Последните издания на Ел Класико страшно много приличат на вечното дерби “Левски” – ЦСКА в онези периоди, в които “сините” биеха под път и над път своя опонент. В средата на 80-те години 7 поредни победи, а в средата на 90-те – 9.

 

Днес Барса на Гуардиола прави същото с Реал на Жозе Моуриньо. Бой, бой и пак бой. Независимо дали мачът е на “Камп Ноу”, на “Сантиаго Бернабеу” или на “Хаджи Димитър” в Сливен.

 

В навечерието на битките Реал се надъхва до краен предел и надува фанфарите на победата. Ама като излезе насреща им каталунската филхармония, фанфарите бързо, бързо заглъхват от красивата соната, изпълнена от маестро Пеп и неговия оркестър. “Кралете” не са крале, а роби в краката на истинския футболен император, наречен Барселона.

 

Вижте, тук не става въпрос за запалянковщина. Барса не ми е на сърцето. Ама защо трябва да си кривим душите и да казваме на черното бяло.

 

Жал да му стане на човек за Жозе Моуриньо. Така му се искаше да спечели...Победата би му гарантирала комфортна преднина в класирането на Примера дивисион и би намалила комплексите му. Погледнете какво говорят цифрите – Жозе има две победи над Барселона в ерата “Гуардиола”. И понеже той никога не намира вината в себе си и постоянно се оправдава със съдиите, нека си сложим ръката на сърцето и признаем. Първата победа на Моуриньо над Пеп беше регистрирана след страхотно реферско рамо. През пролетта на 2010 година Интер, воден от португалския треньор, излъга Барселона не без помощта на арбитрите - голът на Диего Милито беше от очевадна засада. Така че, хайде моля ви, г-н Жозе Моуриньо, не пищете до небесата и не обвинявайте главния съдия, че не изгонил Меси за втори жълт картон. И че вторият гол на Барса паднал след луд късмет. Ами как Реал поведе в резултата? Не беше ли след щастливо стечение на обстоятелствата, плод на безумна грешка на вратаря Виктор Валдес?

 

Та какво по-прекрасно начало от това за Жозе! Двубоят тръгна по мед и масло за него и възпитаниците му. След като съдбата подаде такъв прекрасен пас на Моуриньо, поставяйки топката на голлинята, оттук насетне той трябваше просто да я бутне във вратата и да спечели. Да заложи на прословутата си тактика, с която да руши играта на Барса и да разчита на мълниеносни контри, с които да довърши противника.

Жозе обаче явно бе забравил хитростта в дома си, с която да излъже Барса. Или тя просто го беше изоставила, след като на два пъти му помагаше. Настоящият състав на каталунците може да бъде победен само и единствено по този начин. С акъл! Може, но веднъж, дваж, не и повече. А Моуриньо вече го е правил. С грозен и нездравословен за очите стил той финтира Барса, докато беше начело на Интер. След това случаят се повтори във финала за Купата на Краля, когато Реал стигна до ценната победа с гол на Кристиано Роналдо в продълженията. Е, изглежда Жозе няма сили за трети подобен успех. За повече е нужно и да твориш, а не само да рушиш. Нужни са и качествени изпълнители, които в събота вечер се изпокриха като мишоци из седалките на “Бернабеу”. Къде бяха прехвалените Роналдо и Йозил? Къде беше “брилянтният” тактик Моуриньо? Изгубиха се сред каталунския оркестър, който ни изсвири поредната си бляскава симфония.

Е, когато Барса твори, останалите мълчат... Това е истината – за някои горчива, а за други сладка и топлеща душата. На нас, неутралните фенове, не би ни останало нищо друго, освен да признаем, че Барселона е едно от най-големите явления във футбола, което надмина даже класата на Аякс от 70-те години и тази на Милан с холандското трио от края на 80-те. Не знам кой е крив, кой е прав, знам само, че каталунците са толкова разкрепостени, че онзи ден сякаш излязоха за двустранна игра на “Бернабеу”. И за да има зрелище, пуснаха малко кръв в началото. После обаче на "кралския" стадион в Мадрид настъпи тишина. Чуваше се само приятната каталунска соната на чийто фон писъците на Жозе звучаха фалшиво...