В един популярен криминален парижки район Сефю израства с други звезди, на 17 почти попада в Арсенал. Всичко обаче се развива съвсем различно.

През лятото на 1998 година Франция е страна на пълна еуфория и радост. Дали френски, дали арабски или западноафрикански произход, дали бели или чернокожи – всички се прегръщат и развяват трикольора в синьо бяло и червено. Разделение, страх от различия или ненавист в тези дни са погълнати като от земетресение. С един отбор, воден от имащия алжирски корени Зинедин Зидан или родения в Гваделупе Лилиан Тюрам, Франция точно е спечелила световното първенство у дома.

Насред тази шеметна радост, насред Париж е 17-годишното момче със сенегалски корени на име Юсуф Сукуна. Днес човек го познава като Сефю, като един от най-успешните рапъри, които Франция е излюпила заедно с Бооба и компания. Точно тогава обаче той е пред избора да заложи изцяло на картата футбол. Един скаут на големия Арсенал го открива на един мач. „Тогава всичко се разви много бързо”, спомня си Сефю пред lavoixdessports.com . „Отпътувах за Лондон, срещнах Арсен Венгер. Беше малко след Световното през 1998 година, френските играчи бяха популярни”. Кариера при „топчиите” във Висшата лига или в някое друго първенство обаче за него не се получава.

Скок във времето. Назад в началото на 90-те години. Сефю расте в нямащия добра репутация департамент 93 в Сент Дени покрай Париж. Тренировъчните анцузи тук са вечерния гардероб, престъпността определя ежедневието. По въздушна линия това място е отдалечено само на един котешки скок от Айфеловата кула или Шанз-Елизе и всички известни места във френската столица. Момчета като Сефю, които са израсли там, са много далеч от разума. Преди всичко в Neuf-Trois, в окръг 93. Който е от там, автоматически трябва да се бори с предразсъдъци. Късмет има този, който има талант. А Сефю има много от това. Рап и футбол са двете неща, които го отличават, с които той може да се изтъква и потвърждава в блока. И футболът още отрано е от изключително значение за живота му. Той играе за клуба от предградието Аулнай и всеки ден на улиците, в задните дворове и игрищата край блоковете. Всички момчета имат само една цел: да станат професионалисти и да избягат от сивия свят на високите блокове.

Израснал с по-късни национали
Някои от тези, с които Сефю тогава рита, също успяват. Бившите френски национали Ласана и Алу Диара са сред неговите приятели, както и бившият нападател на Марсилия и Фенербахче Мамаду Нианг. „Ние израснахме едни с други. Те всички все още са ми приятели. Диара (б.р. Алу) е истински професионалист – никакви партита, никакви клубове, здравословна храна, така е било винаги”, казва Сефю за Juice.

Самият Алу Диара, който печели с Бордо (2009) и Лион (2007) шампионската титла, казва за Сефю в интервю: „Той имаше своята популярност тогава в квартала, защото беше много добър с левия крак, дори много добър. Тогава той бе по-добър от мен”.

Колкото по-възрастен става, толкова повече Сефю форсира нещата върху своята втора страст. „Живеех с хип хопа”, спомня си той за неговите юношески времена. На 12 години Сефю започва да пише текстове, а през 1993 година основава заедно с двама приятели рап групата NCC (Nouveaux Clandes de la cite, „Новият клан на града”). В същото време и във футбола нещата вървят възходящо: 1994 година, на 13 години Сефю е привлечен от третодивизионния Ред Стар Париж, където част от юношеските си години прекарват още играчи кат Муса Сисоко и Софиан Фегули.

„Ние фактически спечелихме всичко. Ние имахме една добра генерация”, казва Сефю за неговото време в Ред Стар. Някои от неговите съотборници като Абдулай Мейте (по-късно професионалист в Марсилия и Усет Бромич) правят пробив във футбола, а също и за Сефю Ред Стар можеше да бъде трамплин. През 1995 година обаче Ред Стар се възпротивява, когато година след пристигането на Сефю за него пита реномирания Страсбург. „Контактът със Страсбург дойде чрез Оливие Дакур (бивш френски национал, играл и за Интер), когото много добре познавах”, поглежда Сефю назад във времето. „Бях убедителен в пробните тренировки и трябваше да подпиша договор, но Ред Стар не се съгласи”, допълва рапърът. Вместо това на 16 години Сефю отива във Вилепинт, един отбор от парижко предградие, където все още играе Алу Диара, неговият приятел от квартала. Той се разписва 30 пъти в един сезон и тогава изведнъж на вратата почуква Арсенал. През Сефю се разкрива големия шанс, той вижда пред себе си големия свят на футбола, иска да изостави рап групата си. Съдбата обаче не е с него.

Главата Арсенал приключва още преди да е започнала
„Проблемът беше, че пристигнах в Лондон с контузия на адукторите. В първия момент нещата вървяха перфектно, но след това се завърнаха болките”, обяснява Сефю. Въпреки това Арсенал иска да му предложи едногодишен договор, но той отхвърля офертата. „Физически не бях в най-добрата си форма. И училището там не беше толкова привлекателно, аз бях в годината на завършване. Затова го отхвърлих”.

Учудващо разумни думи за някого, който по-късно ще бъде упрекнат, че с неговите рап текстове подклажда насилие в предградията на френските градове. Сефю се връща в Париж, изоставя футбола и се отдава напълно на неговия втори талант. „През 2000 година се концентрирах напълно върху рапа, записах първите си записи и издадох Molotov 4", разказва още Сефю. През 2004 година той става известен, а през 2008 година с втория си албум се изкачва до първа позиция на френските класации, получава платинен статус. Той почти никога не разкрива напълно неговото лице, крие очите си зад шапка. Може би, защото не иска винаги да е в светлината на прожекторите. След неговия трети албум през 2011 година той се отръпва от рап сцената и феновете му и до днес напразно очакват четвърти.

Към футбола на високо ниво Сефю никога не намира обратно пътя към футбола на високо ниво. „Преди известно време той (б.р. Алу Диара) каза, че съм напълнял малко”, казва рапърът многозначително. Дали той съжалява, че не е използвал таланта си с коженото кълбо на зеления терен? „Винаги казвам, че човек не трябва да съжалява за нищо”, обясни той преди няколко години пред SoFoot. Естествено футболът продължава да е неговата втора голяма страст, той гледа много мачове, от време на време и на стадиона. „Не съжалявам във всички случай, че съм направил рап кариера. Обичам това, което правя”.

И точно това го прави особено горд: „Имаме късмета днес да има много футболисти, които слушат много музика. В крайна сметка ние сме много силно свързани едни с други”. Сиомбиозата от повече таланти винаги е била това, което отличава Сефю.

По материал на Оливер МАЙВУРМ, Goal.com
Превод от немски на Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ