчли, Нортфлийт и Милуол. През август 1946 г. приема предложението да стане играещ треньор на Карлайл Юнайтед, въпреки че е само на 23 години. Нападателят все още държи рекорда на Английската футболна лига за най-млад играещ мениджър в историята.
За три години в Карлайл има 52 гола в 91 мача. В този период тимът е средна класа, но клубът подобрява значително състоянието си. През януари 1949 г. Броудис в качеството си на мениджър взима решение да продаде себе си като футболист на Съндърланд. Трансферната сума е 18 000 паунда, значително висока сума за онова време. Той твърди, че това е най-доброто решение в интерес на Карлайл. На мястото му като треньор на тима е назначен някакъв 35-годишен шотландец, който тъкмо е приключил футболната си кариера в Престън. Името на този шотландец е Бил Шенкли, който десетилетие по-късно ще поеме Ливърпул, за да положи основите на един световен гранд.
След Съндърланд кариерата на Броудис преминава през Манчестър Сити и Нюкасъл. Следва завръщане в Карлайл за 4 години и приключва с футбола като играч на шотландския Куин ъф дъ Саут. През 1951 г. дебютира за националния отбор и с екипа на “трите лъва” има 8 гола за 14 мача. Не взима участие в знаменитата загуба на Англия с 3:6 от Унгария на “Уембли” през ноември 1953 г., но играе срещу маджарите на 23 май следващата година в Будапеща. Айвър Броудис бележи единствения английски гол в мача, спечелен от унгарците със 7:1. Това и до днес е най-тежката загуба на Англия. Партньорът му в атака Том Фини си спомня за този ден: “След мача Айвър си свали обувките и каза никой да не ги пипа, ако не носи ръкавици, тъй като са прегрели от тичане.” Самият Айвър Броудис твърди за въпросната среща: “За първи път завърших мач с изгорял от слънцето език.”
Броудис играе и в трите мача на Англия на Мондиал’54 и се разписва на два пъти за равенството 4:4 с Белгия. Това го прави първият английски национал с два гола в един мач на световно първенство. Постижението му е само с половин час по-старо от това на Нат Лофтхаус, който също бележи два пъти на белгийците. Това е първият английски национален отбор, който играе четвъртфинал на световен шампионат. След края на спортната си кариера през 1962 г. Айвър Броудис започва работа като спортен журналист в “Карлайл Ивнинг Нюз”, пише и за “Дейли Стар” и “Обзървър”. Остава в професията 45 години, въпреки че според информациите и сега, на 88-годишна възраст, се кара с младите репортери в пресложата на “Брънтън Парк” в Карлайл. Любопитна е случката от журналистическата му кариера, когато се появява на “Анфилд”. Бил Шенкли, вече треньор на Ливърпул, се отправя към него с маршова стъпка и му стиска ръката. Историята прави впечатление, тъй като Шенкли е известен със своята твърдост и твърде редки прояви на чувствителност./БЛИЦ