Малария, апокалипсис, рак на тестистите. Вратарят Карлос Роа победи тези неща и се завърна във футбола, но не и за съботите!
Има много добри причини, поради които един професионален футболист може да завърши кариерата си. Контузии, възрастта или желанието да прекарваш повече време със семейството са достатъчно оправдателни мотиви, за да избягаш от огромните усилия на тренировки и мачове или от всички онези жертви, които правиш, за да останеш на върха. Има обаче един футболист, който сложи край на кариерата си заради заплахата от апокалипсис на света. Бившият вратар на аржентинския национален тим Карлос Роа, който дълго време игра за Майорка, спря с футбола точно в разцвета на неговата кариера, защото вярваше, че със смяната на хилядолетието предстои краят на света. Когато това не се оказа вярно, Роа продължи напред. При това той победи и рак на тестисите.
Роа винаги е показвал изключителна съпротивителна сила. Като юноша в аржентинския тим Расинг той се разболява от малария по време на лятно турне в Африка. Той се възстановява след тази тропическа болест и преминава в Ланус. През 1996 година води тима от предградието на Буенос Айрес до спечелването на исторически първи трофей в турнира Копа КОНМЕБОЛ, който може да се сравни с Лига Европа. Една година по-късно стражът прави голям пробив и преминава в Европа. През сезон 1997/98 Роа е един най-добрите вратари в Примера дивисион. Той си извоюва титулярно място в националния тим на Аржентина и се превръща в герой в един паметен 1/8-финал срещу Англия на Мондиал 1998 във Франция, когато спасява решителната дузпа, изпълнена от Дейви Бати. На 1/4-финалите след това звездата на Холандия Денис Бергкамп изхвърля „гаучосите“ с един от най-красивите голове в историята на световните първенство, разписвайки се в 89-ата минута на мача. Това не променя с нищо факта, че Роа печели слава със своите фантастични постижения във Франция.
За вратаря на Майорка пътят към световния връх изглежда начертан. Клубът на Роа е завършил трети в предходния сезон на Примера дивисион – най-добро класиране за първенство в историята на тима. На 29 години пред Карлос Роа предстоят най-добрите години като вратар. Манчестър Юнайтед му е хвърлил око и е готов да плати 10 милиона долара трансферна сума. Роа е набелязан за заместник един ден на датската легенда Петер Шмайхел. Такъв всъщност бил планът сър Алекс Фъргюсън и компания. Роа обаче има нещо съвсем различно на ум. Вярващият адвентист бил сигурен, че със започването на новия милениум дните на нашата планетата са преброени. През 1999 година той се оттегля от футбола, за да се подготви за края на света. „На място, на което Бог ще се погрижи за всичко, от което имаме нужда“, казва тогава аржентинецът.
Той раздава цялата си материална собственост и изчезва от пейзажа. Живее със своето семейство във Вила де Сото, малко селце край хълмовете на Кордоба. Там той и неговите най-близки чакат апокалипсиса.
Армагедон обаче не настъпва! Роа е въодушевен и приключва времето му в изгнание. Вратарят се завръща в Майорка и съобщава на клуба, че отново е готов да играе при условие, че не трябва да работи в съботите.
Години по-късно Роа обяснява пред Guardian: "Паузата ми се отрази добре. Завърнах се отпочинал. Щастлив и с желание за футбол“. Той съгласува с обкръжението си решението да бъде съботянин. „Никой не ми е поставял въпроса, нито ме е притискал“, казва още аржентинецът.
Не е изненадващо, че Роа не намира в Испания старата си добра форма. Той вече е резерва на своя сънародник Лео Франко, а през 2002 година преминава във втородивизионния Албасете. С този тим печели промоция в Примера дивисион, а през 2004 година му е поставената лошата диагноза рак на тестисите. Болестта го принуждава отново да се оттегли от футбола.
Роа не само е упорит, а и истински борец, който побеждава рака, за да играе фактически още веднъж футбол в своята родина. Той пази и за Олимпо, а през 2006 година окончателно слага край на кариерата си.
След окончателното приключване с активния спорт човекът, който заради здравословното си хранене носи прякора „Лечуга“ (главеста салата), започва треньорска кариера. Първо той тренира някои вратари от ниските дивизии, докато някогашният му съотборник в националния тим Матиас Алмейда не го привлича в щаба на Ривър Плейт. Грандът успява веднага да се върне в елита през сезон 2011/12 след изпадането си година по-рано. Роа следва по-късно своя приятел Алмейда в Атлетико (Банфийлд) и след това в мексиканския Чивас, където работи от 2015 година и печели с този клуб четири големи титли. Бившият вратар е изключително лоялен към Алмейда. Междувременно Роа си е направил татуировка на Чивас. „Това е част от моята история като човек и преди всичко какво съм преживял в света на футбола“, споделя вратарят.
Когато през 1999 година Роа обръща гръб на футбола, думите му са: „Бях лош християнин. Трябва да имам доверие, да взема моята библия и да имам вяра, че Бог ще ме води“. Съдбата има други планове и спортът го посреща отново с отворени обятия след завръщането му. Това, че той побеждава рака и апокалипсиса, прави историята му още по-изключителна.
По материал на Даниел ЕДУАРДС, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
