Много умерени фенове отдавна мечтаят за една обща футболна лига. Преди всичко обаче ултрасите протестират масово срещу това намерение.

13 май 1990 година за футболните фенове на тогавашната Югословия не е необикновен ден. Това е денят на голямото дерби – Динамо (Загреб) срещу Цървена звезда от Белград. Нещо такова като Класико на Балканите. Цялата страна гледа с радост и трепет към тази среща. Настроението между двата лагера и толкова нажежено, както отдавна не е било. Това, че този мач никога няма да започне, в този момент не е предполагал никой. Двете групи от ултраси Bad Blue Boys (Динамо) и Delije (Цървена звезда) си спретват жестоки боеве още преди срещата в централната част на Загреб. Близо половин час преди първия съдийски сигнал ескалацията достига своята връхна точка. Сърбите от Delije започват да вилнеят на „Максимир”, да рушат огради, да хвърлят седалки, нападат дори хърватите от Bad Blue Boys на терена. Полицаите, които по численост да далеч по-малко, не са в състояние да овладеят ситуацията.

Футболът като спусък и причина за една война

Футболистите на Цървена звезда, водени от техния капитан Драган Стойкович, бягат веднага в съблекалнята, докато някои играчи на Динамо остават на терена. Сред тях е и Звономир Бобан, който поваля един от полицаите с кунг-фу маниер и е възвеличен от феновете в техните скандирания. Тази сцена се превръща в смисъл на хърватското въстание срещу омразния белградски режим. Бобан се изявява като един вид народен герой.

За много хърватски и сръбски фенове датата 13 май 1990 година и днес е считана за начало на войната и разпада на Югославия. Немалко от тях застават по-късно на фронта едни срещу други. Най-известното лице на това движение е Желко Ражнатович, наричан „Аркан”, който води различни сръбски ултра групи , участващи доброволно в гражданската война. Хърватските ултраси също се явяват по служба. Паметник до стадион „Максимир” в Загреб напомня за загиналите от техните редици.

Дори 26 години след началото на войната настроението сред ултрасите се диктува все още от омразата. Междувременно националните първенства страдат от липса на спортна атрактивност, корупция, лоша инфраструктура и малък зрителски интерес. За една обща Балканска лига не всички непременно искат да чуят. Една идея, която от години се дискутира и за другите видове спорт, например в хандбала или в баскетбола, където отдавна е въведена. Само във футбола размишленията са огромни. Преди всички заради сигурността. Защото след смъртта на „маршал” Йосип Броз Тито на 4 май 1980 година, държавният глава на тогавашната Югославия, на трибуните се приключи с приказките за единство и братство най-вече из между различните етнически и религиозни общества. Зрителите вече не ходят по стадиони заради спорта, а защото са приели футбола като платформа на национализма. От всичко това до днес нещата не са се променили много. Постоянно различните национални федерации са наказвани заради националистки и расистки възгласи или жестове.

Президентът на УЕФА Чеферин е по-скоро скептичен

Преди почти една година идеята за една Балканска лига за последно получава по-голям медиен отзвук. Васко Дойчиновски, шеф на Македонската футболна централа, съобщава пред хърватските медии за интензивни разговори с УЕФА и за един възможен старт на новооснована лига през 2018 година. В нея трябва да участват 24 отбора от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония, разпределени в 4 групи с по 6 тима, които да играят едни срещу други. Ренесансът на традиционните дуели – една футболно-романтична, политическа и експлозивна мисъл?

„Няма решение за една регионална лига, няма и пари, които да бъдат осигурени за това. В момента няма конкретни предложения”, казва президентът на УЕФА Александър Чеферин. Малко по-късно неговото мнение сравнително по-ясно. Пред New York Times той описва регионалните състезания като „край на футбола в малките страни” и с тях края на националните първенства. Ултрасите на големите клубове отдавна отхвърлят тази идея. Яростта и омразата почти три десетилетия след войната не са преодолени.

Умерените фенове пък подкрепят тази идея. Те усещат съседните страни най-вече като съперници и по-рядко като смъртни врагове. Една обща лига би могла да бъде дори символ на побратимяването: един знак, че футболът отново може да се играе без напомнящи за гражданска война обстоятелства. За да допусне осъществяването на тази мечта, Чеферин, който е словенец, трябва да намери задоволително решение с всички национални федерации и то да отговаря на всички статути на УЕФА.

По-пълни стадиони, по-голям медиен интерес, повече пари от телевизиите и по-висока спортна атрактивност са предимствата на една Балканска лига. Рисковете за сигурността опасността от нов нарастващ национализъм по трибуните пък говорят против това. Желаещите такава обща лига не могат да разчитат на скорошно осъществяване на мечтата им. Белезите на войната все още не са напълно заличени.

По материал на Даниел ЙОВАНОВ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ