Френската футболна легенда и настоящ селекционер на Косово Ален Жирес говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING. Той е европейски шампион през 1984 г., трети в света на Мондиал‘86 и четвърти на Мондиал‘82. Втори в класацията за най-престижния индивидуален приз във футбола "Златната топка". Почетен кавалер на Легиона на честта - най-ценният орден във Франция. Предлагаме акценти от интервюто с Ален Жирес:
- На Евро’84 никой не можа да ви победи. Разкажете ни за турнира. Кои са най-паметните ви мачове?
- Световното първенство през 1982 г. ни даде възможност да повярваме в собствените ни сили. Така че амбицията ни беше да станем европейски шампиони като домакини. Не желаехме да правим сметки, а просто да спечелим всички двубои. Казахме си - имаме 5 мача пред нас на собствен терен и трябва да ги спечелим всичките. Това и направихме. Сторихме го с един играч, който беше на върха си - Мишел Платини. Той вкара девет гола на този шампионат. Спечелихме континенталната титла и това беше първата в историята на всички отборни спортове във Франция. Баскетбол, волейбол, хандбал - нито един френски отбор не беше ставал европейски или световен шампион. Ние поставихме началото на тази вече славна история на големи победи.
1500 x 50 лв. всеки ден до края на Световното първенство по футбол
- Заедно с Мишел Платини, Луис Фернандес и Жан Тигана ви наричаха магическия четириъгълник. Какво беше специалното при вас?
- Да, така ни нарекоха - "магическото каре". Треньорът Мишел Идалго ни каза, че трябва да играем основно през средата на терена, да подготвяме атаките си, да ги конструираме прецизно. Това беше силната част от нашия отбор. Вие го казахте - Платини, Тигана, Фернандес, аз - ние бяхме силната страна на отбора.
- Кой от четиримата беше най-добър?
- Платини - три пъти носител на "Златната топка"! Да, определено Платини беше нашият капитан и най-важен играч. Но трябваше да има и екстри към него. Ако нямаше тези добавки, нямаше да върви играта. Имаше много добро разбирателство между нас, въпросното каре. Затова и средата на терена на френския тим функционираше толкова добре.
- Кои български футболисти в историята най-много харесвате?
- Историята във футбола между Франция и България е отдавнашна. Като дете си спомням, че имаше мач-бараж между двата отбора в Милано. Мач за класиране на световното първенство през 1962 г. И България спечели с 1:0. Другата българска история за Франция е свързана с Емил Костадинов. Да, Франция - България винаги е било оспорвано. А за големи играчи - разбира се, Христо Стоичков.
- Къде гледахте мача Франция – България на 17 ноември 1993 г.?
- Бях на мача, беше катастрофа! Тишината, която настъпи, беше страховита. От двата си последни мача в групата в Париж Франция се нуждаеше само от една точка. Но нула срещу Израел и нула срещу България! И аут за световното първенство в Щатите!
- Вестник „Екип“ написа тогава: „Франция се класира за Мондиал‘98“. Какво направи Франция, за да създаде отбор за световен шампион?
- Дадохме си сметка за случилото се. Преди това имахме генерацията на Платини, която беше на върха си през 1982, 1984 и 1986 година. Сякаш си казахме - без да работим, нещата ще се получават. Но през 1990 г. не се класирахме за световното. И през 1994 година - също. Трябваше да запретнем ръкави и да се хванем за работа. И Еме Жаке започна реално да работи здраво, така че през 1998 г. да имаме отбор, способен да спечели световната титла. Така след генерацията на Платини, дойде тази на Зидан.
- Какво очаквате от Франция на световното първенство в Катар сега?
- Когато си действащ шампион, няма как да не се надяваш на успех отново. Но няма да бъде лесно. В момента в отбора има много проблеми с контузии и се вижда, че идва ново поколение отдолу. Ще трябва да се сформира нов колектив, който да бъде също толкова силен като през 2018 година. И моментът е деликатен. Накратко - няма да бъде лесно.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“
