На 17 април се навършват точно 30 години от началото на един исторически турнир. Тогава започва 51-ото и последно издание на Купата на СССР по футбол. Турнирът завършва година по-рано с ново име и единствен носител на трофея.

Към 17 април 1991 г. продължаващото съществуване на Съветския съюз е под голяма въпросителна, която става още по-сериозна след опита за отстраняване на президента Михаил Горбачов през лятото на същата година (известен като Августовския пуч). През есента на 1991 г. са и първите случаи, в които отбори от Армения и Украйна отказват да пътуват за гостуванията си в турнира. В резултат на това Арарат (Ереван), Шахтьор (Донецк), Днепър (Днепропетровск) и Нива (Тернопол) са изключени от надпреварата.

Начален Бонус до 1000 лв. за онлайн казино игри от efbet

На четвъртфиналите, които се играят през месец март 1992 г., вече след официалния разпад на СССР, не се явяват Металист (Харков), Черноморец (Одеса) и Динамо (Киев). Заради това Локомотив (Москва), ЦСКА (Москва) и Памир (Душанбе) се класират за полуфиналите по служебен път. Единствено се играе мачът между Спартак (Москва) и Криля Советов (Самара), в който тимът от руската столица печели с 1:0 след продължения и гол на Валерий Карпин.

Самият турнир вече носи името Купа на ОНД (Общество на независимите държави). На полуфиналите Спартак (Москва) бие съгражданите си от Локомотив с 2:0 след попадения на Андрей Пятницки и Виктор Онопко. ЦСКА (Москва) със същия резултат печели срещу Памир от столицата на независимия вече Таджикистан с голове на Лев Матвеев и Игор Макаров.

Много футболисти на Памир отказват да се върнат в Душанбе, тъй като в страната е започнала гражданска война. На практика целият състав преминава в различни руски отбори. Звездата на тима Мухсин Мухамадиев се озовава в Локомотив (Москва), а титулярният вратар Андрей Мананников става част от Зенит.

На 10 май 1992 г. на стадион „Ленин“ (б.ред. - настоящият „Лужники“) се провежда последният финал за Купата на СССР. Началото на мача закъснява. Причината е получено телефонно обаждане със заплаха, че на стадиона е поставена бомба. С помощта на специално обучени кучета цялото съоръжение е претърсено, но никакви взривни материали не са открити.

Заради това обаче зрителите и играчите на ЦСКА (Москва) и Спартак (Москва) в продължение на 40 минути са на тръни. Начело на двата отбора са треньорски легенди – Павел Садирин и Олег Романцев, които в последствие в различни периоди ще бъдат селекционери на националния отбор на Русия. Асистент на Романцев пък е известният в България Александър Тарханов, който доскоро беше треньор на Славия.

Началото на двубоя е за ЦСКА (Москва), който оказва натиск, но не стига до гол. В 22-ата минута Владимир Бесчастник дава аванс на Спартак след асистенция на Игор Ледяков. 13 минути по-късно вратарят на „армейците“ Дмитрий Харин, който седем месеца по-късно ще премине в Челси срещу 400 000 паунда, подава грешно топката на противника.

От това се възползва Ледяков, който центрира към намиращия се в наказателното поле Бесчастних и 18-годишният нападател с глава стреля към вратата. Топката се удря в напречната греда и пада зад голлинията.

Точно преди почивката ЦСКА (Москва) получава дузпа. Дмитрий Хлестов събаря Сергей Колотовкин. Сред играчите на Павел Садирин започва спор кой да изпълни наказателния удар. В крайна сметка с това се наема вратарят Харин. След кратка засилка обаче той стреля силно над вратата. След почивката ЦСКА (Москва) не стига до нова голова възможност. Така Спартак (Москва) става последният носител на Купата на СССР, както и първият и единствен победител в турнира за Купата на ОНД.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

КУПА НА СССР/КУПА НА ОНД, ФИНАЛ
10 май 1992 г.
Спартак (Москва) – ЦСКА (Москва) 2:0
1:0 Владимир Бесчастних (22), 2:0 Владимир Бесчастних (35)

Спартак (Москва): Станислав Черчесов, Дмитрий Хлестов, Андрей Иванов, Дмитрий Попов, Кахабер Цхададзе, Андрей Чернишов, Виктор Онопко, Валерий Карпин (80-Дмитрий Радченко), Андрей Пятницки (73-Рашид Рахимов), Игор Ледяхов, Владимир Бесчастних (88-Александър Татаркин)
Треньор: Олег Романцев

ЦСКА (Москва): Дмитрий Харин, Валерий Минко, Сергей Колотовкин, Дмитрий Бистров, Олег Малюков, Михаил Колесников (46-Василий Иванов), Денис Машкарин (50-Александър Гришин), Алексей Поддубский, Олег Сергеев, Сергей Крутов, Лев Матвеев (25-Илшат Файзулин)
Треньор: Павел Садирин

Москва, ст. „Ленин“ - 42 000 зрители
Съдия: Андрей Бутенко