И този двубой привлече вниманието ми. Това бе не толкова заради победата на гостите от Порт Вейл с 1:0 с гол на Луис Додс или фактът, че на няколко пъти футболистите на двата отбора успяваха да прехвърлят снабдените с козирки трибуни на стадион „Броудхол Уей”. Любопитството ми бе привлечено от един единствен човек на терена. Тази личност ме върна в детството ми, някъде преди около 25 години, когато заедно с приятелите от квартала редовно посещавахме прожекциите на киното (естествено, наречено „Георги Димитров”) в един провинциален град. Тогава в салона даваха поредица от филми, които години по-късно разбрах, че са снимани за телевизия. Та този минисериал беше за Сандокан, легендарният пират, описан от Емилио Салгари и изигран брилянтно от индийския актьор Кабир Беди.
Именно въпросната личност ми припомни за Сандокан, Лейди Мариана Гуйлонк и лейтенант Янез де Гомера или по-скоро ми припомни за Сандокан и неговите прословути брада и тюрбан. Човекът, за когото става дума, е съдията на мача Джарнейл Синг. Реферът също с брада и вързана на главата кърпа, вместо тюрбан, ръководеше мача със самочувствие и ми припомни дните в онази кинозала. Движенията му бяха уверени и сякаш не бяха насочени към плашене на играчите, а по-скоро да им припомни, че футболът е само един спорт, който трябва да носи удоволствие и щастие. Тогава се сетих и за музикалния хит от края на 80-те на Боби Макферин – „Don't Worry, Be Happy”, впрочем изпълнителят на песента също е с брада.
Джарнейл Синг е роден на 5 февруари 1962 г. в индийския щат Пенджаб, в който (какво съвпадение) е роден и Кабир Беди. И двамата са от семейства със силно влияние на религията на сикхите. Как Синг стига до Англия историята още не е разкрила, но през 1985 г. той е треньор на отбор младежи с азиатско потекло. Липсата на достатъчно рефери често го е принуждавала да вземе флагчето и да играе ролята на лайнсмен. По това време Синг е запленен от съдийската професия и се явава на курсове, а след това на изпит. „Ако обичаш футбола и не си достатъчно добър, за да станеш футболист, най-доброто, което можеш да сториш е да станеш съдия. Така също си замесен със случващото се на терена. По време на курсовете всички се държаха добре с мен и много ми помагаха. Чрез съдийството си създадох много повече приятелни, отколкото по времето, когато бях футболист”, твърди реферът.
През годините той прогресира от местните дивизии на Уулвърхемптън до регионалните лиги на Конфърънс Юг. През 1999 г. получава права за асистент съдия във Футболната лига, която администрира първенствата на първите четири дивизии на английския футбол, а след това се сдобива и със сертификат на главен съдия за мачовете в тези четири професионалния лиги. По този начин той става единственият азиатец с право да води мачове в английските елитни първенства. Дебютът му като главен съдия в Лига 2 (четвърта дивизия) е на 10 август 2004 г., а мачът е между Бристъл Роувърс и Бери на „Мемориъл Стейдиъм”. Срещата завършва 2:2, а в 65-ата минута Джарнейл Синг гони Колин Уудторт от Бери. Още от първия си мач в професионалните английски дивизии Синг респектира футболистите и не се плаши от звездния статут на някои от тях. На 19 декември 2007 г. в ролята на си на четвърти съдия той трябва да удържи бесния мениджър на Челси Аврам Грант, в момент когато нападателят на Ливърпул Питър Крауч получава червен картон по време на четвъртфинала за Карлинг Къп (2:0 за Челси).
За Джарнейл Синг не е трудно да вдъхне уважение у футболистите и мениджърите, все пак извън футбола е полицай в метрополис като Лондон. С изявите си като рефер той печели уважението не само на играчите, мениджърите и треньорите, но и на публиката, също като своя кумир Пиерлуиджи Колина. Зрителите на футболни мачове дори са му организирали нещо като фенклуб, а страницата в негова подкрепа в социалната мрежа „Фейсбук” има над 1200 почитатели.
Веселин Русинов, БЛИЦ
