Легендарният Христо Стоичков за пореден път изригна срещу ръководството на футбола в ЮАР. Камата класира местния Мамелъди Съндаунс на второ място в първенството, на точка зад шампиона Суперспорт Юнайтед. Това класиране дава право на тима да участва в Африканската Шампионска лига.
“С годините вече съм по-улегнал. Характерът ми обаче си остава същият, но продължавам да държа на дисциплината. Не мога обаче да не се ядосвам, когато видя нещо нередно. В ЮАР моят тим води люта битка с местната федерация. За 20 години във футбола не ми се беше случвало на полувремето на мач да сменят съдиите. Ако това беше станало в нормална страна, президентът веднага щеше да подаде оставка", категоричен е Стоичков в дълго интервю пред испанския вестник “Спорт”.
"В ЮАР ми харесва, но е много горещо. По света мислят, че в тази страна има само корупция и престъпления, но това не е вярно. Тук съм от 8-9 месеца и досега не ми се е случило нищо лошо. Във футболно отношение в началото бях изненадан. Видях отбори, които играят предимно с дълги пасове, все едно са в училищния двор. Но моят отбор напредна много и направи силен втори полусезон. Загубихме само един мач и останахме на точка от шампионската титла. Имаме талантливи момчета, на които им липсва единствено повече дисциплина. Неслучайно на световното ще отидат 8 футболисти от Мамелъди - повече от всеки друг отбор", допълва Камата.
Стоичков коментира отношението му към политиката: "Аз съм честен и открит човек, затова никога няма да стана политик. Иначе бих могъл да направя доста неща в България, но знам, че този ми характер само би ми попречил".
Камата припомня и за трансфера си от ЦСКА в Барселона: "Разбрах, че ще играя в Барса година преди трансферът да стане факт. Тогава за това знаехме само трима души - аз, мениджърът ми Хосе Мария Мингея и Йохан Кройф. Дори семейството ми не знаеше. Дадоха ми фланелка на отбора и аз побързах да я облека. Огледах се в огледалото и си помислих колко е красива. Ярките цветове говореха много за нея - синьо като небето и червено като кръвта. Следващия сезон останах в ЦСКА и спечелих "Златната обувка". Когато дойде време да замина за Барселона си мислех дали ще ми е трудно да се адаптирам. Все пак идвах от малка страна и нямах никакъв опит в чужбина. Но благодарение на Мингея, който беше с мен по цял ден, и още няколко добри приятели, постепенно свикнах с новата обстановка. На терена беше още по-лесно, защото Кройф вярваше в мен и ми го показваше. Освен това постоянно следваха пътувания, тренировки и мачове и така можех да опознавам хората, да научавам езика. Започнах да чувствам обичта на феновете, а за един чужденец това е много важно."
"Дали Гуардиола ще надмине Кройф? Не обичам да правя подобни сравнения. Аз обожавах да играя с футболисти като Ромарио, Лаудруп и Бегиристайн. Ние излизахме и се забавлявахме. Но не мога да кажа кой отбор е по-добър. Сега Пеп е диригентът на един оркестър, в който свирят отлични музиканти. Но той не играе. В действителност Барса винаги е имала следната философия - да залага на футболисти от собствената си школа. Това е в основата на успехите на клуба. Най-добрите попълнения на Барселона са собствените юноши - Гуардиола, Амор и Ферер по мое време, и Пуйол, Меси, Бускетс и Къркич сега. След толкова години и толкова президенти и треньори, тази политика продължава да е актуална", завършва Стоичков./БЛИЦ