ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

Ал Овайран и това е. Естествено и Нюкасъл.

До Световното първенство в Катар за саудитския футбол не можеше да се каже много, освен че имат пари. Близо 70-метровият рейд на Ал Овайран срещу Белгия на Мондиал’94 при гола, класирал саудитците напред, бе единственият белег на футболния талант. А сделката с Нюкасъл година преди световното в Катар – на сериозни намерения.

Но до мачовете в Доха нищо не надхвърляше очакваното от петролните държави. Скромни участия на световните първенства (започвайки от Кувейт през 1982 г.), тук-там с някой проблясък, главно от Саудитска Арабия. Тя пък трябваше да чака 38 години след създаването на местната федерация, за да се класира за първи път на най-висшия футболен форум.

WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)

Дори придобиването на Нюкасъл сякаш следваше някаква мода. Преди това Катар си беше купил Пари Сен Жермен, а ОАЕ имаше вече Манчестър Сити.

В местното първенство тук-там се появяваше някой световен талант в зенита на своята кариера. Христо Стоичков бе предшественик на Кристиано Роналдо през 1998 г., когато за няколко мача прибра солидна сума от Ал Насър заедно с КНК на Азия. Даже може да се каже, че българската осмица доскоро бе най-голямото име, минавало през местната лига, която като структура и развитие прилича много на българската – два големи клуба от Рияд (Ал Хилал и Ал Насър), два големи клуба от Джеда (Ал Итихад и Ал Ахли) и още един успешен от столицата (Ал Шабаб), но без толкова голяма подкрепа. Левски, ЦСКА, Ботев, Локо Пловдив и примерно Славия.

Но един следобед сякаш промени всичко. И всеки, който е бил на златистия стадион „Лусаил“ в северната част на Доха, ще го запомни. Саудитците успяха да повалят Аржентина със страхотен обрат до 2:1 в шампионата, който бе предначертан да бъде лебедовата песен на Лео Меси. Самият Меси, издигнат до божество от целия свят, изсипал се в Катар, изглеждаше безпомощен на терена. После дойде адският шум. Чувал съм феновете на турските отбори, но това, което предизвикаха саудитите, в най-лошия случай не отстъпваше с нищо.

Но пък победата в домакинското световно на Арабския свят

отприщи интереса
към местния футбол

и най-вече саудитската лига, която не само е най-стойностната, но обяснява и революцията, случваща се там. Грандът Ал Хилал тъкмо беше спечелил четвъртата си титла в Азиатската шампионска лига, което караше хората да го наричат тамошния „Реал Мадрид“. Той беше осигурил деветима от футболистите, повалили Аржентина. След световното още една сензация стана факт. Друг от големите местни тимове, Ал Насър, привлече Кристиано Роналдо с идеята да спре хегемонията на Ал Хилал. Междувременно докато Ал Хилал се провали на финала при защитата на континенталната си титла, а Ал Насър при атаката на титлата, на сцената излезе Ал Итихад от Джеда. Воден от Нуно Ешпирито Санто – човека, създал модерния Ууулвърхемптън с китайските милиони и провалил се в Тотнъм след това, направи тим, който взе деветата си шампионска корона, а след края на сезона добави още две перли към нея – Карим Бензема и Нголо Канте. Това накара всички да говорят за задаваща се опасност от пясъците.

Трябва обаче да си бил онзи следобед на „Лусаил“, за да разбереш случващото се. На първо място има разлика във футболната култура между саудитците и съседите им от Катар или ОАЕ. Те са типични футболни фенове и ходят на мачове с футболни фланелки, а не с традиционните бели роби. При това ходят масово. В Катар не ги брояха много за туристи заради общата граница, която преминаваха с десетки хиляди за всеки мач, но е факт, че бяха най-много от всички. Удивителна е обаче една друга разлика. Те не се интересуват толкова от световния футбол, големите лиги или европейските турнири подобно на останалия свят, а са фокусирани върху местното първенство. Последното пък е причина в страната да няма доскоро „официално“ излъчване на английския шампионат, а то да се случва чрез „криминални“ канали, които не уважават понятия като телевизионни права. И съответно това бе един от големите препъникамъни да се случи сделката с придобиването на Нюкасъл.

Но пък последното е и причина властите да насочат вниманието си към щедрите инвестиции в саудитския футбол. Мондиалът в Катар показа, че Арабският свят

може да бъде
добър домакин

на големи спортни събития (също и да прави „имидж“ чрез тях). Има инфраструктура, има и пари, а решението на Кристиано Роналдо да подпише с Ал Насър сложи и тамошното първенство на световната карта.

Всичко това изглежда вече играно. Преди няколко години подобни амбиции показаха китайците. И там с решение на управляващите се изляха милиони в местната лига, но както се надигна китайската вълна, толко бързо и слезе. Реално единственият играч, изкушен дългосрочно и намиращ се в пика на своето развитие при отиването си в Китай, беше бразилецът Оскар от Челси, който продължава да играе за Шанхай Порт. Китайските другари междувременно тотално промениха концепцията и намеренията си и решиха, че не е редно толкова големи средства да отиват в джобовете на чужденци.

Но в случая със саудитците намеренията са значително по-сериозни и дългосрочни, а инвестициите се очаква да бъдат в пъти по-големи. Малко след края на Световното първенство в Катар станаха ясни намеренията Саудитска Арабия да опита да се пребори за някое от следващите домакинства. И тъй като има ротационен принцип между континентите, макар и вече негласен, се появи общата кандидатура с Гърция и Египет и намерението да се спечели провеждането на шампионата през 2030 година или в най-лошия случай 2034 година.

Обяснението за футболните амбиции на петролните държави е много лесно. Ценната суровина рано или късно ще се изчерпа и всички мислят за това какво ще се случи после. Заради това се правят огромни инвестиции в различни сфери, най-вече в спорта. Саудитците са си поставили за цел да имат едно от десетте най-силни първенства в света и вече правят стъпки към осъществяването на плана.

Логично е да се очаква, че големите футболисти ще гледат подозрително на офертите от тези клубове. Корейският нападател на Тотнъм Сон вече отказа подобно предложение с аргумента, че не парите, а славата и елитният футбол го интересуват много повече, а те се намират в Европа. Но пък други като Бензема и Канте нямаха подобни скрупули. Но пък и обяснението, че всичко е пари, не е съвсем точно. Световното в Катар даде и една друга перспектива за играчите от мюсюлманския свят – практикуването на любимата игра в среда, която е съобразена с местните традиции и това е големият коз при преговорите с такива като двамата французи.

Говори се, че и саудитците могат да стигнат още по-далеч. След като Казахстан може да бъде част от „европейския футбол“, защо да не може и друг? В този случай обаче съпротивата от страна на великите нации ще бъде огромна именно защото ще бъде застрашена доминиращата роля на техните първенства, разбирай и на потока на парите.

Саудитците отново са тези, които

стоят с парите си
зад проекта

за световно клубно първенство, което трябва да направи богатите отбори още по-богати и което при успех може да им позволи да седнат на масата на големите със своите клубове. Четири от тях – Ал Хилал, Ал Насър, Ал Итихад и Ал Ахли (там треньор беше Стойчо Младенов), вече са собственост на 75% на Обществения инвестиционен фонд (PIF).

Останалите 25% остават на неправителствени организации на привържениците на съответните отбори (т.е. сами на себе си), но пък подобна сделка е гаранция, че най-големите ще разполагат с практически безлимитни средства за трансфери и заплати. В Арабския свят няма и правила, свързани с финансовия феърплей, така че може да се предвиди огромна „инфлация“ на трансферните суми и заплати на играчи, която със сигурност ще направи офертите от Саудитска Арабия твърде конкурентни. Ами спорният феърплей? Подобен проблем на практика не съществува в тамошния свят. Във всички подобни държави отборите са собственост на държавата и на управляващите кланове и правилото, което се следва, е да не пречат един на друг, да не се конкурират другаде извън футболния терен. Казано простичко – Ал Насър си набелязва първи Кристиано Роналдо, обявява намеренията си и няма друг клуб, който се опитва да го надцаква. Каквато и да е спортната цена след това.

Всичко изброено прави саудитския проект доста „опасен“ за световния футболен ред. Още повече че от Капалъ Чарши в Истанбул до САЩ вече се появиха фланелки на Ал Насър с името на Роналдо и деца, които ги носят. Малко, но ги има.
Васил КОЛЕВ/ТЕМА СПОРТ