„Имам определен набор от умения. Умения, които съм придобил в рамките на една много дълга кариера. Може и да се поразклатя малко през есента. Може и да стана малко язвителен с телевизионен екип или саркастично да ръкопляскам на съдия. Но ще ви преследвам. Ще ви настигна. И по всяка вероятност с малко ще ви изпреваря на финала в една мъчителна битка за титлата.“

Добре дошли в света на Пеп през април – една вече утвърдена история. В нея един яростно напрегнат, плешив, слаб мъж се превръща в сериен пролетен отмъстител за шампионската титла.

След празничната победа с 3:0 на „Стамфорд Бридж“, постигната с една ръка на волана, балансът на Ман Сити през април в последните 4 години е – 23 мача, 19 победи и 4 равенства във всички турнири. Титлата вече е в техните ръце. Вярно е, че е и в ръцете на Арсенал. Но ръцете на Сити изглеждат по-стабилни, по-силни и по-здраво впити във въжето. Дори ключовият момент в неделя носеше усещане за кино и емоционална тежест. Бяха изминали почти 51 минути, когато Нико О’Райли откри резултата с удар с глава отблизо точно пред феновете на гражданите. Това бе момент, в който сякаш се усещаше

движението на
по-големи сили

Слънцето се бавеше сякаш нарочно в онзи ъгъл и къпеше в светлината си първия ред на трибуната, точно колкото да огрее с рехавия си светлик феновете на Сити, докато О’ Райли, момчето от академията, тичаше право към тях и празнуваше гол, който като нищо можеше да наклони везните за титлата.

Сити щеше да вкара още два пъти в рамките на 17 минути, а Марк Гехи и Жереми Докю добавиха имената си сред голмайсторите, докато халфовата линия и защитата на Челси се разтваряха като износена завеса от мъниста.

И ето ни тук, вперили поглед в решаващата промяна в настроението. През този сезон често имаше усещането, че това е като разказ преди същинската история. А тя може би е срив, болка и пълно саморазрушение за топчиите.

Вече бе трудно да се гледат гърчовете на Арсенал – от може би най-мъчителната преднина от 9 точки в историята на битките за титлата до безгръбначното домакинско поражение от Борнемут с 1:2 в събота.

Загуба в средата на седмицата от Спортинг и още една от Сити следващия уикенд може да означава, че артилеристите могат

да профукат цели 4
трофея само в рамките
на 16 дни и 6 мача

Със сигурност ще има още обрати. Но скелето вече е издигнато. Може би останалите двубои трябва да вървят с някакво предупреждение за чувствително съдържание.

Така може да се развие първенството оттук нататък. Сити завърши уикенда на 6 точки от върха с мач по-малко. Победа на „Етихад“ следващата неделя и разликата става три пункта. След това гражданите играят отложения си сблъсък в сряда, който е гостуване на сигурно изпадащия Бърнли. И така изведнъж точките на върха се изравняват, а Арсенал вече ще е отбор, който тича в грешната посока.

За разлика от тях Сити играе с рядко срещана пролетна енергия на алфа хищник. В последните си три мача тимът победи лидера в първенството, действащия шампион Ливърпул и световния клубен първенец Челси. 9 отбелязани попадения, нито едно допуснато, петима различни голмайстори. Това е отбор, който вече може да си позволи да печели комфортно, дори когато централният му нападател на практика просто подтичва.

Пеп просто е твърде опитен в това. Последните попълнения, много от които бяха пришити в движение, вече се превърнаха в ключови фигури. Висшата лига вероятно трябва да е доволна от този развой на събитията. Сити поне изглежда като функциониращ футболен отбор от високо ниво. Изглежда заинтригуван от титлата и необвит от страх. Изглежда като тим, който знае как се печели. А към края на този неделен следобед изглеждаше като отбор, който прави решителна крачка в сезон, който най-сетне започва да намира своята форма.
Барни РОНИ/Guardian (превод Тема Спорт)