Всяка година феновете следят движението на футболистите, които идват и напускат любимите им клубове. Всички говорят за трансфери и техните механизми. Малко обаче се знае за историята на преминаването на играчите от един клуб в друг и начинът, по който е започнало това да се регулира.
 
Преди близо 130 години, когато България е осъществявала своето Съединение, в Англия са експериментирали с правила, които днес изглеждат неизменна част от футбола. През същата тази 1885 г., когато Княжество България и Източна Румелия извършват своето обединение, на Острова решават да сложат край на практиката един футболист да играе за различни отбори всяка седмица. Футболната асоциация въвежда система за регистрация на играчите. Според нея състезателите не могат да играят в първенството без регистрация и може да сменят отбора си след края на сезона, дори и техният клуб да не желае да осъществи раздялата.
 
През 1888 г. Футболната лига налага ограничения, с които пречи на богатите клубове да взимат безпрепятствено играчи от другите отбори и по този начин възпрепятства доминация в първенството на ограничен брой тимове. От началото на сезон 1893/94 един играч не може да сменя отбора без разрешението на клуба, в който е регистриран, дори и когато договорът му е изтекъл. Футболните клубове обаче бързо се ориентират и започват да изплащат трансферни суми, с които по-лесно получават разрешение за въпросните играчи. Тази парична сума започва да се възприема като компенсация за изявеното съгласие един футболист да смени клуба си. По това време е извършен и първият в историята трансфер срещу трицифрена сума, когато Астън Вила плаща 100 паунда на Уест Бромич за шотландския нападател Уили Груувс.
 
През годините системата за регистрация на играчи става известна като “Система за запазване и трансфер”. През 1963 г. след съдебно дело между Ийстъм и Нюкасъл терминът “запазване” е отстранен като неприемлив. Основните правила за трансфер обаче остават непроменени до 1995 г., когато е прието историческото правило “Босман”. То е въведено заради бившия белгийски футболист Жан-Марк Босман. През 1990 г. изтича договорът му с Лиеж и той иска да премине във Дюнкерк. Двата клуба не се разбират за трансферна сума, а белгийците намаляват заплатата му, понеже Босман вече не е част от първия отбор. Футболистът завежда дело в Европейския съд, тъй като се ограничава движението на свободната работна ръка, в частност във футбола. Съдът се произнася в полза на Босман, а ФИФА променя трансферния правилник. На играч с изтекъл договор е позволено да смени отбора си без компенсационна сума за стария му клуб, а всеки футболист има правото да преговаря с нов тим през последните шест месеца на изтичащия му контракт. Първият, възползвал се от новото правило при трансфер, е Едгар Давидс, който през 1996 г. сменя Аякс с Милан.
 
Правилото “Босман” променя до голяма степен футболния пазар. Най-голямо значение оказва официалното глобално въвеждане на трансферните прозорци от ФИФА от сезон 2002/03, въпреки че подобни ограничения съществуват и преди това в голяма част от европейските първенства. С прозорците се приключва възможността на отборите да търгуват играчи по всяко време на годината. Футболистите пък не могат да играят за повече от два отбора в рамките на един сезон. Това от своя страна слага край на възможността от подобряване на някои рекорди. Малко се знае за футболистите, които според старата система са сменяли по няколко клуба в рамките на един сезон. В историята на английския футбол обаче са останали две имена – вратарят Ерик Никсън и нападателят Тони Коти. Това са двамата играчи, които са успели в един сезон да играят за отбори от четирите професионални дивизии на английската Футболна лига. Да, няма грешка – четири отбора в рамките на едно първенство!
 
1-1_5.jpgРоденият в Манчестър през 1962 г. Ерик Никсън е играл за 13 клуба през своята 22-годишна кариера, която приключва през 2004 г. 13 години е част Транмиър. Точно преди да се установи на “Прентън Парк”, той става първият футболист в Англия, който в рамките на един сезон играе в първите четири професионални дивизии. Сезон 1986/87 за него започва като играч на Манчестър Сити, а малко след това – в края на август, е даден под наем на четвъртодивизионния Уулвърхемптън. След 16 мача за “вълците” през ноември следва кратко преотстъпване в Брадфорд Сити във Втора дивизия. През декември преминава за един месец в елитния Саутхемптън, а след това изиграва 16 мача за третодивизионния Карлайл. След края на кариерата си Никсън става треньор. За последно бе наставник на вратарите на шестодивизионния Флийтууд Таун, но напусна през май 2011 г. Понякога пише собствена рубрика във в. “Ливърпул Екоу”.
 
През сезон 2000/01 постижението на Ерик Никсън е изравнено от нападателя Тони Коти, който е легенда на Уест Хям. 35-годишният по това време бивш английски национал започва въпросния сезон във Висшата лига с Лестър. През септември обаче преминава като играещ треньор в Норич, който се състезава в Първа дивизия. На 31 октомври е освободен и става играещ треньор на Барнет, който играе в четвърто ниво на Футболната лига. На 16 март 2001 г. подава оставка и преминава в Милуол от Втора дивизия (трето ниво в пирамидата на английския футбол). След края на кариерата си Тони Коти става телевизионен коментатор. Работи за “Скай Спортс” и малайзийската тв “Астро”. В азиатската държава е познат от престоя си в Селангор, с който печели дубъл през 1997 г.
 
“Не знам дали постижението ми е нещо, което трябва да бъде отбелязано по някакъв начин. Когато започваш сезона във Висшата лига, не очакваш, че ще го завършиш в третодивизионен отбор. Аз обаче се забавлявах през цялото време. Разликата между четирите нива на Футболната лига е очевидна”, твърди тогава бившият играч на Уест Хям и Евертън.
 
В ИМЕТО НА РЕКОРДА
 
1-2_4.jpgГерманският вратар Луц Пфаненщийл е рекордьор в световния футбол. 20-годишната му кариера преминава през 25 клуба от целия свят. Това може и да не е впечатляващо, но пък той е единственият футболист, играл за отбори от шестте населени континента на планетата. Пфаненщийл поставя рекорда през 2008 г., когато изиграва 12 мача за бразилския Херман Айхингер. Кариерата му преминава през Германия, Англия, Нова Зеландия, Сингапур, САЩ, Бразилия, ЮАР, Финландия, Малайзия, Малта, Белгия, Канада, Намибия, Норвегия, Армения и Албания. В последните години на активна състезателна дейност, той съчетава изявите на вратар с треньорска кариера. През 2010 г. коментира световното първенство в ЮАР за германската телевизия ZDF. От февруари 2011 г. е скаут на елитния немски Хофенхайм.