Ювентус се върна на върха в Серия „А“ благодарение на серия от 15 поредни победи и едно равенство. Преди нея „бианконерите“ заемаха 12-о място, като в първите си 10 срещи от първенството имаха три успеха, три ремита и четири загуби. Тогава сякаш се развихри един 22-годишен младеж, който в серията 15 победи вкара 9 гола. Някои от тях решителни, като тези срещу Милан и Рома.
Тези факти предизвикаха феновете, които не следят особено италианския футбол, да попитат:
Кое е това момче?
Всъщност точно по този начин Момчето, но на сицилиански диалект - Picciriddu, го наричаха феновете на предишния му отбор Палермо. В Сицилия Дибала беше любимец не само на тифозите на „росанерите“, но и на непредвидимия президент Маурицио Дзампарини.
Пауло Дибала е роден на 15 ноември 1993 г. в Лагуна Ларга, разположен на хълмовете в аржентинската провинция Кордоба. Място, от което произлизат звезди на местния футбол като Пабло Аймар и Хавиер Пасторе. Дибала е етническа полско-италианска-аржентинска смесица. Дядо му Болеслав Дибала е поляк, а едната му баба е от околностите на Неапол. Малкият Паоло започва да тренира футбол в местния клуб Лагуна Ларга. След това се мести в школата на Институто от главния град на провинцията – Кордоба. На 15-годишна възраст, след смъртта на баща си, за постоянно се мести в Кордоба, а две години по-късно Пауло вече е част от първия тим на Институто. Клубът е известен с това, че е бил първият отбор в кариерите на легендарните Освалдо Ардилес и Марио Кемпес.
Дебютният му сезон в мъжкия тим съвпада с изпадането от елита на гранда Ривър Плейт. Институто прекарва голяма част от сезона в битка с „милионерите“ от Буенос Айрес за първото място във втора дивизия, а репутацията на Дибала расте. 17-годишният млад талант чупи няколко рекорда – включително и този на Марио Кемпес за най-млад автор на гол в мъжкия аржентински футбол. Става първият играч в историята на клуба, вкарал в шест поредни мача. Пауло изиграва 38 поредни мача за Институто, подобрявайки нов рекорд на Кемпес. Дибала приключва шампионата със 17 гола (два хеттрика). Като цяло
напълно оправдава
прякора си – Бижуто
Силният сезон привлича вниманието на няколко клуба от Аржентина. Истинската офанзива обаче е от Италия. Въпреки слуховете за интерес от Наполи, насочен от съвет на Диего Марадона, Пауло Дибала осъществява трансфер в Палермо. Тази сделка обаче не протича по мед и масло. На 29 април 2012 г. Маурицио Дзампарини заявява гордо: „Взимаме Паоло Дибала – новият Серхио Агуеро!“ По-късно същия ден генералният секретар на Институто Хосе Теокс е категоричен, че човекът, водил преговорите със сицилианците, не е бил упълномощен от аржентинския клуб. Все пак на 20 юли 2012 г. Палермо на официална пресконференция обявява финализирания трансфер на Дибала срещу 12 милиона евро. Нападателят подписва договор за четири години.
Аржентинецът дебютира в Серия „А“ в мач срещу Лацио – загуба с 0:3 на 2 септември. Игровото му време обаче е лимитирано, тъй като треньорът Джан Пиеро Гасперини отказва да го пуска като партньор на Фабрицио Миколи. В първия си мач като титуляр на 11 ноември Дибала вкарва и двата гола за победата с 2:0 над Сампдория. До края на сезона вкарва още един гол – при домакинското 2:2 с Лацио, но в края на шампионата Палермо изпада.
Пауло Дибала прави добър сезон в Серия „Б“ и помага на сицилианците да си върнат мястото в елита след само една година във втора дивизия. През сезон 2014/15 аржентинецът вкарва 10 гола в първия полусезон, формирайки успешно партньорство със сънародника си Франко Васкес. Левият му крак е убийствен, а нападателят завършва шампионата с 13 гола и 10 асистенции. За доброто представяне в двете фази – реализиране и създаване на голове, му помага и неговият стил на игра. Дибала не е типичен таран или втори нападател, не е нито фалшива „деветка“, нито плеймейкър.
Отново започват слуховете за интерес от страна на топ клубовете, не само от Италия, но и от Европа. Собственикът на Палермо Маурицио Дзампарини се опитва да извлече най-голяма полза от Бижуто и му поставя цена от 42 милиона евро. Самият Дибала е учуден от цената: „Тази сума не е реална. Малцина играчи я заслужават, а аз със сигурност не съм сред тях.“ Ювентус обаче не мисли така. На 4 юни 2015 г. е анонсирано, че Дибала преминава в „Старата госпожа“ срещу 32 милиона евро плюс допълнителни 8 милиона допълнителен бонус при постигането на успехи. Това е най-голямата сума за играч, която грандът от Торино е плащал след скандала „Калчополи“ през 2006 г.
Пауло Дибала става четвъртият най-скъп футболист в историята на Ювентус. Повече пари клубът е давал само за Джанлуиджи Буфон, Лилиан Тюрам и Павел Недвед. Аржентинецът
поема още една тежест,
взимайки фланелката с № 21,
която преди лятото беше носена от Андреа Пирло. Освен това трябва да наследи сънародника си Карлос Тевес, който се беше превърнал в любимец на феновете. „Аз се уча от Тевес. Гледал съм почти всичките му мачове през последните години“, признава новото попълнение на „Старата госпожа“.
На 8 август Пауло Дибала дебютира за Ювентус в официален мач. В 61-ата минута влиза като смяна на Кингсли Коман в мача срещу Лацио за Суперкупата на Италия и вкарва втория гол за успеха с 2:0 в Шанхай. На 23 август е и първият му мач за „бианконерите“ в Серия „А“, като отново заменя Коман. Ювентус обаче изненадващо губи с 0:1 като домакин на Удинезе. Седмица по-късно бележи и първия си гол за „Старата госпожа“ - при загубата с 1:2 като гост на Рома.
От гледна точка на огромната сума, платена за него, изненадващо е, че Дибала не е твърд титуляр. Треньорът Масимилиано Алегри, който е подложен на сериозна критика заради слабото представяне на отбора, изглежда не гори от желание да използва скъпата клубна придобивка. Мнозина интерпретират поведението на специалиста като липса на доверие. Дори президентът на Палермо се включва в критиките към наставника на „бианконерите“: „Той съсипва един голям играч, който ще стане по-велик от Лионел Меси, Златан Ибрахимович и Кристиано Роналдо. Ако Роберто Манчини беше начело на Ювентус, Пауло Дибала щеше да играе във всеки мач.“ Алегри леко високомерно се оправдава пред медиите с думите: „Не е моя вината, че клубът е платил 40 милиона евро. Аз съм обикновен треньор.“
Специалистът обаче не е сляп и отчита приноса на Дибала от началото на настоящата кампания. За осем мача от началото на сезона (5 като титуляр) младият аржентинец е вкарал 4 гола, включително и изравнителното попадение от дузпа за домакинското 1:1 с Киево. Наблюдателите отчитат, че вероятно Масимилиано Алегри просто внимателно интегрира Пауло Дибала в отбора, така както е направил с Алваро Мората в предишния сезон.
Вероятно треньорът е бил прекалено предпазлив, а може да е бил прав. Едно може да се каже със сигурност. Алегри започна да налага Дибала в стартовия състав от края на октомври и младокът се отплати за доверието, вкарвайки 9 гола в Серия „А“ и два в Купата на Италия,
бележейки попадения от
игра, от дузпа и от фаул
Добави и пет асистенции. „Не знам как го наричат другите, но в отбора му казваме Квадрат R2. Както знаете, това е комбинацията от бутони, с която на „Плейстейшън“ вкарваш гол с обръщане. Много от попаденията му са отбелязани по този начин“, разкрива халфът на Ювентус Пол Погба.
Заради смесени си произход Пауло Дибала имаше възможност да играе за Аржентина, Италия или Полша. Левичарят нямаше мач за младежките формации на Аржентина, тъй като от Палермо отказаха да го пуснат за участие на първенството на Южна Америка за юноши до 20 години през 2013 г. Селекционерът на младежите на Италия Луиджи ди Биаджо по това време също имаше намерение да повика нападателя. Според слуховете дори селекционерът на мъжкия тим на Италия Антонио Конте искал да го използва. Дибала обаче реже всички италиански и полски надежди с твърдението, че е аржентинец и ще играе само за националния отбор на Аржентина. На 22 септември получава първата си повиквателна за „гаучосите“. На 13 октомври дебютира за родината си, когато в 75-ата минута заменя Карлос Тевес в световната квалификация с Парагвай (0:0). След това игра и при равенството 1:1 с Бразилия и победата с 1:0 над Колумбия. Все още чака първия си гол и първия си мач като титуляр за Аржентина.
Един добър играч може да направи превъзходни шест месеца или дори цял сезон, но великият играч показва постоянство в изявите първенство след първенство. Именно това в следващите години трябва да представи Пауло Дибала, за да сбъдне прогнозите на Маурицио Дзампарини, че ще задмине Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Последното десетилетие принадлежеше на Меси и Роналдо. За звездата на бъдещето се счита Неймар, но дали пък няма да видим сериозна конкуренция на бразилеца в лицето в Дибала?
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ