През 1950 г. най-популярният тим в Дрезден е Фридрихсщад, който обаче се считал за твърде буржоазен от окупационните съветски власти и за неотговарящ на новото социалистическо общество на Източна Германия. След края на сезона, манипулиран от властите и спечелен от Хорх (Цвикау), тимът е разбит и играчите трябва да си търсят нов отбор. Повечето от тях отиват в работническия Табак (Дрезден).

 

През 1948 г. в града е създаден отбор на народната полиция - SV DVP Dresden (Шпортферайнигунг Дойче Фолксполицай Дрезден). След унищожаването на Фридрихсщад, това е клубът, който е признат като идеологически правилен за представител на града в първенството на страната. В тима се привлечени 17 нови играчи от 11 различни спонсорирани от полицията отбори – повечето от Миктен. Клубът започва да играе в зелено-бели екипи – цветовете на Саксония. Новият тим започна бързо да трупа успехи и през 1952 г. е спечелена купата на ГДР, а играчи от клуба са повикани в националния отбор.

 

На 12 април 1953 г. клубът е формално реформиран и започва да носи името Динамо (Дрезден) и още същата година става шампион. Цветовете са сменени на виненочервено и бяло. По съветски модел се превръща в организация с развитието на различни спортове, а всеки клуб е свързан с различна структура от националната икономика. Динамо е свързан с държавната сигурност, включително Щази (министерството на националната сигурност) и полицейските сили.

 

 

Недоволен от успеха на тима от Дрезден, през 1954 г. шефът на Щази Ерих Милке премества клуб в Берлин и започва да носи името Берлинер ФК Динамо. Останалите резерви и млади играчи са пратени във втора дивизия и скоро Динамо (Дрезден) изпада в трета лига. През 1962 г. тимът се завръща в елита – Оберлигата. В края на 1965 и началото на 1966 г. футболните клубове са отделени от спортните дружества с цел на профилирано изграждане на играчи за националния отбор – от дрезденския тим кариера в националния отбор правят Ханс-Юрген “Дикси” Дьорнер (100 мача за ГДР), Урф Кирстен и Матиас Замер. След 1990 г. Кирстен и Замеер успяват да играят и за обединения тим на Германия. През 1968 г. цветовете са сменени на жълто и черни – цветовете на град Дрезден.

 

Периодът 1971-78 г. се оказва златен за Динамо, който под ръководството на Валтер Фрицш печели пет шампионски титли и 2 купи на страната. Това превръща клуба в един от най-популярните в страната. На мачовете ходят по 25 000 зрители, докато останалите отбори в страната се радват на 1/3 от тази посещаемост. След почти 15 години без държавна намеса във футбола през 1979 г. Щази започва да манипулира първенството в полза на създадения от Милке Динамо (Берлин). В периода 1979-88 г. столичният тим печели 10 поредни титли, а тимът то Дрезден завършва 6 пъти на второ място и се превръща в най-добре представящия се в Европа отбор от ГДР. След като хватката на секретните служби отслабва дрезденският клуб печели шампионската титла през 1989 г. и прави дубъл през 1990 г.

 

 

След обединението на ГДР и ФРГ през 1990 г. Динамо се преименува на 1.FC Dynamo Dresden и играе 4 години в Бундеслигата, като винаги завършва в долната половина на таблицата. През сезон 1994/95 клубът заема последното място, което в комбинация с финансовите проблеми (президентът е осъден за финансови измами) праща тима право в трета дивизия – Регионаллига Североизток. Скоро идва изпадането в Оберлига Североизток-Юг, но през 2004 г. клубът се изкачва до Втора бундеслига и оцелява там в продължение на два сезона и през 2006-а изпада в Регионаллига Север. Още през следващия сезон Динамо е замесен в борбата за промоция, но завършва на седмо място.

 

През лятото на 2007 г. клубът връща името си от времето на ГДР - SG Dynamo Dresden. Година по-късно успява да получи място в новосъздадената Трета лига и въпреки трудния есенен полусезон завършва на девето място. В крайното класиране тимът е с по-предна позиция от Ерцгебирге (Ауе) и за първи път от 1995 г. насам е най-високо класираният саксонски отбор. Резервният тим пък печели шампионската титла и купата на Саксония./БЛИЦ

 

Основан: 12 април 1953 г.

Стадион: “Рудолф Харбиг Щадион” – 32 296 места

Президент: Хауке Хенслер

Треньор: Рууд Кайзер (Хол)

Шампион на ГДР: 8 пъти (1953, 1971, 1973, 1976, 1977, 1978, 1989, 1990)

Купа на ГДР: 7 пъти (1952, 1971, 1977, 1982, 1984, 1985, 1990)

Полуфинал на купата на УЕФА: 1989 г. (отпада от Щутгарт – 0:1, 1:1)

Купа на Саксония: 3 пъти (2003, 2007, 2009)