Националният отбор на Лихтенщайн в неделя вечерта поднесе една от изненадите от квалификациите за Евро 2020, завършвайки 1:1 като гост на Гърция. В тази връзка, а и заради предстоящия днес мач на Франция с Андора, авторитетното издание „Екип“ направи представяне на четирите традиционни слабака в европейския футбол.

АНДОРА
Само пет години след създаването на своята федерация (1994 г.) и три години след приемането си за член на УЕФА и ФИФА (1996 г.)q Андора е напът да хвърли голяма бомба в световния футбол. На 9 юни 1999 г. скромният тим приема световния шампион Франция в квалификация за Евро 2000. Мачът се играe в Барселона, тъй като стадионът в Андора не отговаря на изискванията. „Петлите“ бързо остават с човек по-малко, тъй като Кристоф Дюгари е изгонен в 25-ата минута. Дори и с 10 души тимът на Роже Льомер постоянно атакува вратата на Андора, но гол не пада. Резултатът е открит едва в 86-ата минута, когато Франк Лебьоф е точен от дузпа. Равенство срещу дебютанта в квалификационнен формат би било истинска трагедия за актуалния световен шампион.

До момента Андора има 55 мача в квалификации за европейско първенство и в тях е записала 55 загуби. Головата разлика е изключително отрицателна -149 (11 вкарани попадения и 160 допуснати). Като цяло пиренейското княжество има само 2 победи в 112 официални мача. Първият успех е през 2004 г. (1:0 над Македония), а вторият идва 13 години по-късно (1:0 срещу Унгария). Дори и участието в най-слабата дивизия на Лигата на нациите не помага на андорците да пооправят баланса си. Тимът финишира последен в група с Грузия, Казахстан и Латвия.

Националният шампионат се провежда от сезон 2007/08 и се състои от две дивизии, но е изключително слаб. Преди създаването му отборите са играли в испанските лиги. Провеждан е единствено турнир за националната купа, който давал право на участие в Купата на УЕФА. Дори и сега най-добрият клубен тим – ФК Андора, продължава да е част от испанския футбол. От отсъствието му се възползва ФК Санта Колома, който спечели последните шест шампионски титли. В евротурнирите обаче не успява да блесне. Само един път прескочи първия квалификационен кръг на Шампионската лига, когато елиминира Банантс (Ереван) през лятото на 2014 г.

ЛИХТЕНЩАЙН
Това е отборът, поднесъл голямата изненада в последните дни. Поне на национално ниво. Страната е член на УЕФА от 1974 г. и на ФИФА от 1976 г., но алпийското княжество трябва да чака 20 години за първото си участие в квалификации за европейско първенство. Дебютът е на 20 април 1994 г. при загубата с 1:4 от Северна Ирландия. Първата голяма футболна бомба, „взривена“ от Лихтенщайн, избухва на 7 октомври 2004 г., когато тимът наваксва два гола пасив за равенството 2:2 с Португалия с Кристиано Роналдо, Педро Паулета и Деко в състава.

Малката държава, разположена между Швейцария и Австрия, от друга страна е единствената, записвала загуба от Сан Марино. Освен това позволи на Малта да запише най-голямата победа в историята си – 7:1 на 26 март 2008 г. Най-доброто класиране в ранглистата на ФИФА е 122-ро място, постигано през 2005 и 2007 г. Към момента е на 182-а позиция. Най-големият актив е натрупан в квалификациите за Евро 2008 – осем точки.

Лихтенщайн няма национален шампионат и отборите се състезават в различните нива на швейцарския футбол. Страната провежда единствено турнир за националната купа, а победителят участва в Лига Европа. Най-известният местен клуб е Вадуц, който доминира в турнира от 1988 г. и в редки случаи друг отбор печели турнира. Преди година елиминира Левски в Лига Европа, а през тази се справи и с унгарския МОЛ Фехервар. Вадуц три пъти е печелил първо място в швейцарската втора дивизия, но няма право да играе в турнира за купата на страната, тъй като участва за купата на Лихтенщайн.

ФАРЬОРСКИТЕ ОСТРОВИ
Никой друг европейски национален отбор не е дебютирал по подобен сензационен начин. Фарьорите са член на ФИФА от 1988 и на УЕФА от 1990 г. Първото участие на тима в квалификации е на 12 септември 1990 г. Съперник е участвалият през същото лято на Мондиал`90 национален отбор на Австрия, който има в състава си големи имена като Тони Полстер и Андреас Херцог. Мачът се играе в шведския град Ландскрона, тъй като националният стадион на Фарьорските острови не получава лиценз. Това обаче не пречи на тоталните аматьори да спечелят с 1:0. Единственият гол е дело на Торкил Нилсен, който по професия е дърводелец.

В момента Фарьорските острови са 108-и в ранглиститата на ФИФА и се намират пред Литва (130) и Латвия (134). Най-големите победи в историята са постигнати над Сан Марино (3:0 на 25 май 1995 г.), Гибралтар (4:1 през март 2014 г.) и Лихтенщайн (3:0 на 25 март 2018 г.). През годините много големи футболни нации са имали проблеми в мачовете си с островитяните. През 2002 г. Германия първо записва успех само с 2:1, а след това трябва да чака до 89-ата минута за успокоителния гол за 2:0. През 2007 г. Франция се мъчи за победата с 1:0.

Островният архипелаг, който е под административно управление на Дания, често прибягва до назначението на датски треньори за националния си отбор. Периода 1994-2001 г. начело на тима е носителят на „Златната топка“ за 1977 г. Алан Симонсен. Между 2002-05 г. селекционер е Хенрик Ларсен, известен с двата си гола срещу Холандия на полуфинала на Евро`92. От 2011 г. тимът е предвождан от Ларс Олсен, друг европейски шампион от 1992 г. Под негово ръководство Фарьорските острови два пъти биха Гърция в квалификациите за Евро 2016, като първата победа костваше уволнението на Клаудио Раниери.

На клубно ниво успехите обаче отсъстват. Местните обори участват в евротурнирите от сезон 1992/93, но никога не са достигали до груповата фаза. ХБ Торсхавн е големият местен гранд, който има 23 титли и е актуален шампион на страната. Той е постигал и най-големия успех в Европа – два пъти е преодолявал съперник.

ГИБРАЛТАР
Скалата, както наричат тази територия на края на Европа, никога не е вървяла по лесния път. Местната футболна федерация е основана през 1895 г., но получи международното си признание едва наскоро. В началото на 2007 г. страната подаде молба за признание от УЕФА, въпреки политическия протест на Испания. Искът беше отхвърлен, но след това битката беше спечелена пред Спортния арбитражен съд в Лозана през август 2011 г. Така от 1 октомври 2012 г. Гибралтар стана член на УЕФА, а през 2014 година кандидатства и за членство във ФИФА.

Следва нов отказ и нова спечелена битка в съда. Така през 2016 г. Скалата стана 211-ия член и поне за момента последен член на световната футболна конфедерация. Националният отбор вече има и първите си победи на европейската сцена. През юни 2014 г. беше записан успех с 1:0 над Малта, през март 2018 г. дойде победата с 1:0 над Латвия. Най-големият триумф е постигнат преди около година – 1:0 над Армения в Лигата на нациите. Успех с 2:1 над Лихтенщайн означаваше, че Гибралтар няма да завърши на последно място в групата. Това даде отражение в настоящото 198-о място в ранглистата на ФИФА. При първото си участие в квалификации тимът от Скалата записа уникален антирекорд. В пресявките за Евро 2016 Гибралтар получи 56 гола, най-лошият показател в историята на квалификациите.

Федерацията на Гибралтар може и да получи съвсем скоро международно признание, но шампионатът на страната е един от най-старите. Първенството се провежда от 1895 г., което е по-рано от първенството на Франция. Местният гранд е Линколн Ред Импс, който има 24 спечелени титли. Според правилата на шампионата, действащи от сезон 2016/17, всеки тим е задължен да има поне трима местни футболисти в състава си за всеки мач. Съществува системата на промоция и изпадане, но гибралтарските отбори не успяват да пробият на европейската сцена.

САН МАРИНО
Няма по-слаб национален отбор. Тимът заема крайното 55-о място в класацията на УЕФА и последното 211-о в ранглистата на ФИФА. По-напред са дори футболни екзотики като Бахамите (210) и Ангила (209), както и архипелагът Търкс и Кайкос, който дели 207-а позиция с Тонга.

От приемането си в УЕФА и ФИФА през 1988 г. страната записва само антирекорди. Най-голямата загуба в историята на европейските квалификации (0:13 от Германия на 6 септември 2006 г., най-дългата поредица от загуби – 60 (от 04.09.2004 до 14.10.2014 г.), най-много последователни мачове без победа – 90 (от 04.09.2004 и продължава до момента), рекорд за поредни мачове без отбелязан гол – 20 (от 15.10.2008 до 11.10.2011 г.).

За 31 години като част от световния футбол Сан Марино има само една победа. Постигната е на 28 април 2004 г. - 1:0 над Лихтенщайн в контрола. От дебюта си в европейските квалификации през 1990 г. италианският анклав има само три спечелени точки (три равенства).

Сан Марино държеше рекорд, който си заслужава да бъде отбелязан. Тимът беше реализирал най-бързия гол в световни квалификации. Попадението пада само 8,3 секунди след първия съдийски сигнал, когато Давиде Гуалтиери се разписва срещу Англия на 17 ноември 1993 г. Това обаче не помага, тъй като „трите лъва“ печелят мача със 7:1. Този рекорд просъществува до 2016 г., когато белгиецът Кристиан Бентеке го подобри, вкарвайки 8,1 секунди след началото на мача с Гибралтар (6:0).

На клубно ниво резултатите не са по-добри или успешни. Това твърдение обаче не важи за Сан Марино Калбо, единственият клуб от анклава, който играе в италианската футболна пирамида и в момента е част от Серия „Д“. Националния шампионат съществува, а през миналия сезон Тре Пене спечели четвъртата титла в историята си. Рекордьор е Тре Фиори със седем.
Себастиан БУРОН, „Екип“
Превод на Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ