Едва ли има човек, който да не е чувал за легендарния Диего Марадона. Божията ръка, както наричаха аржентинеца почина на 60 след сърдечен проблем и потопи целия свят в траур. Марадона беше сред най-обичаните футболисти в историята заради магичните си докосвания на топката.

Кариерата му започва през 1976 година в Архентинос Хуниорс, където бележи 116 гола за 167 мача, а пет години по-късно вече е в гранда Бока Хуниорс.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

Година след това преминава в Барселона, но играе само две години (1982-1982) в каталунския гранд, след което преминава в Наполи и бързо става любимец на местните фенове. Пет сезона, 188 мача и 81 гола за "сините" го превръщат в герой за местните. 

Именно с Наполи са и най-сериозните му успехи на клубно ниво - два пъти шампион на Италия (1987 и 1990), Купа на страната (1987), Купа на УЕФА (1989) и Суперкупа на Италия (1990). Следват престои в Севиля, Нюелс Олд Бойс и Бока Хуниорс, където приключва кариерата му през 1997 година. За клубовете участва в 491 мача и отбелязва 210 гола.

С фланелката на националния отбор в историята остава представянето му през 1986 година, когато Марадона става световен шампион след победата на Аржентина с 3:2 над Западна Германия на финала на 29 юни, но най-запомнящият се момент от първенството идва седмица по-рано.

Тогава Марадона бележи гол с ръка в 1/4-финала с Англия, а запитан след мача дали си е помогнал при отбелязването на попадението, той отговаря, че е ударил топката "малко с глава и малко с ръката на Бог", заради което получава прозвището Божията ръка. Играе на четири световни първенства от 1982 до 1994, като през 1986 година става шампион, а през 1990 - вицешампион. Изиграва 91 мача за Аржентина, в които вкарва 34 гола. От 1986 г. е капитан на националния отбор.

Кариерата му е съпътствана и от редица проблеми с алкохола, наркотиците и данъчните власти, въпреки което той остава сред най-ярките имена във футбола, а и в спорта въобще.

УСПЕХИ:

Бока Хуниорс
Трофей Метрополитано (1981)

Барселона
Купа на Краля (1983)
Купа на Лигата (1983)
Суперкупа на Испания (1983)

Наполи
Шампион на Италия (1987, 1990)
Купа на Италия (1987)
Купа на УЕФА (1989)
Суперкупа на Италия (1990)

Аржентина
Световно първенство за младежи (1979)
Световен шампион (1986)

ДРУГИ УСПЕХИ

* Най-добрият футболист на XX век по гласуване на официалния сайт на ФИФА, където той набира 53,6 % от гласовете.
* Най-добрият футболист на световни първенства, според вестник Таймс (Англия).
* Вторият сред най-добрите играчи в историята на футбола по версия на списание "Плакар" (Бразилия) от 1999 г.
* Второ място сред най-добрите футболисти на XX век според най-реномираните списания - "Франс футбол", Гуерин спортиво, версия на World Soccer.
* Първият притежател на почетна "Златна топка" на "Франс футбол".
* Член на Залата на славата на италианския футбол в номинацията "Най-добър чуждестранен играч".