Барселона стигна до финала в Шампионската лига благодарение на двама некадърници, късмета и…червения картон на Абидал. Ще прощават феновете на каталунския тим, но снощи техните любимци бяха тактически надиграни от Челси, който не по-малко заслужаваше да триумфира. Гус Хидинк заложи на перфектна схема, която даде резултат. Барса привидно владееше играта, но само до наказателното поле на „сините”. Всъщност това бе целта на холандския специалист. Затваряне на фланговете, наситена халфова линия пред карето от защитници и мълниеносни контраатаки. Резултатът не закъсня, след като Есиен отбеляза красиво попадение за 1:0. Оттам насетне Барса още повече се оплете в капана на Челси и не се виждаше как ще излезе от него. Знаменитата среда зона и атаката на каталунците не успяха да намерят пролука към вратата на Чех благодарение на персоналната защита, на която Хидинк заложи. Би било глупаво Челси да тръгне да надиграва Барселона. Ключът към успеха се криеше не в надиграването, а в надлъгването. За цяло полувреме феноменалният отбор на Барселона не отправи нито един точен удар, нещо, което симпатичните рендюги от Рочдейл да речем щяха да сторят.
Всичко вървеше по план до онази 66-та минута, когато Абидал бе изгонен. Вместо Барса червеният картон пообърка… Челси. „Сините” трябваше да променят тактиката си, да рискуват и да потърсят втори гол, който щеше да ги изпрати на финала. Получи се точно обратното – домакините се поотпуснаха, позатвориха се още повече и по прословутите закони на Мърфи всичките им надежди се изпариха на самата финална права.
Днес цялата английска преса обвинява за провала норвежкия съдия Том Йовребо. С пълно основание. Арбитърът се изгаври с Челси, след като не отсъди две очевадни дузпи. През първото полувреме Дани Алвеш фаулира в наказателното поле Малуда, но реферът извади нарушението извън големия пеналт. След почивката Жерар Пике игра с ръка (камерите перфектно са заснели този момент), но Йовребо отново не посмя да посочи бялата точка. В самия край, когато Челси изпълни онзи последен корнер, опитвайки се да се докопа до спасителната сламка, нямаше игра с ръка и истеричните крясъци на Балак бяха напълно неоснователни. Като цяло обаче „сините” бяха ощетени, а каталунците, които с нищо не ни показаха, че са по-добрият отбор, извадиха луд късмет в последните секунди. По ирония на съдбата авторът на първия гол Есиен подходи нескопосано към топката, за да последва топовния шут на Иниеста.
Но Челси би трябвало да се сърди най-вече на некадърния Дидие Дрогба. Нападателят разочарова от първата до последната минута, та даже и след нея, когато размахваше пръсти към съдията и камерите с ококорен поглед като някой побеснял африкански шаман. През първото полувреме Дрогба пропиля две отлични възможности за гол, а преди това не можа да спре брилянтно подадената му топка, когато се бе озовал сам срещу Виктор Валдес. Върхът на неговата безпомощност изпъкна най-ярко през втората част – Анелка го изведе по възможно най-добрия начин, но ударът на Дрогба бе вял и анемичен.
Феновете на Барселона твърдят, че в такива мачове щастието се усмихва на по-добрия отбор, но любимците им в никакъв случай не бяха такива… Гледайки преди няколко дни как Барса унижи Реал (Мадрид) на „Сантиаго Бернабеу” и двата двубоя с Челси, стигам до извода, че испанското първенство в момента изостава чувствително от Висшата английска лига. Каталунците не показаха нито на „Камп Ноу”, нито на „Стамфорд Бридж” и капчица от това, което сътвориха срещу „белия балет”. Показател за нечие превъзходство не е процентът на владение на топката, а головите ситуации. Щом не си създал такива, но все пак си взел крайната победа, значи причината да продължиш напред се крие в посочените най-горе компоненти – рефер, некадърник, червен картон и късмет.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
