Във футбола има истински бижута, които, вместо да греят във витрината на някоя доказана марка бутик, мъждукат в малки магазинчета. Сенегалският нападател Демба Ба е един от тях. Роденият преди 26 години във Франция голмайстор притежава всички възможни качества, които го правят съвършен.

 

Забележете обаче в какви отбори се е подвизавал – още като млад изкарва кратък период в Уотфорд, после е във френските Руан, Мускрон, германския Хофенхайм, след което се завръща на Острова, обличайки екипите на Уест Хям и Нюкасъл.

 

Снощи за пореден път видяхме брилянтните изяви на Демба Ба и поредния му фамозен гол – при класическото 3:0 за “свраките” срещу Манчестър Юнайтед.

Демба записва гол след гол и рекорд след рекорд във Висшата английска лига, но неговото място не е в Нюкасъл. Ба е футболист от друго измерение, от друга орбита. Той би разгърнал на сто процента блестящия си потенциал в голям отбор. Просто защото е голям! И ще бъде престъпление и за неговата кариера, а и за футбола, ако един ден не облече екипа на нещо класно, на нещо сериозно.

 

Ще прощават на Острова, ама прехваленият Анди Керъл не може да се опре и на малкия пръст на Демба Ба. Същият Керъл премина за умопомрачителните 35 милиона паунда от Нюкасъл в Ливърпул, където вместо в голмайстор се превърна в коледно дърво, от което феновете на “Анфилд” напразно чакат подаръци под формата на голове. Демба струва далеч по-малко, но същевременно класата му е в пъти повече.

 

Само дано Демба Ба не остане в списъка на онези футболни уникати, които така и не заблестяха с фланелките на някой колос. Сещам се за Мат льо Тисие. Помните ли го? Цялата му кариера премина само и единствено в Саутхямптън. Мат бе най-техничният, най-нестандартният и най-приятният за окото нападател, който някога съм гледал по английските терени. Той нямаше грозен гол, грозен пас и грозно изпълнение. Всичко бе красиво и изящно.

 

Двамата с Демба нямат кой знае колко допирни точки, свързва ги предимно това, че не успяха да спечелят трофеи със солидни клубове. Е, за сенегалеца все още има шанс, въпреки че Мат след края на кариерата си бе казал: “Головете бяха моите трофеи. Аз играех за кеф, а не да броя медалите и титлите!”. Но все пак е друго някога да си спомниш с удоволствие, че си държал в ръцете шампионска купа...