Бразилците се намесват сериозно на Световното клубно първенство въпреки натоварения им календар, а това си има много причини. Най-големият клуб в страната Фламенго пък предизвиква Байерн на осминафиналите.

Бразилия е единствената нация, която има четири тима на турнира в САЩ – и четирите се класираха без проблеми за осминафиналите. Впечатляващият им баланс е от шест победи, пет равенства и само една загуба. Палмейрас и Фламенго дори спечелиха своите групи пред европейските си съперници. Ботафого победи настоящия шампион в Шампионската лига ПСЖ с 1:0 в директен сблъсък, Фламенго обърна Челси с 3:1, а Флуминензе завърши 0:0 с Борусия Дортмунд.

В търсене на причини за бразилската серия от успехи нека първо хвърлим поглед върху броя на участниците от тази страна: те са четири, защото четири различни бразилски клуба спечелиха последните четири издания на Копа Либертадорес (б.р. - южноамериканският еквивалент на европейската Шампионска лига). Нещо повече: през последните шест години десет от дванадесетте финалисти в най-важното клубно състезание в Южна Америка са от Бразилия, а и шестте трофея отидоха в най-голямата страна на континента.

След десетилетия на оспорвана конкуренция с водещите аржентински клубове за южноамериканско надмощие, бразилските тимове поеха напълно контрола в последните години. Спортно-технически и финансово те изпреварват съперниците си от изпадналата в икономическа криза Аржентина. Това е видно и от поглед към пазарните стойности на отборите в специализирания портал Transfermarkt . Палмейрас (253 милиона евро), Фламенго (221 милиона евро) и Ботафого (163 милиона евро) се нареждат точно зад европейските представители, пред Ал-Хилал от Саудитска Арабия. Само Флуминензе, който почти изпадна от бразилския елит миналия сезон, се оценява на около 100 милиона евро, както и двата най-добри аржентински клуба. Ривър Плейт и Бока Хуниорс, между другото, бяха елиминирани в груповата фаза на Световното клубно първенство. Бока записа дори се провали срещу аматьорите Окланд Сити, с които завърши 1:1.

„Има осем до десет отбора по света, които са на различно ниво, но сред тях бразилците са на същото ниво като европейците“, казва треньорът на Фламенго Филипе Луис.

Числата зад бразилската успешна серия

Икономическият подем е тясно свързан със законодателна промяна от 2021 г., която отвори бразилския футбол за инвеститори. Ботафого, например, се присъедини към Eagle Football Holding, компания с множество клубове, собственост на американския инвеститор Джон Текстор. Последва бърз възход, който завърши с шампионска титла миналата година и триумф в Копа Либертадорес. В течение на сезона клубът инвестира забележителните 100 милиона евро в нови играчи, повечето от които са на възраст между 20 и 25 години.

Но новите възможности крият и рискове. Олимпик Лион, също част от Eagle Football, вече беше принуден да изпадне от френската Лига 1 поради финансови нередности. Градският съперник на Ботафого - Васко да Гама, попадна в лапите на 777 Partners, чието портфолио включва още Дженоа, Стандарт Лиеж, Ред Стар Париж, Херта Берлин, Севиля и Мелбърн Виктори. Империята бързо се разпада и Васко сега е измъчван от дългове и съдебни производства.

Междувременно Палмейрас от икономическия метрополис Сао Пауло се възползва от спонсорството на банка Crefisa. С около 90 милиона евро, най-успешният бразилски клуб през последните години харчи само малко по-малко от Ботафого. Освен всичко друго, Палмейрас си върна 20-годишния нападател Витор Роке от Барселона за 25 милиона евро. С „Алианц Парке”, Палмейрас се гордее и с една от най-модерните арени в Южна Америка.

Нов мащабен строителен проект планира и Фламенго, който в момента споделя легендарния стадион „Маракана“ със своя градски съперник Флуминензе. Фламенго всъщност се е появил чрез отделяне от Флуминензе. Между другото, съседите на братските клубове са третият участник в Световното клубно първенство от Рио де Жанейро. Кварталът Ботафого граничи с Фламенго и е само на няколкостотин метра от централата на Флуминензе в Ларанжейрас.

Завърнали се футболисти, таланти и най-добрите на континента

Въпреки сходните условия за старт на триото, Фламенго се превърна в най-големия и популярен клуб в страната. Това обаче не доведе до тотална спортна доминация, на каквато например се радват Байерн в Германия или ПСЖ във Франция. Фламенго е спечелил само седем шампионски титли. Рекордните шампиони Палмейрас имат дванадесет, Флуминензе четири, а за Ботафого миналогодишният триумф беше едва третата му титла. През последните пет години е имало четири различни шампиона в Бразилия.

Не само широкият формат на елита е този, който е направил бразилската Серия А да прилича на един вид южноамериканска Висша лига. Благодарение на финансовите възможности, най-добрите играчи на континента в момента са привлечени от Бразилия. Поне тези, които не искат да отидат в Европа. Звездата в атаката на Флуминензе е колумбиецът Джон Ариас, парагваецът Густаво Гомес носи капитанската лента за Палмейрас, венецуелецът Джеферсон Саварино носи номер 10 за Ботафого, а уругваецът Джорджиан де Араската същият номер във Фламенго.

Освен това има и опитни европейски завръщащи се играчи. Флуминензе например разчита в центъра на защитата на 40-годишния бивш капитан на националния отбор Тиаго Силва, който игра дълги години за Челси и ПСЖ. За съперника на Байерн в осминафиналите Фламенго ритат Данило (33 г., играл в Ювентус), Алекс Сандро (34 г., играл за Ювентус), Жерсон (28 г., играл за Рома) и дори европейският шампион с Италия Жоржиньо (33 г., играл за Челси).

Третата съставка в отбора са местни топталанти. След като направиха първите си стъпки у дома, те продължават надеждно да се насочват към Европа въпреки генералния подем в бразилския футбол. Преди всичко Палмейрас се доказа в последните години като първокласен експерт по изходящи сделки: Ендрик премина в Реал Мадрид, Витор Рейш в Манчестър Сити, а трансферът на Естевао в Челси след Световното клубно първенство вече е решен. Заедно те донесоха 114 милиона евро на клуба.

Тежките европейски дебати са абсурдни и предизвикват неразбиране в Бразилия

Съставите изглежда доказват своята стойност на Световното клубно първенство. Бразилските тимове се възползват и от условията в САЩ. За разлика от европейските си опоненти, те са свикнали с неблагоприятни метеорологични условия и мачове в различни климатични зони от ежедневната си рутина в местния шампионат. Тропическа влажност тук, безмилостна жега там и от време на време приличащи на мусони дъждове. Междувременно тежките дебати в Европа за напрежението върху играчите предизвикват объркване в Бразилия. Носителят на Копа Либертадорес Ботафого изигра 74 официални мача миналия сезон. За сравнение победителят в Шампионската лига ПСЖ записа 58, докато Байерн участва в 51 срещи. „Бразилските клубове играят от 70 до 80 мача годишно, но тук никой не използва това като извинение, за да каже, че е уморен. Сега, след нашите победи, те казват: О, европейците идват след труден сезон. Не мога да го слушам това повече “, обясни наскоро треньорът на Флуминензе Ренато Гаучо.

Всъщност бразилците превърнаха необходимостта в добродетел, превръщайки работното натоварване в специална област. „В Ботафого сме невероятно добри в управлението на представянето ни. Според мен това беше една от основните причини, поради които отбелязахме такива успехи. Като цяло бразилците са много напредничави в областта на представянето“, каза Михаел Герлингер в скорошно интервю за SPOX. Той има база за сравнение, след като е работил за Байерн в продължение на много години, а сега е директор на Eagle Football за Лион и Ботафого.

Южноамериканците приемат Световното клубно първенство по-сериозно от европейците

И накрая, един съвсем банален факт: южноамериканците приемат Световното клубно първенство по-сериозно от европейците . В Европа победата в Шампионската лига се счита за върховен триумф, докато в Южна Америка след спечелването на Копа Либертадорес се изисква и успех в премерването на силите на междуконтинентално ниво. Това някога водило до ожесточени футболни битки, поради което някои от европейските континентални шампиони понякога са решили да не участват в тогавашния турнир, известен като Междуконтиненталната купа. Байерн например го е направил през 1974 и 1975 г. Но когато европейците играят и са победени, това е върхът на клубната история. Фламенго на Зико през 1981 г. срещу Ливърпул, Бока на Хуан Роман Рикелме през 2000 г. срещу Реал Мадрид и Коринтианс от Сао Пауло през 2012 г. срещу Челси – до днес последният южноамерикански триумф.

Докато настоящото Световно клубно първенство получава сравнително малко внимание в Европа (подобно на страната домакин САЩ), бразилските клубове изпитват огромна еуфория. Хиляди фенове шумно подкрепят своите отбори на място. А тези, които не могат да присъстват лично, се развихрят у дома във фен зони, специално създадени за Световното клубно първенство – например такава има на легендарния плаж Копакабана в Рио.
GOAL.COM, превод от немски за БЛИЦ: Георги Красимиров Георгиев