Милионите фенове на Манчестър Юн носят в себе си болката от трагедията край летището в Мюнхен. Днес, 6 февруари, се навършват 60 години от гибелта на 23 души, сред които осем футболисти, осем журналисти, четирима пътници и трима от ръководството на легендарния клуб. Историята е разказвана хиляди пъти и се е превърнала в мрачна легенда. Няма как в рубриката ни БЛИЦ Архив да не я припомним отново.

В първи четвъртфинал за КЕШ Манчестър Юнайтед побеждава Цървена звезда с 2:1 (голове на Боби Чарлтън и Еди Колман). В Белград на реванша англичаните само за половин час довеждат резултата до 3:0 с два гола на Боби Чарлтън и един на Денис Вайълет. След това домакините стигат до 3:3 след две попадения на Бора Костич и едно на Лазар Тасич, което обаче не е достатъчно за крайната победа.


След мача самолетът „Лорд Бъгли", който е под полет 609 на английските кралски линии, каца в Мюнхен, за да зареди с керосин.

Снегът вали на парцали. По принцип самолетът не трябва да излети. Но заради стриктна домакинска програма, изработена от английската футболна асоциация, мачове не могат да се отлагат и съответно футболистите не могат да преспят в Мюнхен. Самолетът прави два опита да излети, но пистата е скъсена заради навалелия сняг и не може да набере нужната скорост. В крайна сметка самолетът тръгва с един запален мотор, но се плъзга по пистата.

Страхът вече е изписан по лицата на играчите. „Ще загинем" крещи Джон Бери. Вместо да се отлепи от земята, самолетът се забива в една необитаема къща. Част от перките и опашката се разхвърчават настрани. А корпусът лумва от сблъсък в хангар с гуми и бензин. Часът е 10 и 9 минути на 6 февруари 1958 година. Дата, която остава завинаги в сърцата на феновете на Ман Юнайтед.

Вратарят на отбора, североирландецът Хари Грег, се превръща в герой. В най-големия герой на най-черната нощ в историята на Юнайтед. Той успява да измъкне от пламтящия самолет първо Боби Чарлтън, а след това и Денис Вайълет, като ги хваща за крачолите. После връзва изпадналия в несвяст Боби за една излетяла от самолета в нивите седалка. След това чува детски писък и се втурва да извади 22-месечната Венона, а покрай нея и майка и Вера Лукич. Вера е съпруга на югославски дипломат, работещ в Англия. Мъжът й урежда нейното пътуване, като тогава Вера е бременна в четвъртия месец. След като оцелява, по-късно тя ражда момченце, кръстено Зоран.

На 27 октомври миналата година Хари Грег навърши 85 години. Остава в Юнайтед до 1966 година, записвайки общо 210 мача за тима. Грег и Боби Чарлтън са единствени от оцелелите край Мюнхен, които са живи и днес.

„Хари беше моят спасител. И не само моят, защото спаси много хора. Включително малко момиченце и нейната бременна майка. Той прояви невероятно мъжество, което малко хора биха сторили”, твърди Боби Чарлтън вече години наред.

Самолетният капитан Кен Реймънт е сред загиналите, както и приятеля на сър Мат - Уили Сатиноф, който е единственият фен на борда.

Сред тези, които не оцеляват, е и Дънкан Едуардс – невероятен футболен талант.   

В една германска клиника оцелелият Мат Бъзби се бори за живота си. След като е възстановен напълно и се прибира обратно в Англия, фен на Юнайтед му казва: "Вие оцеляхте, защото сте призван да развеете клубно ни знаме на най-високия връх. Рано или късно това ще се случи!”. Слова, които впоследствие се сбъдват.

Тринайсет дни по-късно за купата на Англия Манчестър Юнайтед побеждава Шефилд с 3:0, но през месец май губи финала с 0:2 срещу Болтън. Тимът няма сили за пробив в турнира за Купата на европейските шампиони, нито пък на домашната сцена. На полуфиналите за КЕШ „червените дяволи” отстъпват на Милан след 2:1 у дома и 0:4 в Милано.  В английското първенство отборът финишира чак на деветото място (шампион става Уулвърхямптън) и не успява да спечели трета поредна титла, след като през 1956 и 1957 година триумфира на върха.  

Мат Бъзби решава да направи нов отбор с младоците Джордж Бест и Денис Лоу. Така Юнайтед, загинал на 6 февруари 1958 година, започва бавно и постепенно своето възкръсване.
Десет години по-късно през 1968 година Манчестър става европейски клубен шампион (4:1  на финала  срещу Бенфика след продължения), като преди това два пъти печели титлата на Англия (1965 и 1967). Мигът, в който взима Купата на европейските шампиони в ръцете си, Бъзби поглежда към небето, разплаква се и казва: "Тази купа е за вас".

Тимът става известен като "Бебетата на Бъзби". Днес на митичното съоръжение „Олд Трафорд", на външната западна трибуна има паметна плоча с имената на загиналите, а специален часовник пред стадиона е спрял стрелките си на часа на катастрофата.

От октомври 1958 г. се пее песента „Цветята на Манчестър". Песента е официално записана през 1962 г. от групата „Спинърс".

Ако Едуардс беше оцелял

Дънкан Едуардс загина на 21 години. Той умира в болница на 21 февруари, петнайсет дни след катастрофата. Според мнозина това е един от  най-големите таланти в цялата история не само на английския, но и на световния футбол.

„Ако това снажно момче беше живо, Манчестър Юн щеше да стане европейски шампион още през 1958 г. А същата година и Англия щеше да стане световен шампион. По-добър футболист от него не съм виждал и мисля, че няма да видя. Ако трябваше да играя цял живот само с един човек, това щеше да бъде той..." Това са думи на сър Боби Чарлтън.

За Едуардс се прави нещо, което за никой друг обикновен простосмъртен не е правено. Църквата в родния му град Дъдли, която носи името Сейнт Френсис, го е канонизирала. Образът на обаятелния нападател е изографисан върху витраж.

И до ден днешен се разправят легенди за този невероятно талантлив младеж. Така например бившият мениджър на Юнайтед Том Дохърти е категоричен: "Спокойно може да забравите вашите Бест, Пеле или Марадона. Дънкан беше най-големият!"

ЖЕРТВИТЕ:
Футболисти: Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Лиъм Уелън

Членове на ръководството: Уолтър Крикмър(секретар), Берт Уоли (треньор), Том Къри (треньор)

Журналисти: Алф Кларк, Дон Дейвис, Джордж Фолоус, Том Джаксън, Арчи Ледбрук, Хенри Роуз, Ерик Томпсън, Франк Суифт

Други пътници: Кенет Реймънт, Бела Миклош (организатор на полета), Том Кейбъл, Уили Сатиноф (фен на Юнайтед)

ОЦЕЛЕЛИТЕ:
Джони Бери Джеки Бланчфлауър, Денис Вайълет, Рей Ууд, Мат Бъзби (мениджър), Франк Тейлър, Джеймс Тейн(пилот), Джордж Роджърс, Питър Хауърд, Боби Чарлтън, Бил Фулкс, Хари Грег, Кени Морганс, Алберт Сканлън, Тед Елиърд, Вера Лукич, Венона Лукич, Г-жа Миклош (съпругата на организатора на полета - загиналия Бела Миклош), Н.Томашеви, Розмари Шевертон, Маргарет Белис