Ето защо БЛИЦ реши да ви върне назад във времето и да ви позволи да се запознаете с пътя на Реал (Мадрид) към десетата европейска клубна купа.
Първата европейска купа - 1955/56
Годината е 1955. Започва турнирът за Европейската купа. Още в първото му издание участие вземат 16 отбора. Реал се класира за 1/4-финалите без проблем. Но до мача за титлата изпитва сериозни затруднения. Първо съперник е Партизан. В Мадрид "белия балет" печели с 4:0, но на реванша на 29 януари 1956-а губи с 0:3 още в самото начало на второто полувреме. Въпреки това 40 хиляди на "Партизан Стейдиъм" в Белград не успяват да станат свидетели на повече голове и Реал се класира напред.
Този път противникът е Милан. Както и в предходния кръг, Кралския клуб вкарва нови четири гола у дома, но допуска и два. В ответния двубой на "Сан Сиро" Иглесиас бележи и праща гостите на финала в Париж. Но голове на Дал Монте от дузпи в 69-ата и в 86-ата връщат интригата. В крайна сметка идва последният съдийски сигнал, който изпраща Реал (Мадрид) в битката за трофея.
Съперник на "Парк де Пренс" на 13 юни 1956 година е не кого да е, а френският Стад Реймс. 38 239 зрители тръпнат в очакване на първия и последния съдийски сигнал на англичанина Артър Едуард Елис. Финалният звук от свирката се чува при резултат 4:3 в полза на Реал (Мадрид). Първата европейска купа е вече факт. Домакините, които се водят гости в двубоя, плачат. Тъгата ги е завладяла, защото до десетата минута Леблон и Темплин бяха отбелязали за 2:0. Но Ди Стефано малко след това и Риал в 30-ата възстановяват равенството. Реймс отново повежда в 62-ата благодарение на Идалго. Маркитос само пет по-късно за втори път прави равенството факт. За да дойде 79-ата минута, в която Риал с втория си гол бележи за крайното 4:3 и по този начин слага начало на "бяла" хегемония в следващите четири издания на турнира.
Втората европейска купа - 1956/57
Като победител в първото издание на турнира Реал (Мадрид) получава възможността да организира финала. И за щастие на всички в и около клуба отборът достига мача за титлата, където 120 хиляди очакват шампиона. Съперник на 30 май 1957 е Фиорентина. Италианците обаче обаче нямат шанс и губят с 0:2. Ди Стефано от дузпа в 69-ата минута бележи във втори пореден финал, а Генто в 75-ата затвърждава успеха.
Третата европейска купа - 1957/58
18 май 1958 година. Фаворитът Реал (Мадрид) достига до трети пореден финал в турнира за Европейската купа. 70 хиляди очакват новия шампион на Стария континет на "Хейсел Стейдиъм" в Брюксел. И другият финалист Милан излиза с едни гърди напред. Шиафино открива резултата в 59-ата минута. Отново Ди Стефано обаче вкарва в 74-ата. Милан пак повежда само три по-късно след точен изстрел на Грило за 2:1. След подновяването на играта обаче Риал бележи за 2:2. До края на редовното време нов гол няма, което отвежда мача в продълженията. А в тях в герой се превръща Генто с гол в 107-ата минута за третата поредна европейска купа на Реал (Мадрид).
Четвъртата европейска купа - 1958/59
С всеки сезон турнирът трупа все повече популярност и към него се присъединяват нови отбори. Но за финала на "Некарщадион" в Щутгарт място намират само два. И съдбата отрежда това да бъдат финалистите в първото издание на турнира - Реал (Мадрид) и Стад Реймс. Но на 3 юни 1959-а рекордна четвърта купа във витрината си добавя Реал. Мадричани този път записват победа с 2:0. Ди Стефано отново бележи, точен е в 47-ата. Резултата още в първата минута обаче открива Матеос.
Петата европейска купа - 1959/60
Като четирикратен европейски клубен шампион Реал (Мадрид) се включва в турнира чак на 1/8-финалите. Испанският гранд разбива Йонесе Еш от Люксембург със 7:0 в Мадрид и 5:2 на реванша. Инфарктно обаче се оказва гостуването на Ница в следващата фаза, където френският тим печели с 3:2. На "Бернабеу" обаче "белия балет" не оставя съмнение кой е шампионът и печели с 4:0.
На полуфинала Реал преминава безпроблемно през Барселона след две победи с по 3:1. Другият финалист Айнтрахт пък дава сериозна заявка за купата, тъй като бележи по шест гола и в двата мача с Рейнджърс (6:1, 6:3). Феновете очакват зрелище на "Хемптън Парк" в Глазгоу.
И 127 621 зрители стават свидетели на такова за петата рекордна европейска купа на Реал (Мадрид). Кралския клуб бие германския си съперник със 7:3. Три гола вкарва Алфредо ди Стефано, докато останалите четири са дело на Ференц Пушкаш. За символичните гости от Франкфурт са точни Крайс и Щайн на два пъти.
Шестата европейска купа - 1965/66
"Хейсел Стейдиъм" в Брюксел е домакин за втори път на финала. Съперници са Реал (Мадрид) и Партизан. За шести път в своята история "белия балет" триумфира в надпреварата. На 11 май 1966 Амансио и Серена бележат за победата с 2:1 след обрат. Преди това Васович бе извел "гробарите" напред в резултата.
Седмата европейска купа - 1997/98
След 32 години Реал (Мадрид) отново е шампион на Европа. Във финала на турнира, който от Европейска купа е преименуван на УЕФА Шампионска лига, испанският гранд бие Ювентус с 1:0. На 20 май 1998 година единствения гол на "Амстердам Арена" в Амстердам бележи Предраг Миятович в 66-ата минута.
Осмата европейска купа - 1999/00
За първи път два отбора от една и съща държава са съперници на финала на турнира, който се играе на "Стад дьо Франс" на 24 май 2000. Също така Реал (Мадрид) печели рекордна осма купа след победа с 3:0 над Валенсия. Головете пред 78 759 зрители вкарват Мориентес, Макманамън и Раул.
Деветата европейска купа - 2001/02
Този финал безспорно ще остане в съзнанието не само на всички, свързани и обичащи Реал (Мадрид). В него участие, макар и като резерва, взема Димитър Бербатов с екипа на Леверкузен. Германците изравняват в 13-ата минута след гол на Лусио, а само пет преди това Раул бе открил резултата. В 45-ата виртуозно изпълнение на Зинедин Зидан с удар от воле след центриране отляво носи успеха с 2:1 на Кралския клуб за деветата европейска купа. "Аспирините" обаче хвърлят много усилия, за да изравнят. Но на няколко пъти Димитър Бербатов е спрян от Икер Касияс, който с невероятни спасявания не допуска купата да изплъзне.
Десетата европейска купа - 2013/14
Повече от десетилетие Реал (Мадрид) жадува да спечели за десети път титлата на Стария континент. Независимо от гръмките трансфери в периода 2002-2013 това желание така и не успява да се осъществи. Но във втория испански финал в състезанието, където съперник е Атлетико (Мадрид), съдбата се намесва и решава да възнагради чакането и усилията им. Година по-рано Атлетико (Мадрид) печели Лига Европа. През настоящия сезон отборът показа висока класа и успява да остави зад себе си Барселона и Реал (Мадрид), за да стане шампион на Испания. Във финала на "Естадио де Луж" в Лисабон всичко върви в тяхна полза. Годин бележи за 1:0 в 36-ата минута. Атлетико очаква последния съдийски сигнал. Но в 93-ата Серхио Рамос с глава вкарва за 1:1, с което мачът отива в продължения. В тях Реал бе този, който искаше и можеше да спечели трофея. Гарет Бейл първо в 110-ата направи това да изглежда възможно за 2:1, а Марсело в 118-ата затвърди така жадуваната купа за 3:1. Крайното 4:1 оформи Кристиано Роналдо от дузпа в 120-ата.
