Днес се навършват 15 години от може би най-зрелищния и емоционален финал в историята на Шампионката лига. На този ден през 2005 година на стадиона в Истанбул Ливърпул победи Милан след изоставане с 0:3 на полувремето, като италианците забиха две от попаденията си в последните 5 минути на първата част (Малдини (1'), Креспо (39' и 44').
Истински нож в сърцето, куршум в главата или както искате го наричайте, за духа и мотивацията на всеки отбор, пък бил той и финалист в турнира на най-добрите в Европа. "Червените" обаче накараха мнозина да се хванат за главите, други да крещят от радост, а трети да плачат от мъка... само за 6 минути с голове на Джерард (54'), Шмицер (56') и Алонсо (60').
Winbet - на един клик разстояние! (18+)
При 3:3 се стигна до дузпи, при които Ливърпул спечели. За този мач е писано и говорено много, но има неща, които не могат да се опишат с думи, а трябва просто да се преживеят. Ето какво казаха някои от момчетата по трибуните пред списание Four Four Two:
Феновете на Милан на почивката:
- На полувремето един от нашите започна да поръчва билети за Световното клубно първенство. Искахме да ги вземем евтино, преди да са вдигнали цените.
- С брат ми се снимахме със светлинното табло. Чакахме да стане 4:0 като през 1994 година срещу Барселона. Феновете на Ливърпул пееха You Never Walk Alone, а ние се шегувахме, че е по-добре за замълчат при 0:3.
- Тръгнах да си купувам бира, а един от продавачите ме видя с фланелка на Милан и каза - Шампанско, сър?
Феновете на Ливърпул на почивката:
- Казах си - Мамка му, целият свят ни гледа. Станахме за смях. Как ще се върнем у дома?
- Беше кошмарно. Стоях там и гледах, а синът ми се късаше от рев. Аз бях преживял всичко, но какво изпитваше едно малко момче при това положение?
Феновете на Милан за обрата:
- След първия гол си казахме - Добре, един, няма проблем, но след втория започнахме да се молим Карло Анчелото да направи смени и да не допускаме повече.
- Сякаш ни прегази влак. Бях убеден, че ще загубим. Не може да допуснеш три гола за шест минути и да искаш да победиш. Просто нямаше как.
- Сякаш бяхме във филм на ужасите. При 3:3 очаквах да ни вкарат четвърти, но реагирахме. Върнахме се от ада и пак започнахме да играем футбол, макар накрая това да не ни помогна.
Феновете на Ливърпул за обрата:
- Когато Джерард вкара, въздъхнах от облекчение и си казах, че всичко е възможно. Нещата се промениха толкова бързо, че нямах време да осъзная, е резултатът вече е равен.
- Празненствата при 3:3 бяха невероятни. Празнувахме, все едно сме спечелили. Прегръщахме се с напълни непознати хора.
- Когато падна третият гол, скачах от радост и крещях. Някой зад мен започна да вика нещо на италиански, а двама стюарди ме отведоха. Помислих, че ще ме арестуват, но просто ме помолиха да не викам толкова, защото Силвио Берлускони е наблизо и го дразня.
Италианците след мача:
- Бяхме на летището, когато се появиха играчите и започнахме да ги освиркваме. Някои се заядоха с Паоло Малдини, а той им отвърна. Тогава сякаш дойде краят на любовта ми към него.
- След последната дузпа си тръгнахме с наведени глави. Седяхме в автобуса към летището - някои обвиняваха вратаря Дида, други треньора Анчелоти, а други просто мълчаха.
Англичаните след мача:
- Полетът ни закъсня с няколко часа, но не ни пукаше. Разпънахме знамената и пяхме You'll Never Walk Alone, беше просто невероятно.
- От много години към фен на Ливърпул, но едва ли ще видя това отново. Нищо няма да надмине драмата. Историята е достойна за филмов сценарии.
