Юнайтед сложи край на мечтите на Ливърпул за спечелването на историческия първи требъл в историята на английския футбол, след като грабна националната купа пред 100 000 души на “Уембли”.
“Червените” на Боб Пейсли тъкмо бяха спечелили шампионската титла, а дни след това предстоеше победния финал на КЕШ в Рим.
Нападателят на Манчестър Юнайтед Стюърт Пиърсън откри резултата в 50-ата минута, но само 120 секунди по-късно Джеймс Кейс изравни. Още три минути по-късно удар на Лу Макари се отби в гърба Джими Грийнхоф и се спря в мрежата, за да отприщи радостта на феновете на “червените дяволи”.
Двубоят бе равностоен, но привържениците на “червените дяволи” бяха тези, които ликуваха на “Уембли” след победния гол на Ерик Кантона в последнита минута.
Прецизното изпълнение от воле на французина ознаменува изкуплението му, след като година по-рано бе наказан заради каратисткото изпълнение срещу фен на Кристъл Палас. По този начин Манчестър Юнайтед стана първият отбор в английската футболна история който печели дубъл (купа и титла) два пъти.
Срещата беше равностойна, но не липсваха головите моменти. В последната минута вратарят Дейвид Джеймс показа слабата си реакция при изпълнение на корнер и едва изби топката, която попадна на крака на Кантона и той я прати в мрежата през защитата на Ливърпул.
Четвърти кръг на ФА Къп, 24 януари 1999 г., Манчестър Юнайтед – Ливърпул 2:1
По-малко помненият гол на Солскяер в добавеното време, в сезона на “Великия требъл”, дойде в началните етапи на ФА Къп. “Червените дяволи” изоставаха след ранен гол на Майкъл Оуен, но се добраха до изравняване две минути преди края с попадение на Дуайт Йорк.
Диего Форлан записа името си във фолклора на Юнайтед, след като двете му попадения доведоха до поражението на водения от Жерар Улие тим на “червените”.
Уругваецът до този момент имаше два гола за “червените дяволи” за близо двегодишен престой и бе обект на подигравка на феновете във Висшата лига. Усмивките обаче ги нямаше по лицата на привържениците на Ливърпул през този ден на “Анфилд”.
Късметът на Форлан до голяма степен се дължеше и на вратаря на домакините Йежи Дудек. Първият гол дойде след комедийна грешка на полския национал, когато топката мина между краката му при едно връщане с глава на Джейми Карагър. Второто попадение на уругваеца падна след мощен удар, който се оказа неспасяем за Дудек.
Нищо не е по-сладко от победен гол в последната минута на стадиона на големия враг. Джон О`Шей смълча „Коп” с попадение, което може би се оказа ключово за шампионската титла на Манчестър Юнайтед.
Тимът на Рафаел Бенитес надигра тотално съперника си, като само солидната защита спаси “червените дяволи” от попадение във вратата им.
Мачът вървеше към края си, когато Юнайтед спечели фаул пред вратата на Ливърпул. Пепе Рейна се размина с центрираната от Кристиано Роналдо топка и тя попадна в краката на О`Шей. Ирландецът не пропусна да се разпише от шест метра.
Това трябваше да е денят, в който Юнайтед да постави Рафаел Бенитес и Ливърпул на мястото им. Испанецът си позволи да критикува Сър Алекс Фъргюсън шест седмици по-рано, когато “червените” отстъпиха лидерското място във Висшата лига. В същото време Юнайтед чупеше всички рекорди по здрава защита.
Въпреки че изоставаше след гол на Кристиано Роналдо от дузпа, Ливърпул успя да стигне до впечатляващия успех в Манчестър. Фернандо Торес надигра Неманя Видич за изравнителното попадение, а Стивън Джерард се разписа от дузпа, която сам си спечели срещу Патрис Евра. По-късно Стиви Джи изработи червен картон на Видич, а Фабио Аурелио се разписа след изпълнението на прекия свободен удар. Резервата Андреа Досена вкара четвърния гол в последната минута, а феновете на Ливърпул напуснаха “Олд Трафорд” пеейки “Рафа ги размаза”.
Първа дивизия, 26 април 1992 г., Ливърпул – Манчестър Юнайтед 2:0
От сегашна гледна точка може да изглежда като фантастика, но тогава Манчестър Юнайтед бе отборът, който отчаяно се опитваше да сложи край на продължителна серия без спечелена титла. “Червените дяволи” не бяха ставали шампиони от 1967 г., но бяха на прага да прекъснат това и водеха в класирането през по-голямата част от сезон 1991/92.
Липсата на опит и психическа устойчивост, нещо което е типично за Юнайтед днес, тогава се оказа фатално и Лийдс спечели титлата. Играчите на Фъргюсън, все още без титлата Сър, отидоха на “Анфилд”, знаейки че победата ще им запази шансовете за шампионската титла, но бяха надиграни след попадения на Марк Уотърс и Йън Райт – негов първи срещу “червените дяволи”.
Жерар Улие обичаше да определя Ливърпул като аутсайдер по време на престоя си на “Анфилд”, но от Манчестър Юнайтед знаеха, че трябва да внимават. “Червените” нямаха победа над големия си съперник на “Олд Трафорд” от 10 години и не познаваха вкуса на успеха срещу “дяволите” в последните пет лета. Прагматизмът на Улие обаче се оказа печеливш в случая.
Гол на Дани Мърфи от фаул през първото полувреме се оказа достатъчен за успеха, но Ливърпул можеше да постигне и по-убедителна победа. Майкъл Оуен удари гредата. Владимир Шмицер трябваше да се разпише, но бе спънат от Люк Чадуик, който бе изгонен.
Ливърпул се опитваше да вземе реванш и го получи. Шест години, след като Манчестър Юнайтед разби мечтите на „червените” за требъл с победата с 2:1 на финала на ФА Къп, двата отбора отново се срещнаха на „Уембли”. Този път това бе за купата на Лигата (по това време носеща името Млечната купа) пред близо 100 000 зрители.
Юнайтед се считаше за специалист по купите и по-късно през сезона щеше да вдигне ФА Къп, докато Ливърпул беше шампионът и доминант в английския футбол. Въпреки това „червените дяволи” взеха аванс с попадение на 18-годишния Норман Уайтсайд. Ливърпул не беше на себе си, Брус Гробелар трябваше да бъде изгонен за нарушение срещу Гордън Маккуин. Все пак „червените” стигнаха до изравнителен гол на Алън Кенеди с удар от 25 метра, а в продълженията Рони Уилън реализира за победата. Боб Пейсли водеше Ливърпул в последния си финал начело на клуба и спечели трофея. След края на сезона той бе заменен от Джо Фейгън.
До представянето на Фернандо Торес и съотборниците му на „Театъра на мечтите” през миналия сезон, именно този мач бе считан като еталон за представянето на гостуващ отбор на „Олд Трафорд”. Ливърпул бе в средата на един вдъхновяващ сезон, завършил с отнемането на титлата от Нотингам Форест. „Червените” прекараха сезон 1978/79 предимно мачкайки съперниците си, независимо къде играеха.
На „Олд Трафорд” Ливърпул доминираше. Юнайтед разполагаше с Франк Стейпълтън, Стив Копъл и Мартин Бучън, но мърсисайдци бяха във вихъра си. Рей Кенеди, Кени Далглиш и Дейвид Феърклъф се разписаха срещу отбора на Дейв Секстън. Това бе сладък реванш за „червените”, които бяха победени от „червените дяволи” на полуфинала на ФА Къп предишния сезон./БЛИЦ
