Антверпен стана шампион на Белгия след един от най-невероятните финали на сезона, който дори се оказа по-драматичен от развоя в Бундеслигата. Воденият от Марк ван Бомел тим измъкна титлата под носа на Генк и Юнион Сен Жилоаз, като рамките на около пет минути и трите отбора бяха начело във временното класиране. В крайна сметка шампионският трофей отива във витрината на Антверпен за пети път в клубната история и за първи от сезон 1956/57.

В последния кръг от плейофите на първенството Антверпен, който бе трети след редовния сезон, стигна до равенство 2:2 при гостуването си на Генк и събра 47 точки, с една повече от Генк и Юнион Сен Жилоаз, които останаха с по 46.

Юнион Сен Жилоаз беше в най-добра позиция да стане шампион, но допусна домакинска загуба с 1:3 от играещия само за своята чест тим на Брюж. Юнион водеше с 1:0 след гол на Симон Адингра в първите секунди на второто полувреме. Брюж обаче успя да изравнив 89-ата минута чрез японеца Шон Хома. Във втората минута на добавеното време Ноа Ланг вкара втори гол за Брюж, а в десетата минута на продължението Сисе Сандра реализира за крайното 3:1.

Допуснатият гол от Юнион в 89-ата минута прати титлата в ръцете на Генк, който по това време водеше с 2:1 като домакин на Антверпен след голове на Толувалесе Арокодаре в 45-ата минута и Браян Хейнен в 75-ата. За гостите точен беше Гирано Керк, който се разписа в 58-мата минута.

Шампионският гол за Антверпен падна в четвъртата минута на продължението, когато централният защитник Тоби Алдервейрелд реализира за 2:2 с бомбен удар с десния крак от границата на наказателното поле. Веднага след това гостите от Антверп останаха в намален състав след червен картон на Мишел-Анже Баликвиша, но заради малкото оставащо време Генк не успя да се възползва от численото си предимство и да стигне до победата и титлата.