Франсеск Фабрегас подписа с родния си клуб Барселона преди 4 дни и вече спечели първия си трофей – Суперкупата на Испания. Сеск даде интервю за клубната телевизия.

-Франсеск, как се чувстваш сега? По-спокоен ли си?
-Последните месеци бяха много тежки за мен, напрежението ми дойде в повече. Психологически това бе трудно, но съм щастлив отново да съм в Барса.

-Представял ли си си някога, че завръщането ти ще бъде толкова трудно?
-Отчасти вината си е моя, защото напуснах. И в най-смелите си мечти не вярвах, че един ден ще съм отново тук.

-При представянето си каза, че Арсен Венгер е като баща за теб. Нали знаеш, че феновете на Барселона не го харесват особено?
-Мисля, че имиджът на Венгер е малко неразбран. Фактът, че съм тук днес до голяма степен се дължи на него. Той реши, че ме пуска. Арсен Венгер проведе последните преговори, благодарение на него се върнах в Барса.

-Минало е много време, но защо напусна Барселона през 2003 година?
-Видях, че нямам шанс за първия отбор. По това време Шави все още беше много млад. Андрес Иниеста също започваше да показва класа, имаше и други добри халфове и знаех, че съм много далеч от тях. Мислех, че е страхотно, че английски гранд като Арсенал се интересува от мен. Бях поласкан от Венгер, който прекъсна ваканцията си, за да дойде и да ме види. Бях на 16 години и офертата беше сензационна.

-Барселона е клубът на детството ти, защо реши да се върнеш чак сега?
-За мен най-лесно би било да остана в Арсенал. Там бях капитан, играех всеки мач, отборът винаги се бори за титлата и играе в Шампионската лига. Сега е най-лошият момент за завръщането ми в Барселона, защото конкуренцията е жестока. Ще бъде много трудно да се наложа в стартовите 11, но се нуждая от ново предизвикателство.

-Преговорите за теб бяха много сложни, но Пеп Гуардиола не спря да настоява за идването ти. Какво означава това за теб?
-Това беше ключът. Знам, че мога да науча много от Пеп и съотборниците ми. Те ще извлекат най-доброто от мен. В този отбор ще стана още по-добър.

-Преди десет години ти каза, че никой не може да мисли на терена толкова бързо, колкото Пеп. Все още ли си на това мнение или Сеск мисли по-бързо?
-Не, точно. Преди мен има двама играчи, които мислят много бързо -  Шави и Иниеста. Те за звезди на и извън терена. За мен Пеп винаги е бил пример, но те двамата са еталон за поведение.

-Преди много години Пеп ти е подарил екипа си, което би трябвало да означава “Ти си новият номер 4”. Какво точно се случи?
-Родителите ми се разведоха, когато бях на 13 години. Отидох на един турнир във Валядолид или Италия, не си спомням точно. Бях много разстроен от раздялата им и моят мениджър Родолф Борел дойде и ми каза, че Пеп ще ми предаде фланелката. Баща ми още я пази.

-Ти бе част от страхотно поколение момчета родени през 1987 година. Отново ще играеш с Меси и Пике. Като деца някога говорили ли сте си за това как един ден ще сте заедно в първия тим?
-Отборът ни беше много добър. Това бяха най-хубавите години в живота ми. Но не сме имали подобни разговори. Не вярвам някои от нас тримата да е вярвал, че това може да се случи?

-Какво е останало от 16-годишния Сеск и каква част от теб е продукт на Венгер?
-Сеск се е променил съвсем малко. Подобрил съм някои аспекти от играта си, но винаги съм бил старателен и това ми е помогнало да го направя.

-Какво очакваш от всекидневната си работа с приятели като Пике и Карлес Пуйол?
-Ще бъде специално. Много мечтаех за това. Те са ми страхотни приятели, но в отбора се разбирам с всички. Живеех с тях двамата, когато националният отбор спечели Европейското и Световното. Тогава те ми помогнаха в тежки моменти.

-Познаваш Жерар от дете, а с Пуйол сте приятели от скоро. Как стана така, че той се превърна във важна фигура за теб?
-Карлес е невероятен човек. По време на Световното миналата година имах проблеми и той идваше в стаята ми всеки ден, за да ме окуражава. На финала играх добре и той ми каза, че просто е трябвало да вярвам в себе си.

-След идването ти, смяташ ли, че Барселона има най-силната халфова линия в историята си?
-Времето ще покаже. Това не зависи от имената, а от резултатите. В състава идваме аз и Тиаго, така че конкуренцията би трябвало да доведе до по-голямо качество. Заедно сме страхотна група, като най-важно за нас е да печелил трофеи и да забавляваме феновете.

-Преди години ти каза, че Шави ще наследи Гуардиола. Фабрегас ли ще наследи Шави?
-Не знам. Шави има още много години пред себе си. Той прави неща, които са невероятни. Не се върнах, за да пенсионирам Шави. Тук съм, за да играе с Шави, да се конкурира с Шави, да се уча от Шави и да печеля с Шави. Това, което казвам за него, се отнася за Иниеста и Тиаго Алкантара. Четиримата ще направим страхотни неща заедно.

-Ще продължи ли Барселона да доминира?
-Ще опитаме, но няма да е лесно. Реал (Мадрид) подсили отбора си. В Шампионската лига Манчестър Юнайтед и Интер са много класни отбори. Трябва да бъдем внимателни, дисциплинирани и във върхова форма по всяко време. Не трябва да се отпускаме.

-Кой спомен от Арсенал ще носиш със себе си?
-Трудно е да кажа, но дебютът ми. Случи се в ден, когато не го очаквах. Изведнъж видях името си в титулярни състав, а семейството ми беше на трибуните. Бях на 16 години и няма да забравя този специален ден.

-Защо реши на фланелката ти да пише Фабрегас, а не Сеск?
-По принцип няма проблем да нося екип със Сеск, но предпочетох Фабрегас. В Англия се изписва второто име, но в дебюта ми за Испания сложиха Сеск и нещата не тръгнаха добре за мен. После помолих да го сменим на Фабрегас и станахме европейски шампиони. В Барса ми предложиха Сеск, но аз реших, че Фабрегас ми носи трофеи.