Гари Невил направи някои любопитни разкрития за кариерата си на английски национал в своята автобиография. В книгата той критикува бившия селекционер Глен Ходъл.
 
Невил прекрати кариерата през февруари след 400 мача за Манчестър Юнайтед и 85 срещи за Англия. Въпреки това той нарича престоя си в националния отбор “огромна загуба на време”. Бившият бранител твърди, че много играчи са се страхували да играят за “трите лъва” заради постоянните критики от феновете и медиите.

“Имаше моменти, когато си мислех, че цялата ми кариера в националния отбор е огромна загуба на време. Съжалявам ако звуча твърде рязък, но най-добрият ми приятел Дейвид Бекъм бе унищожен от критики след световното първенство през 1998 г. Същото бе с брат ми Фил след Евро 2000. Всеки един национал е бил обект на критики в един момент. Понякога ги заслужавахме, но да играеш за Англия бе като скоростно влакче – постоянно нагоре-надолу и само кратки моменти, когато се наслаждаваш на возенето,” пише Гари Невил в книгата си “Червен".
 
“За един играч поканата да играе за националния отбор трябва да бъде най-щастливият момент в кариерата. Няма съмнение, че мнозина от футболистите прекарваха голяма част от времето, страхувайки се от възможен провал, когато обличаха английската фланелка.”
 
“Без съмнение, Футболната асоциация направи грешка с някои мениджърски назначения. Прекалено лесно се разделиха с Тери Венебълс, а назначиха Глен Ходъл и Стив Макларън, когато те все още не бяха готови да водят националния отбор. Ходъл бе добъл треньор, който искаше Англия да успее. Той обаче използваше алтернативни методи. Включително и Ейлин Дрюъри, екстрасенс, която няколко пъти посети лагера на националния отбор преди световното първенство през 1998 г. Аз бях скептичен и не отидох да я посетя.”
 
“Когато започна Мондиал’98 някои играчи започнаха да взимат инжекции от любимия лекар на Глен – французинът д-р Ружие. Методите му коренно се различаваха от нещата, които правехме в Манчестър Юнайтед. Сигурен съм, че сигурно не са били много редни. След като някои момчета се похвалиха, че чувстват прилив на енергия от инжекциите му, реших да пробвам и аз. Преди мача с Аржентина пред вратата на доктора имаше опашка.”
 
“Преди срещата Глен направи обичайния си ритуал. Обикаляше около играчите, ръкуваше се с тях и ги докосваше малко над областта на сърцето. Не успяхме да разберем дали методите му даваха резултат. Един от масажистите ми разказа, че Глен Ходъл поискал от хората в щаба преди двубоя с Аржентина да обиколят терена в посока, обратна на часовниковата стрелка, за да създадат позитивна енергия. За съжаление, това не ни помогна.”
 
“Трудно беше и при престоя на Кевин Кигън. Играчите се молеха да получат контузии или да се разболеят, за да не бъдат викани в националния отбор. Голяма част от времето се прекарваше в залагане на конни надбягвания и игра на хазарт. Беше твърде старомодно и в огромна степен се различаваше на дисциплината, с която подхождахме в Юнайтед.”
 
“Когато дойде Ериксон, той веднага подобри нещата. Харесвах Свен още от началото. В края имах резерви към работата му, но в първите му години бе удоволствие да носиш екипа на Англия. На Мондиал 2006 бяхме твърде зависими от постоянната стартова единадесеторка. Големите имена бяха с гарантирано титулярно място, вместо да се избират играчите в най-добра форма. Най-големият проблем за Ериксон бе да намери място на терена едновременно за Бекъм, Джерард и Лампард.”
 
“Съжалявах Макларън докато бе начело на националния отбор. Всичко започна с грешки като изваждането от тима на Дейвид Бекъм, Сол Кембъл и Дейвид Джеймс. Всички виждахме как Стив се мъчи. Той се опитваше да наложи нов режим на работа, но отстраняването на Бекс беше безсмислено.”/БЛИЦ