В Гренландия полярният климат е почти ежедневие и на хората не им е много до футбол. Все пак този спорт там може да се практикува на открито само 4 месеца, местният шампион се решава по най-бързият начин – пет мача за шест дни. При това на кортов терен, до Арктическия океан. Зрителите може да гледат мача, а може и да наблюдават преминаващия наблизо айсберг.

Когато Германия гостуваше на Русия в световна квалификация, най-големият проблем на Бундестима бе изкуственото игрище на “Лужники”. Това е проблем, който може само да предизвика усмивка по лицето на Йенс Танг Олесен. Той е селекционер на националния отбор на Гренландия, остров на който не расте трева, поне не достатъчно за качествен футболен терен. В условията на арктическия климат на най-големият остров на планетата футбол може да се играе само от края на май до средата на септември. През останалото време се практикува в зали и най-вече салони.

Работата на Олесен не е никак лесна. Датчанинът живее през по-голямата част от годината в родината си и пътува до Гренландия само за три месеца. Все пак има напредък. През септември в Какорток (на датски: Юлианехеб) бе открит първият на острова изкуствен терен. Той е подарък от управата на световната футболна централа – ФИФА, който трябва да разреши проблема с липсата на естествен терен. На новият изкуствен терен обаче не могат да се играят международни мачове. Причината за това е нестандартните му размери – 68 метра дължина и 34 метра ширина.

Работата на националния селекционер на Гренландия не е никак лесна. “Бих описал работата си като специална. Първо, няма къде да се проведе нормална тренировка и второ – много е скъпо да събереш всичките играчи на едно място, твърди Олесен. – Нашата федерация има малко финанси и дългите пътувания излизат твърде скъпи.”

Най-добрата възможност за Олесен да наблюдава местните играчи е 34-ата седмица от годината, когато се провежда националният шампионат. Това е единственото време в годината, когато температурите се задържат около 15 градуса над нулата.

Осем отбора, които преди това са преминали регионалните квалификации се разделят в две групи по четири тима. Това е най-доброто, което футболът в страната предлага – пет мача за шест дни. Футбол на бърза скорост. Две полувремена по 45 минути, а нивото е сравнимо със регионалните футболни групи на по-елитните европейски първенства.

Праз тази година финалният турнир на първенството се проведе от 10 до 15 август на “Диско островът” в Кекертарсуак, пристанище, което на датски е известно като Годхавн. На финала представителят на домакините Г-44 се изправи срещу Маламук (Уманак). На мача имаше 600 зрители, но основното зрелище за тях бе преминаващият наблизо айсберг. Големият леден блок мина само на 50 метра от стадиона и по време на изпълнението на националния химн се завъртя на 180 градуса. Играчите, реферите и зрители престанаха да пеят химна и се обърнаха да наблюдават леденото зрелище.

Г-44 спечели с 3:0 с два гола на Закорат и един на Ханк Йорген Зееб. “Закорат бе в националния отбор през 2008 г., твърди Олесен. – Към момента не съм доволен от неговото футболно развитие. Кой знае, може в бъдеще отново да го взема.” В Гренландия всичко е възможно, а дори и там реализираните попадения са достатъчно добър аргумент за попадане в националния отбор.