Емил Костадинов е все още единственият българин, отбелязвал гол на финал от европейските клубни турнири. Повод за нашето интервю е краят на турнира за купата на УЕФА, който от следващия сезон ще носи ново име “Лига Европа”. По време на нашия разговор с Костадинов темата бе само “сезон 1995/96”, когато той триумфира с трофея като футболист на Байерн.

-Емо, какво си спомняш от финала с Бордо, който вие печелите след 2:0 в Мюнхен и 3:1 на френска земя?
-Аз не взех участие в първия мач, защото бях контузен. Всъщност възстановяването ми вървеше добре, но треньорът Франц Бекенбауер реши да не рискува. На реванша обаче попаднах в титулярния състав. Помня, че публиката на Бордо беше доста шумна. Подкрепяха неистово любимците си. Мачът тръгна добре за нас. Подадох на Мемет Шол за първия гол, а после отбелязах второто попадение. Точно след моя гол феновете замлъкнаха. На стадиона настана тишина. Чуваше се само как ние се радваме. Някъде десетина минути преди края бях заменен, ако не се лъжа, от Витечек.
-Какви спомени имаш след мача?
-Направи ми впечатление, че купата е доста тежка. Говоря в буквалния смисъл. Едва успях да я вдигна над главата си. Останахме вечерта в Бордо, за да празнуваме. Всички бяхме много щастливи. На другия ден хиляди фенове ни посрещнаха в Мюнхен, защото това бе първата купа на УЕФА, спечелена от Байерн. Тя си остана и единствената.
-Пазиш ли медала и фланелката, с която игра?
-Разбира се, че пазя медала. Той е поставен на видно място вкъщи редом до бронзовия от световното първенство в Щатите. Фланелката обаче я дадох на ветераните по време на търг, организиран преди няколко години от Валентин Михов.
-Дали ли се замислял, че само в рамките на 3 години два пъти попарваш французите на тяхна земя. Първо на “Парк де Пренс” през 1993 година, а после и в Бордо.
-Да, явно ми вървеше да вкарвам голове във френски врати...
-Пътят ви до финала никак не е лек?
-Играхме срещу много силни отбори. Спомням си двубоя ни с Локомотив (Москва). В Мюнхен изненадващо загубихме с 0:1 и специалистите ни бяха отписали. Но на реванша попиляхме руснаците с 5:0, аз отбелязах един гол и подадох за три, като мисля, че два или повече реализира Юрген Клинсман. Доста силно играхме срещу Нотингам Форест и срещу Бенфика, а на полуфинала трудно пречупихме Барселона. На реванша съдия беше Атанас Узунов. Стоичков по същото време беше в Парма, но дойде на “Камп Ноу”, за да гледа мача. След това заедно вечеряхме.
-В Байерн тогава е пълно със звезди...
-Да, отборът ни беше страхотен – Матеус, Клинсман, Мемет Шол, Кан на вратата, Маркус Бабел, Щрунц, Циге, Сфорца и още звезди. Но Бордо също се намираше във форма и бе един от най-добрите състави в Европа. Мисля, че е излишно да припомням кои тогава играеха във френския състав. Ще кажа само три имена – Зинедин Зидан, Дюгари и Лизаразу.
- Що за треньор беше Бекенбауер?
- Изключително стриктен специалист. Като всеки немец цепеше секундата на две. Говореше ясно и точно. Бекенбауер умееше по отличен начин да води мачовете, което се отдава на много малко треньори. Не говоря за самите тренировки, които бяха перфектни. Имам предвид, че Бекенбауер умееше да сменя тактиката в движение, да прави разумни рокади, да е, както се казва, вътре в играта през целия двубой.
- С кого от тима беше най-близък?
-С почти всички, но най-много се разбирах с Лотар Матеус.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ