Енциклопедия за футбола ни подготвя за Световното първенство

София, България

14 Юли 202216:44

508

1 от 1

ФУТБОЛЪТ: ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

ОТБОРИ, ПРАВИЛА, ПЪРВЕНСТВА, ТАКТИКИ

Дейвид Голдблат, Джони Ектън

Формат: 195*26 см

Обем: 400 с. (цветна)

Корица: твърда

ISBN: 9786191953264

Линк към сайта: https://knigomania.bg/futbol-t-enciklopedija-p-rvenstva-otbori-taktiki-pravila-preraboteno-izdanie.html

Посетете планетата футбол! Там ще откриете всичко, което искате да знаете за клубовете, феновете, ритуалите, статистиката и резултатите – включително Евро 2020.
Изживейте вълненията, страстта и величието на най-великия спорт на света.
Научете правилата, узнайте повече за тактиките, науката и изкуството на красивата игра.
Съживете най-красивите моменти на футболистите, треньорите и отборите, които създават футболната история.

***

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА ФУТБОЛА НИ ПОДГОТВЯ

ЗА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО 2022

Най-всеобхватната енциклопедия на тема футбол вече е в книжарниците. По повод Световното първенство 2022 издателство Книгомания пусна на пазара луксозно издание от 400 страници и с твърди корици „Футболът: енциклопедия. Отбори, правила, първенства, тактики“. Стилният том, от една страна, е добър справочник за резултати и информация за всички най-важни мачове от световни и континентални първенства, за отбори и техните треньори и мениджъри.

Изданието проследява 150-годишното развитие на най-обичаната игра на света и обяснява защо се е превърнала в зрелище. От друга страна, изданието е незаменим наръчник за начинаещи футболисти или любители, чието любимо хоби е именно футболът, защото от страниците му ще научите за всички видове удари, как да контролирате топката, как се провежда загрявката и тренировките, та чак до „мръсните номера“ и артистичните симулации на терена, рекорди и антирекорди за голове и автоголове и др.

Статистиките и илюстративният материал ще ви дадат ценна информация за нивото на футбола по държави, кои са най-важните клубове и най-популярните футболни звезди. Ще научите още как са се променяли през годините облеклото, игрището, топката, вратата, кои са любимите футболни химни на феновете и откъде води началото си т.нар. мексиканска вълна в публиката.

Разбира се, във „Футболът. Енциклопедия“ е включена информация и за България със славното си участие на Световното първенство в САЩ през 1994 г.

***

Футболът е най-популярният спорт на света. От Гренландия до Андите хората просто не могат да устоят да не ритат топка или да не гледат как други правят същото. Цифрите са смайващи. Около 250 милиона души играят редовно футбол. Ако футболистите се съберат в една нация, то тя ще бъде четвъртата по население в света. Междувременно телевизионната зрителска аудитория на Световното първенство през 2018 г. достига до 3,57 милиарда души – почти половината от цялото население на Земята.

Би могло да се каже, че футболът е универсалният език. Ако се окажете във вътрешността на чужда страна и не говорите местния език, то бихте могли да завържете разговор, като използвате няколко жеста с ръце, придружени от имената на някои забележителни играчи. Сложете едната ръка на нивото на кръста, докато казвате „Пеле”, а след това я вдигнете нагоре, произнасяйки „Марадона”, и бързо ще започнете да печелите приятели.

Футболът събира хората и им дава чувство за идентичност. Той е една безкрайна сапунена опера, която сякаш очертава времевата линия на живота ни; той е източник на безкрайни спорове; олицетворение на всички аспекти на човешкото битие – герои и подлеци, любов и ненавист, сила, политика и пари. Също като и животът, играта е извор на върховна красота и на съкрушително разочарование.

Тази книга отразява в пълна степен това удивително разнообразие – от различните достойнства на отделни райони и човешки качества до най-смешните песни от трибуните. От нейните страници ще научите как да боравите с топката като Бекъм, ще се срещнете с кучето, което открива Световната купа, скрита в градска градина, и ще разберете как мач от лигата на Мадагаскар може да завърши с резултат 149:0. Единственото нещо, което няма да може да разберете от тази книга, е защо хората са толкова луди по футбола. Но пък нищо не ни пречи, да ви предоставим няколко теории, които биха могли до известна степен да обяснят неистовата любов на хората към тази игра.

Някои изследователи разглеждат играта като заместник на лова, от който е зависело оцеляването на нашите праотци. Така погледнато, голът е равнозначен на убиването на животно, което може би обяснява онова особено чувство при поразяването на противниковата врата. Друга теория разглежда футбола като един вид ритуална война, което обяснява наличието на военна терминология (кампании, офанзивни и дефанзивни схеми, тактики, капитани). Може би не е случайно, че неговата популярност съвпада с една епоха, в която младите хора биват въвличани по-рядко в битки, отколкото в миналото.

И двете теории си имат своите достойнства, но може би трябва да се даде друго просто обяснение. Футболът е универсално средство за самоизява и забавление, за нови срещи, запознанства и приятелства. Когато играем, ние го правим с други хора, с които сякаш ставаме едно цяло. И разбира се не само мъжете се чувстват по този начин. Мачовете на жените също са изключително популярни. Всяко използване в тази книга на „той”, може лесно да бъде заменено с „тя”.

Още от самото начало ние имахме намерение да напишем тази книга, без да използваме цитати, свързани с играта, но още в увода ни се наложи да използваме един, който най-точно обяснява популярността на футбола. Великият мениджър на „Ливърпул” Бил Шенкли казва: „Някои хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Аз изобщо не съм съгласен с това твърдение. Мога да ви уверя, че той е много повече”. Никой не може по-точно да улови лишената от логика дълбочина на страстта, която е предизвикана от двадесет и двама мъже, които гонят една топка.

Откъс:

ДРЕВНИТЕ ИГРИ С ТОПКА

Човечеството е ритало сферични предмети, откакто съществува. Но по-завършени игри с топки датират от около 3500–4000 години. Най-вече в Египет. Както повечето добри идеи, много хора от различни краища на света са мислели по сходен начин и всеки от тях е допринесъл за създаването на някаква игра с топка.

От всички древни игри с топка китайската кую е най-старата форма, която е най-близо до съвременния футбол. Тя се е играела от два отбора, които придвижвали кръгла топка чрез подритване към определена цел. В Мезоамерика обаче топката придобила значението, което има футболът днес.

Преди 3000 години „играта с топка“, както била известна тогава, се считала за забавление, за зрелищен спорт, за страст и за част от религиозен ритуал. Футболът, както е познат днес, произлиза от бурните народни футболни игри, практикувани в средновековна Англия.

Въпреки че не са известни точните правила на играта в Мезоамерика, не буди съмнение голямата популярност на този спорт. Намерени са следи от игрища както на север в Аризона (САЩ), така и на юг в Централна Америка (Никарагуа). При тази игра, изглежда, основната цел е била да се запази контролът над твърдата гумена топка. Играта е била неделима част от обществото. Предполага се, че децата са я практикували за развлечение.

Английският масов футбол (известен също като „футбол на тълпата“) привлича огромен брой хора; често населението на определено село е било разделяно на два отбора в зависимост от местоживеенето; има (ако въобще е имало) и някакви правила.

Игрите обикновено са били свързани с празници на светци. Този спорт не винаги е бил популярен. Английските крале Едуард ІІ, Хенри V, Едуард IV, Хенри VII и Хенри VIII са издавали укази срещу шумната и груба игра. Едуард ІІ за първи път нарича тази игра „крак-топка, топка-крак” (футбол).

„Една кръгла топка и една квадратна стена. Също като ин и ян.“ – Ли Ю (50–136) за китайската игра кую

Огнищата на футбола могат да бъдат намерени във всяко кътче на света. По време на различните цивилизации са измисляни игри, които са се играели с топка и всяка една от тях може да се счита за прародител на футбола.

През 30-те години на ХХ в. в плантация за банани в Коста Рика работници откриват огромни каменни сфери в джунглата. Те тежат 16 тона и датират от периода между 200 г. пр.н.е. – 1500 г. Никой не знае какво е тяхното предназначение, но те свидетелстват за човешката слабост към сферичните предмети.

От народна игра към асоцииран спорт

Само за век футболът се превръща от умиращ селски ритуал в най-популярния и комерсиален спорт в света. Преди да се разпростре из градовете на Викторианска Британия, той се радва на почит в елитните английски университети и държавни училища. Следвайки развитието на играта, се утвърждават правила за размерите на игрището, за фиксиран брой на играчите (по 11 за всеки отбор), както и забраната да се използват ръцете.

В началото на ХІХ в. народният футбол е бил на път да изчезне. Все повече властите започнали да се страхуват, че пияните тълпи и техните игри ще окажат негативно влияние върху техните имоти и земи. През 1835 г. новият Закон за пътищата дава на магистратите власт да забранят уличния футбол и те се възползват максимално от тази възможност. В резултат на това играта се пренася в държавните училища, където е подложена на промени и достига до това, което ние днес наричаме „асоцииран футбол”.

През ХІХ в. реформаторите в държавните училища решават да създадат мускулести християнски джентълмени, които да понесат на плещите си Британската империя, и какъв по-добър начин да се даде тласък на това от редовната игра на футбол. Освен физическата активност този нов метод на възпитание от страна на директорите на училищата е трябвало да научат учениците им на дисциплина, работа в колектив, честна игра и смелост.

Практикуваната от средата на ХVIII в. игра на Итън Фийлд е без засади и прилича много на ръгби. Футболът, практикуван в „Хароу”, е с голяма топка (с формата на пай, т.е. с обособено плоско дъно). Там е използвана за първи път защитна стена срещу изпълнението на свободни удари. Играта в „Уинчестър” се играела от отбори от по 6, 10 или 15 души върху дълго и тясно игрище, като се акцентирало върху шутирането.

Създаване на правилата

През ноември 1863 г. представители на дванадесет лондонски клуба се срещат и се споразумяват да приемат единни правила. Било е решено топката да не се носи с ръце и да не се играе грубо (без ритници по глезените на съперника).

Онези от тях, които не се съгласили с предложеното, създават асоциацията по ръгби. Останалите приемат правилата на Асоциацията по футбол и създават управляващия ù орган – Футболната асоциация (ФА).

Щом като първото поколение играчи напуска училищата и елитните университети, то отнася със себе си и футбола по света. След като правилата са установени, играта бързо се разпространява сред средната и работническата класи. През 80-те години на ХІХ в. започва ожесточена надпревара между клубовете в незаконно плащане на най-добрите играчи. Това довежда до официалното въвеждане на професионализма (макар и с неохота) от страна на Футболната асоциация през 1885 г.

УИЛЯМ МАКГРЕГЪР Шотландецът Уилям МакГрегър (президент на ФК „Астън Вила”) се счита за основателя на Футболната лига (първата организирана футболна лига в света) през 1888 г.

Глобалната игра

Само за малко повече от век професионалният футбол достига до почти всички страни и култури на света. Тази игра се разпространявала почти със скоростта, с която е била измислена. Множеството колонии и връзки на бившата Британската империя (например с Южна Африка, Индия и др.) и огромната мрежа на британските търговци, мореплаватели, миньори, банкери и учители, които пътували по света в търсене на работа в края на ХІХ в., спомогнали за разпространението на играта по целия свят. ВЕЛИКОТО ЗАБАВЛЕНИЕ Голямата привлекателност на футбола може да бъде обяснена с това, че той е една от най-простите игри, измисляни някога. Може да се играе на разнообразен терен, от различни хора и изисква повече от едно умения. За него почти не е нужна екипировка, може да се играе без съдии и е необикновена и непредсказуема игра. За нея е необходима уникална комбинация от индивидуални умения и отборен дух. Головете, които се отбелязват, са не само изключителни, но и специални. И най-вече – един отбор може да победи всеки, стига да има ден.

Още в началото на ХХ в. футболните игрища започват да приемат своята съвременна форма и още преди да са изминали 20-те години на ХХ в., правилата са окончателно установени. Играта получава широка популярност и скоро се превръща в най-занимателния спорт във Викторианска Британия. Не след дълго правилата и нововъведенията се разпростират по целия свят и образуват основата на това, което ние днес наричаме „Великата игра”.