Животът на Матю Буут е като приказка. Той ще играе с националния отбор на ЮАР на Световното първенство, съпругата му е била Мис ЮАР, имат две деца. Приказката е с хубав край, но преди него има тъжна история, история, която важи за повечето хора в африканската страна.

Матю е като Дейвид Бекъм в родината си, пример за децата, но иска да промени много неща. На 33 години е видял много. Израснал по време на апартейда, в училище не е можел да играе футбол, защото за “белите” спортовете са крикет и ръгби. Бракът му с цветнокожата манекенка Соня Боневентиа опитва да сложи мост между расовото разделение, но все още не успява.

Вестник “Сън” разказва необичайната история от гледната точка на футболиста на Мамелъди Съндаунс и половинката му.

“Когато повечето хора гледат футболен мач, виждат 10 черни мъже и един бял. Когато аз се погледна в огледалото виждам просто мъж. Цветът обаче има значение тук. Аз не гледам моя цвят, този на жена ми или на децата ми. Семейството ми е черно, но от вътре сме еднакви, всички сме южноафриканци”, започва разказът си играчът.

Той е роден в предградие на Кейптаун, в което живее предимно средната класа, учил сред бели деца. Съпругата му Соня обаче е видяла много нещастие в Помвеле, където доминира насилието и престъпността. Баща й умира, когато тя е само на месец и по-късно живее с 16-членното си семейство в две стаи.

“Трябваше да работя. Това правих 18 години. Започнах да ходя по конкурси за красота. Печелех важни за семейството му награди – тостер, чайник”, спомня си тежките години Соня.

Двамата се влюбват като тийнейджъри, по това време тя гледа детето на съотборник на Матю. По-късно поддържат връзка от разстояние. Соня работи като модел в САЩ, а той играе в Русия. През 2006 година е прекрасната им сватба, а по-късно се раждат синовете им Натан Катлего и Ноа Нео.

Сега Матю опитва да използва позицията си, за да се бори с расовото разделение. “Спортът в моята страна все още е подвластен на разделението. В белите училища не се играе футбол, защото не е елитарен спорт. Това, което ме дразни най-много, е че белите имат прекрасни условия, за да спортуват. Дано сега покрай Световното нещата се променят. Правителството трябва да окаже натиск на белите училища да преподават футбол, а на черните – ръгби. Спортът трябва да е обединяващ, а не разделящ фактор в живота ни. Девет от всеки десет деца са черни, а играят все още с парцалени топки”, е болката на футболиста.

А мечтата му е: “Дано един ден бели и черни играят заедно в училище, на улицата, в националния отбор”./БЛИЦ