Ивайло Петев вече година и половина е начело на Босна и Херцеговина и въпреки че резултатите не са най-добрите възможни, 47-годишният специалист е поставил високи цели пред себе си. Роденият в Ловеч бивш селекционер на България даде специално интервю за списанието World Soccer,

-Като играч на Литекс спечелихте две титли през 1998-а и 1999-а, а през 2001-а взехте и Купата на България. Как оценявате този период?
-Беше страхотно. Това беше първият тим от провинцията с две поредни титли в България от 1926-а насам. Литекс влезе в Първа лига и веднага стана шампион, което беше голям успех за нашия малък град Ловеч. При първата титла почти не играх, защото бях контузен, но при следващата бях титуляр. Това бяха най-добрите ми години като играч.

-След като сложихте край на кариерата си през 2010-а, веднага станахте треньор на Лудогорец. Какво ви привлече в тази позиция?
- Все още бях на 35, но две години по-рано започнах да се уча и скоро получих треньорски лиценз. Отборът беше в Трета дивизия, но след като Миньор Раднево отказа участие по финансови причини, Лудогорец влезе във Втора лига. Така започна този проект и моята треньорска кариера. Целта беше да финишираме в средата на класирането, но след шест-седем кръга приоритетите се промениха и през зимата трансферирахме голям брой футболисти. И така спечелихме промоция. По това време никой не можеше да си представи, че Лудогорец ще бъде

толкова доминиращ
в българския футбол

В първия си сезон в елита постигнахме нещо уникално – спечелихме титлата, Купата на България и Суперкупата на страната.

-През 2013-а бяхте представен като наставник на Левски, но ултрасите ви нападнаха, съблякоха и трябваше да се оттеглите. Какво щеше да се случи, ако бяхте останали начело на сините?
– Никой не може да каже. Но като треньор на Левски щях да покажа най-добрите си качества, убеден съм.

-Защо напуснахте националния отбор на България през 2016-а? Офертата на Динамо Загреб беше ли неустоима?
– Това беше третото предложение, което получих от клуба. И вероятно последното. Затова приех.

-Трудно ли се работи в Динамо с шеф като Здравко Мамич?
– Той е изключително ерудиран човек от футболна гледна точка. Когато Хърватска стана вицешампион на Мондиал 2018, 14 или 15 от техните играчи бяха започнали кариерата си именно в Динамо при Мамич. Здравко е изключително успешен в създаването и продажбата на футболисти. Научих много от него. Сега сме приятели и оценката му за мен като треньор е много важна.

-Начело на Босна и Херцеговина наследихте емблематични имена като Сафет Сушич и Душан Баевич…
– Това е огромно предизвикателство за мен. Приех офертата заради играчите. Щастлив съм да работя със звезди като Един Джеко, Миралем Пянич, Раде Крунич и Сеад Колашинак. Те са

истинските лидери

на отбора на и извън терена. Освен това са добри момчета, които помагат на младите футболисти да се развиват. Не е нужно да говоря за качествата им – цяла Европа ги знае. Те ме подкрепят и стоят зад мен. Атмосферата е страхотна и се разбираме перфектно.

-Как се отнасят с вас медиите в страната?
– Чужденецът винаги ще бъде чужденец. Но след няколко месеца хората се научиха да оценяват качествата ми. Знам какво мога да направя и си спечелих уважението им.

-Вече година и половина сте начело на Босна. Каква е оценката ви?
– В световните квалификации създадохме много добра основа за бъдещето. Местните журналисти казват, че за първи път в този отбор има организация и дисциплиана. Оптимист съм. За съжаление от Босна отбори не се класират за груповите фази на евротурнирите.

-Каква е следващата ви амбиция?
– Искаме да бъдем успешни в Лигата на нациите. А след това ще класирам Босна и Херцеговина на Евро 2024 в Германия.
Румен ПАЙТАШЕВ/World Soccer