Брюж – деградацията на един гранд

Клубът е в спад през последните 4 години, треньорът е любимец на президента

София, България

6 Дек. 201015:00

983

1 от 1

Преди 6 години Брюж бе съперник на Локомотив (Пловдив) във втория квалификационен кръг на Шампионската лига. Тогава белгийският тим се оказа твърде висока бариера за “смърфовете”, отпаднали с общ резултат 0:6 и четири гола (по два в двата мача) на хърватина Бошко Балабан. Година по-късно “синьо-черните” играха в груповата фаза на Шампионската лига и завършиха на трето място в поток с Ювентус, Байерн и Рапид (Виена). След това Брюж отпадна от Рома на 1/16-финалите на Купата на УЕФА. От 2006 г. обаче започна срив в клуба от фламандския регион на Белгия, въпреки че през същия сезон бе спечелена купата на страната.

Брюж е един от най-успешните белгийски отбори, спечелил е 13 шампионски титли, 10 купи и 13 суперкупи. Освен това е единственият представител на страната, играл на финал на КЕШ (през 1978 г. губи от Ливърпул с 0:1 на “Уембли”). Две години по-рано на финала на Купата на УЕФА също отстъпва на мърсисайдци след 2:3 на “Анфилд” (от 2:0 допуска пълен обрат за 6 минути в средата на второто полувреме) и 1:1 у дома. През 1988 г. отпада от Еспаньол на полуфинала на купата на УЕФА, а четири години по-късно е отстранен от Вердер на полуфинала на КНК. През сезоните 1992/93, 2002/03, 2003/04 и 2005/06 играе в групите на Шампионската лига. В момента за 15-и пореден сезон участва в Купата на УЕФА/Лига Европа.

Настоящата ситуация далеч не е толкова приятна за феновете на клуба. Брюж има 7 загуби след изиграването на 18 мача от редовния сезон (три кръга след преполовяването му) и изостава на 13 точки от големия си враг в Белгия – Андерлехт. Преди три кръга дойде и поражението с 0:1 от градския съперник Серкъл (Брюж), чийто бюджет е на половина по-малък. “Синьо-черните” се сбогуваха и с надеждите за прогрес в Лига Европа, след като нямат спечелена победа в петте си мача от груповата фаза (3 равенства и 2 загуби), а в началото на сезона потокът изглеждаше преодолим – Виляреал, ПАОК и Динамо (Загреб).

Американският писател Марк Твен е казал: “Има три вида лъжи: лъжи, големи лъжи и статистика”. За съжаление

дори и цифрите не могат да излъжат феновете,

че треньорът Адри Костер (на снимката) се справя добре. Откакто норвежецът Тронд Солид напусна клуба през 2005 г., Костер е треньорът с най-слабите резултати начело на клуба от стадион “Ян Брейдел”. От началото на 2010 г.

холандецът е записал 13 загуби в 36 мача, като тимът допусна 49 гола. Подобни резултати приравняват Брюж повече към средняци като Кортрайк и съгражданите от Серкъл (Брюж), колкото до традиционният съперник в битката за титлата Андерлехт. През миналия сезон клубът от Брюксел допусна само три поражения. Процентът загуби на Брюж под ръководството на холандеца Костер е по-висок от всичките му предшественици от 2005 г. насам – Ян Кулеманс, Емилио Ферера и Джаки Матайсен. Чедомир Яневски не се включва в статистиката, тъй като бе временен треньор. Именно македонецът обаче донесе последният трофей във витрината на клуба – Купата на Белгия през 2007 г.

Не може да се отрече на Адри Костер, че се опитва да промени негативния път на клуба в първенството. В отделните мачове той демонстрира тактическа гъвкавост, като сменя схемата от 4-3-3 на 4-4-2. В някои двубои дори използва 4-2-3-1. И това обаче не помага след добрия старт на миналия сезон. В края Брюж бе на 12 точки зад Андерлехт, въпреки че се класира в плейофите за определяне на шампиона. След това загуби и от съперника на “Левски” в Лига Европа Гент в баража за участие в квалификациите за Шампионската лига. Слабите резултати отдавна са убедили феновете за необходимостта от смяна на холандския треньор. Не такава е позицията на президента Пол Йонгхеере, за когото Костер е любимец. Йонгхеере е архитект по професия, който през 2009 г. стана собственик на “синьо-черните” и вдигна годишния бюджет до 22 милиона евро. Той работи за клуба от 1986 г., а през 1992 г. помага при преговорите между Милан и Олимпик (Марсилия) за трансфера на Жан-Пиер Папен. Собственикът твърдо държи на холандския си треньор заради историческата обвързаност на Брюж с чуждестранните специалисти – особено Ернст Хапел и Тронд Солид.

Адри Костер обаче има голяма вина и за ситуацията вътре в отбора, където

атмосферата е сравнима с български отбор.

Заради прекалената мекушавост на холандеца някои играчи на Брюж твърде често попадат в медиите заради нефутболни прояви. Няколко млади и талантливи играчи демонстрират лошо възпитание и липса на дисциплина. Халфът Набил Дирар често закъснява за тренировки и за наказание се подготвя с младежкия тим. 21-годишният хърватин Иван Перишич бе забелязан в дискотека в нощта преди мач на тима, защитникът Райън Донк в компанията на няколко свои съотборници често осъмва в казината. Камерунският нападател Дорж Куемаха отправи публични критики към треньора в националния ежедневник “Де Стандаард”.

Това поведение често намира проява и на терена по време на срещите на тима. В 18-те мача на Брюж от началото на сезона, играчите на Адри Костер са получили 37 жълти картона и шест червени. Най-порицаваните са дефанзивните халфове Джонатан Блондел и 21-годишният Вадис Оджидга-Офое. “Към младите играчи винаги трябва да се подхожда с внимание. Те имат талант, но им липсва постоянство. Именно то е в основата на изграждането на силен отбор. Нашите млади играчи трябва да разберат, че във всеки мач трябва да играят добре, а не чудесно тази седмица и слабо през следващата”, обяви наскоро един от ветераните в състава – 39-годишният вратар Геерт де Влигер.

В слабото представяне на Брюж има и светъл лъч. Това е венецуелският атакуващ халф Роналд Варгас, който през този сезон има 12 гола. Варгас е бил състезател по футзал до 14-годишна възраст, а белгийският клуб го привлече от Каракас през 2008 г. След разочароващ първи сезон и сравнително приличен втори, венецуелецът разгръща потенциала си през този шампионат. През миналото първенство той бе футболистът с най-много асистенции в тима, а през този сезон се изявява като многофункционален футболист в предни позиции. Играе като таран, втори нападател, зад нападателите. Дори е използван и като крило. Договорът му с клуба е до 2012 г. и съвсем скоро венецуелецът може да отлети от “Ян Брейдел”, освен ако ръководството на клуба не успее да го убеди, че около него ще бъде изграден силен състав.

ТОВА Е БРЮЖ