Те имат малко фенове, а стадионът им е построен върху паркинг. Това обаче не пречи на Монако да произвежда най-конвертируемите футболисти в света. Френският шампион прибра 155 милиона паунда през това лято (до момента) от продажбата на най-добрите си играчи, а сумата може да нарасне до 31 август.

Талантливият 18-годишен нападател Килиан Мбапе е свързван с вероятен трансфер в Реал (Мадрид) за 160 милиона паунда, а 21-годишното крило Тома Лемар продължава да е споменаван в слухове за преминаване в Арсенал срещу 45 милиона паунда.

Какви обаче са тайните на Монако, свързани с откриването, продажбата и най-важното – успешната замяна на основните играчи? Все пак „монегаските“ не винаги следваха този бизнес план.

Да си купиш пътя към успеха

Когато руският милиардер и жител на Монако Дмитри Риболовлев купи клуба през декември 2012 година за едно евро, той имаше други планове. По това време тимът беше на предпоследното място в Лига 2 и олигархът трябваше да харчи сериозно – първо, за да върне Монако в елита, и след това да се бори с ПСЖ за титлата.

Това обаче струваше скъпо. През лятото на 2013 година колумбиецът Радамел Фалкао беше купен от Атлетико (Мадрид) за 50 милиона паунда. Хамес Родригес и Жоао Моутиньо бяха привлечени от Порто за общо 60 милиона паунда. Тази тактика вършеше работа в началото и „червено-белите“ бяха достойна конкуренция на звездния състав на ПСЖ, воден от Златан Ибрахимович.

Бързо се разбра, че подобен стил на харчене не е рентабилен за клуб, който има домакинска посещаемост от около 9000 зрители и значително малки приходи от телевизионни и рекламни права. Монако пилееше повече пари, отколкото печелеше. По този начин за клуба от „Стад Луи II” беше невъзможно да покрие критериите за Финансовия феър плей на УЕФА.

Смяна на стратегията

Когато Хамес Родригес беше продаден на Реал (Мадрид) през лятото на 2014 за 71 милиона паунда след впечатляващото представяне на колумбиеца на световното първенство, клубът го замени с малко известния 19-годишен французин Лемар, купен от Каен за 3,2 милиона паунда. Това беляза промяната на начина, по който ще работи Монако.

Новата задача беше откриването на обещаващи играчи, развиването им, даването на шанс за демонстриране на качествата и продажбата им, за да се финансира следващото поколение младоци.

Преди две години беше първият финансов удар и „монегаските“ прибраха 161 милиона паунда от трансфери. 20-годишният по това време френски национал Антони Марсиал, купен за 5 милиона паунда от Олимпик (Лион) само 12 месеца по-рано, беше продаден на Манчестър Юнайтед за сума, която можеше да стигне до максимум 71,6 милиона паунда. Белгиецът Яник Ферейра Караско беше трансфериран в Атлетико (Мадрид), тунизийският защитник Аймен Абденур отиде във Валенсия, а левият бек Лейвин Курзава премина в ПСЖ.

Монако обаче не преследва само големите печалби. Да вземем за пример френският халф Жофри Кондогбиа. Той игра за клуба един сезон, имаше важна роля в отстраняването на Арсенал от Шампионската лига през март 2015 година и след това беше продаден на Интер за 25 милиона паунда, „само“ 9 по-малко от цената, за която беше купен от Севиля.

По това време Монако понасяше сериозни критики и обвинения за предаване на корените на футбола, преследвайки само бизнес интереси. „Монегаските“ обаче трябваше да продават, за да въведат в ред финансовия си баланс. При положение, че разполагат с конвертируеми играчи, „червено-белите“ бяха длъжни да продават. Освен това успяха да възстановят същото ниво с по-малко известни футболисти.

Да осъществиш амбициите си

Цялата тази стратегия позволи на Монако да стане това, което е днес – успешен клуб и машина за пари. Това стана благодарение на перфектна система.

На първо място - „монегаските“ имат най-добрата клубна академия във Франция. Годишно се харчат 8 милиона евро за школата, а в нея се спазва едно просто правило: най-големите таланти играят в група, в която мнозинството играчи са поне с година по-големи. Така се осъществява по-бързо развитие на играчите.

На юношеско ниво Монако разполага с най-добрата скаутска мрежа в Европа. Само в Париж клубът има шестима скаути – повече от всеки друг френски отбор. Тези търсачи на таланти следят футболистите от всичките начални школи в столицата и нейните предградия. За това не е изненада, че на 14-годишна възраст Мбапе и семейството му избраха Монако, тъй като хората на „червено-белите“ бяха пред очите им с продължение на години.

Монако взимаше най-добрите млади играчи в Лига 1 – такива като Лемар, Тиему Бакайоко, Джибрил Сидибе и Бенжамен Менди, на разумна цена. Самите футболисти желаеха да играят на „Стад Луи II”, тъй като знаеха, че това е бърз начин да се покажат на европейската сцена. Тази репутация на Монако се разпростря в Бразилия, Белгия, Португалия и Холандия. Така през януари в клуба пристигна 17-годишния белгийски талант Франко Антонучи от Аякс.

Освен на своите скаути, Монако разчита на съветите на агенти. Когато през 2014 година Жорже Мендеш, мениджърът на Кристиано Роналдо, препоръча малко известната резерва на Бенфика Бернардо Силва, никой не предполагаше, че само три години по-късно той ще бъде продаден на Манчестър Сити за 43 милиона паунда.

От друга страна Леонардо Жардим e идеалният треньор за проекта на Монако. Това е човекът, донесъл първата шампионска титла на клуба от 17 години и класирал отбора на полуфинал в Шампионската лига. Специалистът обича да работи с млади играчи и да ги развива. Той е като учител. Всъщност, завършил е спортна педагогика в университета в Мадейра преди да стане треньор.

Не трябва да се забравя приноса на спортните директори. На Луис Кампос и на неговия наследник Антонио Кордон. Двамата помогнаха за израстването на „монегаските“. Когато Кордон напусне през септември, за да започне работа за китайски футболен консорциум, клубът ще трябва да намери подходящ човек за негов заместник.

Изкуството на продажбата

Риболовлев и вицепрезидентът Вадим Василиев са бизнесмени на първо място. Тяхната сила е да продават на най-високата цена и да купуват на най-ниската. Те са умни, безстрашни и гъвкави. Знаят как да стигнат до най-добрата цена за сделката. Двамата бяха истинска стена през лятото на 2015 година, когато преговаряха с Манчестър Юнайтед за Марсиал. До последния момент на трансферния прозорец те държаха на своето и взеха 67 милиона паунда само от трансфера и договориха допълнителни бонуси.

Проведоха същата тактика и за Бенжамен Менди през последните месеци. Взеха го от Марсилия за 11,4 милиона паунда, а го продадоха на Манчестър Сити за 52 млн. паунда, превръщайки левия бек в най-скъпия защитник в историята на футбола. Новото попълнение на Челси Тиемуе Бакайоко е аналогичен случай. Пристигна от Рен за 6,35 милиона паунда и премина на „Стамфорд Бридж“ за 40 млн.

Двамата руснаци разбраха бързо, че са много добри във футболния бизнес и сега предприеха следващия ход от своя проект. Наскоро Монако купи втородивизионния белгийски Серкъл (Брюж), за да го използва за развитие на млади таланти. За новия сателит на „монегаските“ вече заминаха седем играчи, включително Жорди Гаспар, обещаващ десен бек, който преди месец беше привлечен от Лион без пари. Дали това няма да е следващият футболист, продаден с огромна печалба? Предстои да разберем. А футболният свят ще продължи с интерес да следи развитието на този вълнуващ и проницателен бизнес проект на Монако.
Жюлиен ЛОРАНС, автор за френски футбол на „Би Би Си“
Превод от английски: Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ