Байерн елиминира Манчестър Юнайтед в драматични два мача. Погледнато от лъхащия на пълна заблуда германския ъгъл, събитията биват анализирани така: Байерн доказа за пореден път, че никога не се предава. Германските воля, дух, хъс и непримиримост до последния съдийски сигнал изиграха отново своята роля. Баварците продължиха напред, след като бяха притиснати до стената. Типично по немски, те излязоха сухи от засипалия ги дяволски ураган и доказаха максимата, че германецът е мъртъв само когато главата му бъде отсечена и захвърлена на няколко метра встрани. Байерн си отмъсти на Манчестър Юнайтед за несправедливия резултат от финала през 1999 година. Стори го не за първи път, доказвайки кой е по-силният отбор.
 

Нека погледнем сега от другия ъгъл:

Снощният мач и четвъртфиналът в Шампионската лига през 2001 година, когато баварците отново елиминираха “червените дяволи”, никой няма да ги помни толкова силно. В аналите остават големите и зрелищни битки, финалите, от които хвърчат искри. Помни се онова историческо 2:1, когато за 3 минути Юнайтед съсипа Байерн (Мюнхен). Направи го не с късмет, а с игра и непримиримост, с битка до последна капка кръв. За какъв немски дух и мъжество говорим, след като в такъв възлов момент баварският колос се бе превърнал в нищожество, унижено по такъв жалък начин. Значи, когато Байерн печели с късмет и съдийско рамо, на преден план се вади германската воля, а истинските аргументи за успеха биват захвърляни в кофата. Примери – колкото си щеш. Като се почне от финала за КЕШ през 1974 година, когато с един отчаят шут на Шварценбег Байерн се докопва до 1:1 срещу Атлетико (Мадрид), а после на преиграването печели с 4:0. И се стигне до мегаскандалния финал с Лийдс следващата година, когато след нечувано съдийско рамо немците пречупват английския си съперник. Къде обаче беше германската машина на финала през 1982 година срещу Астън Вила, загубен с 0:1? Къде се бе скрила в полуфинала за КНК срещу Евертън през 1985 година, след като “карамелите” обърнаха врага от 0:1 до 3:1? Или на споменатия вече мач с Юнайтед 14 години по-късно?

Победите на Байерн над “червените” дяволи от 1999 година насам са плод на щастливо стечение на обстоятелствата, а не на доминация на терена. През 2001-ва например не бяха отсъдени две дузпи за Юнайтед – първо в Мюнхен, а сетне и на “Олд Трафорд”. Манчестър изпусна купища положение както тогава, така и в последната битка между двата тима. 

Снощи вторият жълт картон на Рафаел беше меко казано пресилен. Критерият на реферът не беше обективен, тъй като Ван Бомел плачеше не за 2, а за 22 жълти картона. Не е въпросът обаче в съдийската помощ, а в обстоятелствата. Юнайтед смачка Байерн, но изгонването на Рафаел даде криле на баварците, от които те нямаше как да не се възползват. Това бе повратният момент във войната. С човек по-малко и с полуоздравелият Рууни “червените дяволи” позволиха на германците да ги притиснат. Ей на туй му се вика късмет, а не германски героизъм. Нека припомним и един друг важен факт – вторият гол на Байерн срещу Фиорентина в първия осминафинал в Мюнхен. Засадата беше не очевидна, а очевадна, и благодарение на нея немците отстраниха италианския тим.

Колкото и пъти оттук насетне да се срещат Юнайтед и Байерн, колкото и поредни победи да записват баварците, истинското им отмъщение ще настъпи само ако се повтори финалът от 99-а, но в тяхна полза. Защото болката, която преживяха снощи феновете на “червените дяволи”, е драскотина в сравнение с унищожителната рана, нанесена върху Байерн на 26 май 1999 година. По-силният отбор може да загуби невзрачни осминафинали и четвъртфинали, но на финала е безпощаден. Както Юнайтед на стадион “Камп Ноу”. Зрелище, в което нямаше щастливо стечение на обстоятелствата, нито съдийско рамо. Имаше красив британски двоен удар в рамките на 180 секунди. Удар, направил финала драматичен, епохален, чийто отзвук ще се носи векове наред из футболната вселена.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ