Герд Мюлер стана поредната голяма фигура в историята на световния футбол, който почина след борба с тежката с деменцията. В рамките на последната година неврологичното заболяване стана причина за кончината на бившите английски национали Ноби Стайлс, Джеки Чарлтън и Морис Сетърс. В момента Сър Боби Чарлтън също е поразен от болестта.

„Герд е най-важният футболист в историята на Байерн“, твърди бившият му съотборник при баварците и в националния отбор Франц Бекенбауер.

Бомбардировачът на нацията, както е известен приживе Мюлер, играе за гранда от Мюнхен в периода 1964-79 г., а попаденията му са основната причина за спечелването на редица титли от страна на баварците. До последните дни на живота си Герд Мюлер беше считан за вероятно най-великият централен нападател в историята на футбола. БЛИЦ СПОРТ ви представя кариерата на ненадминатия германски стрелец

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

ТРАНСФЕРЪТ В БАЙЕРН
Историята на клуба от Мюнхен можеше да поеме в друга посока, ако бившият генерален директор Валтер Фембек не беше реагирал бързо. Той пристига за преговори в дома на Герд Мюлер в Ньордлинген само един час преди емисарите на градския съперник Мюнхен 1860. Той успява да убеди 18-годишния нападател да облече червения екип и през сезон 1964/65 младокът дебютира за Байерн.

ПРОМОЦИЯТА В БУНДЕСЛИГАТА
„Нисък и дебел мелничар.“ Това е определението, което бившият треньор на баварците Златко Чайковски (двамата заедно на снимката горе) използва за нападателя, виждайки го да играе за резервите на Байерн. Изразът му е и игра на думи, тъй като името Мюлер в директен превод означава мелничар. Благодарение на югославския специалист Герд успява да подобри значително представянето си. Той бързо демонстрира головия си нюх и се превръща във важна фигура за първия отбор. Със своите осем гола нападателят помага на Байерн да спечели промоция за Бундеслигата през 1965 г.

ИЗСТРЕЛВАНЕ НА БАЙЕРН КЪМ ТИТЛИТЕ
Първият трофей на терена с екипа на баварците идва доста скоро. През 1966 г. е спечелена купата на Германия. Головете на Мюлер са ключови за успеха. Той се разписва седем пъти в осем мача. Триумфът в турнира позволява на Байерн да участва в КНК и през 1967 г. купата от евротурнира се озовава във витрината на клуба. Това е първият голям международен трофей, завоюван от Герд Мюлер.

ГОЛМАЙСТОР И ФУТБОЛИСТ НА ГОДИНАТА НА ГЕРМАНИЯ
1967 г. е специална година за нападателя. Той става голмайстор на Бундеслигата с 28 попадения и за първи път е избран за Футболист на годината в Германия. Първата си шампионска титла печели през 1969 г., след като се е разписал 30 пъти в рамките на шампионата. Това отново му носи реализаторския приз и наградата за най-добър футболист в страната.

ЗЛАТНАТА ТОПКА
Байерн не успява да спечели титлата през сезон 1969/70, но Мюлер продължава да впечатлява. Вкарва 38 гола и за трети път става голмайстор на шампионата. През лятото на 1970 г. помага на националния си отбор да заеме третото място на световното първенство в Мексико, бележейки 10 гола и превръщайки се в най-добрия реализатор на мондиала. Това представяне му носи световна слава и в края на годината е обявен за победител в анкетата за „Златната топка“.

РЕКОРДНИТЕ 40 ГОЛА ЗА ЕДИН СЕЗОН
През сезон 1971/72 Герд Мюлер не само печели втората си шампионска титла в Германия, но е още по-безмилостен към съперниците. Бележи 40 гола в Бундеслигата, което доскоро беше ненадминат рекорд. Роберт Левандовски вкара 41 попадения през сезон 2020/21.

ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА ТИТЛА НА ГЕРМАНИЯ
След 40-те гола в рамките на шампионата Мюлер отива изпълнен с увереност на подготовката на националния отбор за предстоящото европейско първенство. Бележи по два гола на полуфинала срещу домакина Белгия и на финала срещу СССР и помага на Германия за първи път да стане европейски шампион.

ХЕТТРИК ОТ КЕШ
След като Байерн печели третата си поредна шампионска титла от първенството през 1974 г., а Мюлер става голмайстор във всеки от тези сезони, идва ред и на КЕШ. Стрелецът вкарва два гола във вратата на Атлетико (Мадрид) в преиграването на финала, спечелен от баварците с 4:0. Така на 15 май 1074 г. Байерн печели най-силния европейски клубен турнир за първи път, а защитава отличията си през 1975 и 1976 г. Това и до днес се счита за най-успешната епоха в клубната история на баварците.

СВЕТОВЕН ШАМПИОН
Само месец след първия триумф на Байерн в КЕШ, Герд Мюлер се завръща на световната сцена. Бомбардировачът на нацията се разписва „едва“ три пъти по време на шампионата в родината си, но едно от попаденията е във финала срещу Нидерландия, който немците печелят с 2:1 в Мюнхен. Неговото бързо обръщане и удар към вратата се превръщат в запазена марка.

СБОГУВАНЕ С БАЙЕРН
Байерн навлиза в период на смяна на поколенията, но Герд Мюлер продължава да бележи редовно във вратите на съперниците и през сезон 1977/78 с 24 попадения за седми път става голмайстор на Бундеслигата. Няма играч с повече първи места в тази класация. Втори е Роберт Левандовски със шест. На 10 февруари 1979 г. Бомбардировачът изиграва последния си мач за Байерн. Така срещу името му в историята на клуба остават записани 365 гола в 427 срещи.

ПРЕМЕСТВАНЕ В АМЕРИКА
Следващото приключение в кариерата на голмайстора е САЩ. През април 1979 г. става играч на Форт Лодърдейл Страйкърс, където се превръща в един от най-опасните нападатели в първенството. Благодарение на него тимът от Флорида се класира за плейофите, където достига до четвъртфиналите. Година по-късно отборът се представя още по добре и играе финал, където губи с 0:3 от Ню Йорк Космос с Франц Бекенбауер в състава си.

ОТКАЗВАНЕТО
След повече от две години в американския шампионат, Герд Мюлер прекратява кариерата си на 11 август 1981 г., когато е на 36 години. Списък на спечелените му трофеи е доста дълъг и включва четири шампионски титли на Германия, четири купи на страната, три КЕШ-а, една Междуконтинентална купа и една КНК. С националния отбор е европейски (1972) и световен (1974 г.) шампион. Два пъти е избиран за Най-добър футболист на Германия и веднъж печели „Златната топка“. Ставал е голмайстор на 18 различни състезания и е поставил неизброим низ от рекорди.

ЗАВРЪЩАНЕ В МЮНХЕН
Герд Мюлер остава в САЩ няколко години след прекратяването на кариерата си и отваря ресторант, но в същото време се бори с алкохолизъм. Успява да се освободи от зависимостта си благодарение на Байерн и бившите си съотборници Ули Хьонес и Франц Бекенбауер, които му помагат да се настани в клиника. След като успява да се пребори с алкохолизма, започва работа при баварците. Първо е треньор на юноши, а през 1992 г. става помощник-треньор на втория отбор и остава на този пост до 2014 г., когато напуска поради здравословни причини. През 2008 г. стадионът в родния му град Ньордлинген е прекръстен на „Герд Мюлер Щадион“, а десет години по-късно най-великият германски голмайстор е приет в Залата на футболната слава на страната.

СПЕЧЕЛЕНИТЕ ТРОФЕИ ОТ ГЕРД МЮЛЕР
НА КЛУБНО НИВО
Шампион на Регионаллигата: 1965 г.
Шампион на Бундеслигата: 1969, 1972, 1973, 1974 г.
Купа на Германия: 1966, 1967, 1969, 1971 г.
КНК: 1967 г.
КЕШ: 1974, 1976, 1976 г.
Междуконтинентална купа: 1976 г.

НА НАЦИОНАЛНО НИВО
Световен шампион: 1974 г.
Европейски шампион: 1972 г.

НА ЛИЧНО НИВО
„Златна топка“: 1970 г.
„Златна обувка“: 1970, 1972 г.
Голмайстор на световно първенство: 1970 г.
Голмайстор на европейско първенство: 1972 г.
Голмайстор на КЕШ: 1973, 1974, 1975, 1977 г.
Голмайстор на Бундеслигата: 1967, 1969, 1970, 1972, 1973, 1974, 1978 г.
Голмайстор на купата на Германия: 1967, 1969, 1971 г.
Футболист на годината на Германия: 1967, 1969 г.