Феновете на Динамо (Загреб) са едни от най-безмилостни в цяла Европа. Те заплашват, бият, ако се налага, и не се притесняват да изразяват мнението си, било то и гражданско. Последният им подвиг беше през декември 2011 година, когато Динамо загуби от Лион с 1:7 в мач от груповата фаза на миналогодишното издание Шампионската лига. Една дузина разгневени привърженици щурмуваха клубния офис на гранда от Загреб и засипаха с обиди боса Здравко Мамич и неговия брат и спортен директор Зоран.

Най-голямата фракция се казва "Лошите сини момчета" (Bad Blue Boys). Тя е знакова в новата история на Хърватия. С Bad Blue Boys започва и свършва всичко около отбора сред феновете. Именно членовете й бяха в основата на протестите срещу ръководството през зимата. Тя е създадена през 1986 година. След врага Хайдук (Сплит), най-вече мрази сърбите. Това остава непроменено дори и след войната, довела до разпадането на Югославия.

Преди 1991 г. вечният враг на Динамо се казва Цървена звезда. Двете агитки не пропускат шанс да декларират ненавистта си една към друга. Обединява ги националната принадлежност, едните защитават Хърватия, другите Сърбия.

Паметна е датата 13 май 1990 година. Мач между двата тима. Феновете на Звезда носят киселина, докато другите са въоръжени с палки, колове и камъни. Всичко е нагласено, всички очакват сблъсъка. По време на мача Динамо - Цървена звезда избухват мащабни размирици, хървати и сърби се бият свирепо в изблик на натрупан национализъм и омраза. Това не е дерби, това е Хърватия срещу Сърбия.

Запалянковците на "звездашите" къртят седалки. Бесни от поведението им тези на Динамо опитват да свалят огражденията, за да се доберат до "врага". Намесва се полицията, което предизвиква масов бой. Някои от органите на реда са сърби.

В един момент Звонимир Бобан, състезател на Динамо (З) по това време, се превръща в национален герой за хърватите, особено сред националистите. Безредиците са се пренесли и на терена. Халфът набира скорост и с еленски скок изритва югославски полицай, който преди това е набил фен на Динамо пред очите му. За това си деяние халфът е наказан от Югославската футболна федерация за осем месеца. Ритникът му се превръща в символ на противопоставянето срещу белградския режим.



Счита се, че случилото се на стадион "Максимир" е началото на войната, която разцепва Югославия. Година по-късно голяма част от същите тези мъже, седяли, стояли и били се по трибуните, воюват за Хърватия и Сърбия. Но не с юмруци, палки и камъни, а с пълно бойно снаряжение.

И до ден днешен привържениците на Динамо (Загреб) са не само едни от най-лудите, но и едни от най-верните. Любят, ценят и бранят тези, които на терена оставят сърцата си за синята фланелка. Факт за това е паметникът с емблемата на клуба в близост до стадиона, изграден в чест на загиналите по време на войната. И до ден днешен преди домакински мач на него се поднасят цветя от феновете на Динамо.

"Лошите сини момчета" не прикриват буйния си нрав и в чужбина. В Австрия бяха замесени в сбиване с полицаи по време на контролна среща на Динамо. УЕФА често наказва клуба заради поведението на феновете, които в последните години имаха сериозни мелета в Румъния и Италия.