Отдаден, лоялен и страстен. Това са думи, които описват най-точно футболната кариера на Джон Хартсън. Тези определения характеризират личността му и след като сложи край на кариерата си през 2008 г.
На 24 юни 2009 г. уелсецът научи, че трябва да се изправи срещу противник вътре в себе си. Лекарите му поставиха диагноза рак на тестисите. 34-годишният по това време Хартсън трябваше да се бори за живота си, а британската футболна общественост бе разтърсена.
През следващите месеци ситуацията стана критичнна. Ракът засегна белите му дробове, но Джон Хартсън все още не бе победен. Бившият футболист на Арсенал, Уест Хям и Селтик се зае с колосална битка, пребори болестта и изглежда е на път към пълно възстановяване.
С 51 мача за Уелс и над 100 гола за Селтик, Хартсън се е наложил като един от най-добрите нападатели в историята на “драконите” и “детелините”. Автор на 167 гола за 6 клуба и на 14 попадения за националния отбор, той може да се похвали с успешна кариера. Сега той даде интервю за британския сайт sport.co.uk.
- Здравей, Джон! Как си със здравето?
- Много добре. Наскоро бях при моя лекар. Това бе шестият ми месечен преглед. Сега обаче няма да ходя чак до юли. Това е невероятна новина. При тези месечни прегледи винаги се изнервях, тъй като не знаех какво може да покажат резултатите. Всичко е добре в момента, кръвта ми е нормална. Да стискаме палци, нямам проблеми. В момента съм шофьор на такси за децата си. Това ме държи непрекъснато ангажиран. Не е лесно да си баща на четири хлапета.
- Как се промени виждането ти за света след битката с рака?
- Наслаждавам се на много неща. Баща ми винаги казваше, че най-важните неща в живота са безплатни. Преди заболяването мечтаех за по-хубава кола, по-красив костюм, все материални неща. Сега се наслаждавам на всяко вдишване. Когато излязох от болницата бях в ужасно положение, дори не можех да отида до тоалетната без чужда помощ. Сегашното ми състояние е направо удивително. Когато си бил съвсем близо да загубиш битката за живота си, трябва да си благодарен за всичко.
- Преди битката с рака, имаше невероятна футболна кариера. Големият ти пробив беше в Арсенал. Как се случи това?
- Няколко големи клуба ме искаха. Ако трябва да бъда честен, на 16-17 години бях невероятен. Бях голям, агресивен и пипах топката. Играех за първия отбор на Лутън и привлякох вниманието на доста отбори. Постоянно ме свързваха с Ливърпул и Арсенал. Едно лято ме спрягаха за 10 различни клуба, но не трябва да се доверяваш на новините. Когато получиш обаждане от мениджър, изпълнителен директор, агент или собственик, само тогава може да си сигурен, че има нещо сериозно. Бях в колата на Дейвид Плийт, моят треньор в Лутън, докато той говореше по телефона, с включен високоговорител, с мениджъра на Арсенал Джордж Греъм. Аз го поздравих, а той направо ме покани на “Хайбъри”. Каза ми: “Подпиши днес с нас, а утре ще си партнираш с централния нападател на Англия (Йън Райт) и ще дебютираш пред наша публика.” Само 3-4 години преди това бях ученик и имах плакати на Райт в стаята си. На 19 години дебютирах за Арсенал като негов партньор в атаката. Така се сбъдват мечтите.
- Тогава си бил млад. Трудно ли беше да замениш слабак като Лутън с един от най-големите клубове в страната?
- Ако трябва да бъда честен, на млади години бях много самоуверен. Много повече, отколкото бях на 31 години при трансфера си в Уест Бромич. Когато е на 18, човек е изпълнен с енергия и стремежи. По това време бих преминал през тухлена стена, за да спечеля единоборство. С течение на времето получаваш контузии, които те правят по-бавен. Възрастта почва да пречи. Беше невероятно да отида толкова млад в Арсенал. Там бяха Тони Адамс, Пол Мърсън, Мартин Киоун, Андерс Лимпар, Рей Парлър и Дейвид Сиймън – най-добрата дефанзивна формация в Англия.
- Скоро след трансфера ти, Джордж Греъм напусна клуба. След кратка работа с временния треньор Брус Риок, изпита на гърба си революцията на Арсен Венгер. С какво той веднага повлия на клуба?
- Венгер беше чудесен. Той беше първият чуждестранен мениджър, който разчупи еднообразието. Играчите трябваше да правят стречинг след мачовете, вместо да вечерят и да обърнат няколко бири. Целият отбор започна да се храни заедно, а менюто регулярно започна да се променя. Тренировъчният режим се промени изцяло. В края на всяко занимание, той сядаше в центъра и започваше да прави стречинг упражнения, а играчите копираха движенията му. Найджъл Уинтърбърн, Лий Диксън и Тони Адамс след това признаха, че Арсен Венгер е добавил няколко години към кариерите им. Той бе първият, който въведе научен подход в цялата тази работа. Докато работех като телевизионен коментатор се засякох с него на мач срещу Лейтън на “Емирейтс”. Венгер ми каза, че съм изглеждал в по-добра форма, отколкото по времето, когато бях играч. Това бе хубав комплимент.
- За съжаление, ти не играеше редовно при Арсен Венгер. Хари Реднап плати 3,2 милиона паунда и те взе в Уест Хям. Какъв беше мотивът за подобен трансфер?
- Аз не играех често за Арсенал, тъй като Йън Райт и Денис Бергкамп се справяха превъзходно. След това дойдоха “чуковете” и ми предложиха редовен шанс за изява. Гледайки моите съотборници в националния отбор на Уелс Дийн Соундърс и Марк Хюз, знаех, че се нуждая от по-честа поява на терена. Трябваше да се утвърдя като титуляр и да бележа голове всяка седмица. Хари Реднап ми даде шанс и ми предостави възможността да нося фланелката на Уест Хям с № 10. Мисля, че вкарах 24 гола в първия си сезон. Пол Китсън добави 11, за да запазим елитния статут на клуба. Прекарах си чудесно в Уест Хям.
- Тогава Хари Реднап бе начело на клуба. Какви бяха неговите силни страни като треньор?
- Той е много добър мотиватор. Способен е да те накара да се чувстваш като най-добрия футболист на света. Идва ти да преминаваш през стени и да изкореняваш дървета заради него. Знае как да подходи, когато те критикува и когато те хвали. Той беше много земен и много честен, народен човек. Имах добри отношения с него, но той бе разочарован от инцидента ми с Еял Беркович по време на тренировка. Продаде ме с печалба. Купи ме от Арсенал на 3,2 милиона паунда, а ме прати в Уимбълдън срещу 7,5 милиона. С парите взеха Паоло ди Канио, който се превърна в легенда на клуба, Скот Минто и Марк Вивиан Фое – нека почива в мир. Хари Реднап направи наистина добра сделка за Уест Хям.
- Докато играеше за Уимбълдън и Ковънтри, беше близо до трансфер в Тотнъм. Тревожеше ли се заради враждата на “шпорите” с бившия ти клуб Арсенал?
- Аз съм луд по футбола. Подобни неща не ме притесняват. Исках да играя футбол и да го правя на високо ниво. Все пак не съм се родил фен на Арсенал, те платиха добри пари за мен и след това получиха добра сума. По това време Дейвид Плийт бе изпълнителен директор на Тотнъм, а Алан Шугър – президент. Споразумяхме се за условията и продължителността на договора. Преминах медицински прегледи. Една вечер Дейвид Плийт ми дойде на гости, познавах го от Лутън, където ми даде шанс да дебютирам на 17 години. Обясни ми, че са решили да не ме вземат. Прегледите показали, че имам някакъв проблем в коляното. По това време те имаха затруднения с контузиите на Лес Фърдинанд, Джон Скейлс, Дарън Андъртън и няколко други момчета. Решили, че не е разумно да пръснат 10 милиона паунда (6 милиона за трансфера и 3 милиона за заплати по договора ми) за човек с проблемно коляно. Това постави начало на дълга серия провалени тестове в Рейнджърс, Ковънтри и Чарлтън. След като подписах със Селтик, изиграх около 230 мача и никога не съм си слагал лед на въпросното коляно. Такъв е футболът понякога.
- Ти си бивш национал на Уелс и легенда на Селтик. Суонзи и Кардиф са членове на английската Футболна лига. Трябва ли Селтик и Рейнджър са бъдат поканени във Висшата лига?
- Това ще бъде невероятно за феновете. Хората в Англия трябва да разберат, че Селтик и Рейнджърс са много повече от футболни клубове. С “детелините” сме играли с Рома и Челси в САЩ и имахме огромна подкрепа. На стадиона бяха 65 000 фена на Селтик, а бяхме в Съединените щати. Само един британски клуб има по-голяма фенска база от Селтик в целия свят – Манчестър Юнайтед. Рейнджърс е с подобно реноме. Хората в Англия в трябва да разберат, че стадионите им ще са пълни на мачовете с двата тима от Глазгоу, дори и без да има шотландски фенове на трибуните. Някой трябва да проумее тези възможности. Не знам защо не се е случило до този момент. Вероятно се страхуват, че два английски тима ще трябва да загубят мястото си във Висшата лига. Селтик и Рейнджърс не могат да се сравняват със Суонзи и Кардиф. Двата уелски клуба винаги са играли в английския шампионат и са били част от елита в минали периоди. Би било интересно да видим два отбора от Шотландия и два тима от Уелс във Висшата лига.
- Уелският футбол преживява ренесанс с таланти като Аарън Рамзи от Арсенал и Гарет Бейл от Тотнъм. Колко добър е Бейл?
- Според мен е от световна класа. Трудно е да се сравняват Райън Гигс и Гарет Бейл, въпреки че сега това е постоянна практика. С продължителността на своята кариера Гигси се нарежда до легенда като Пеле. Точно там му е мястото. Достоен е за място до Марадона, Пеле и Кроиф, тъй като е спечелил прекалено много медали за дългата си кариера. Наричат Бейл велик футболист. Още е много рано за това. Той може да задмине Райън Гигс, ако не се помисли за голяма звезда. Изглежда има психологическа устойчивост и разумна игра. Можеш да го гледаш със зяпнала уста. Невероятно е, че е от Уелс.
- Ще остане ли Бейл в Тотнъм?
- Бейл няма да трупа купи в Тотнъм. “Шпорите” се представят добре в Шампионската лига. Дори могат да спечелят турнира, тъй като в подобни надпревари може да се случи всичко. Ако аз бях на мястото на Гарет Бейл, щяха да остана още година или година и половина в клуба. След това щях да потърся трансфер в Манчестър Юнайтед или Реал (Мадрид). Това са отборите, които печелят купите от Шампионската лига и първенството. Не казвам това от неуважение към Тотнъм. Ако Гарет Бейл играеше в Арсенал, бих казал същото. Той трябва да развива кариерата си. Според мен “шпорите” не могат да удовлетворят неговата амбиция, тъй като Бейл е абсолютен феномен. Според мен, той може да спечели “Златната топка”. Хари Реднап е умен мъж и също осъзнава това. Престоят на Гарет Бейл не може да продължи твърде дълго и според мен “шпорите” ще го продадат за доста пари./БЛИЦ
