Той трябваше да бъде бъдещето на германския футбол. Треньорите и съотборниците му го наричаха Кайзера. Синът на изселници от Киргизстан е бивш съотборник на Месут Йозил, Жером Боатенг и Бенедикт Хьоведес. Изиграл е 42 мача за юношеските и младежки национални отбори на Германия, повечето от тях като капитан. Сега 28-годишният Сергей Евлюшкин играе в четвърта дивизия за Хесен (Касел).

Халфът наскоро издаде биографична книга „Всъщност, в момента съм световен шампион“, която е пълен противовес на подобни издания за звездите на световния футбол. „Може би в моята книга мнозина ще открият себе си, тъй като е напълно ясно, че не съм единственият човек, който е имал големи мечти за професионалната си кариера във футбола“, признава Евлюшкин.

През 2006 година той получава наградата „Фриц Валтер Медал“ за най-добър футболист на Германия до 17 години. Година по-късно получава същия приз, но в по-горната възрастова група. За обещаващите му качества говори и фактът, че в годините след това само един човек е успял да повтори постижението му и това е Марио Гьотце.

През 2007 година Сергей Евлюшкин е част от националния отбор на Германия до 19 години, който стига до полуфиналите на европейското първенство в Австрия. Негови съотборници в „маншафта“ са Бенедикт Хьоведес, Месут Йозил и Жером Боагенг, които през 2014 година стават световни шампиони с мъжки национален отбор. Част от тима е Нилс Петерсен, който през това лято стана олимпийски вицешампион. Халфът на Хесен (Касел) обаче не иска да чува за сравнения между себе си и бившите му съотборници, станали световни шампиони.

„Сергей има голяма чанта с медали. През годините на неговото развитие тази чанта е ставала все по-голяма. С нарастването на броя на отличията са растели и очакванията към него. Това тежи. Футболът е труден спорт. Само най-добрите оцеляват в него. Не само най-добрите по технически и физически качества, но и най-силните психически. Вероятно неговият провал е точно тук“, споделя бившият му треньор Петер Хибала.

На 15-годишна възраст Сергей Евлюшкин преминава от школата на скромния Брауншвайгер в тази на богатия Волфсбург. Качествата му са безспорни, условията при „вълците“ отлични. Кариерата на родения в Алексеевка (Киргизстан) футболен таланти изглежда предначертана към величие. Редовно играе за националните отбори на Германия до 16, 17, 18, 19 и 20 години. Тогава се появява прът в колелата на развитието му. След европейското първенство за младежи до 19 години треньорът на първия тим на Волфсбург Феликс Магат отсича, че за Евлюшкин няма място в плановете му. Пратен е да играе за втория отбор на „вълците“, но там не му потръгва. „Най-лошият момент в живота ми“, твърди халфът за този период от кариерата си.

Затова се налага смяна на отбора. Решава да се премести в Рот-Вайс (Есен), където треньор е Хибала. Клубът обаче не получава лиценз за четвърта дивизия и трансферът се проваля. Мести се в Ханза (Росток), където не получава редовен шанс за изява и е пратен под наем в Бабелсберг. През 2013 година започва ново търсене на отбор Следва нов сезон в четвърта дивизия с екипа на Госларер. От 2014-а халфът е част от Хесен (Касел). Година по-късно дори беше извикан в националния отбор на Киргизстан за световните квалификации с Бангладеш и Австралия, но не взе участие в мачовете. Сега Евлюшкин вече не е Кайзера. Съотборниците и приятелите му го наричат Зиги.

„Сергей доминираше на терена в младежките отбори. Работлив, техничен, всеотдаен. При по-малките футболисти обаче може да си на върха дори и да имаш слабости. В мъжкия футбол такива неща се наказват. Дори и най-малките. Сергей просто беше избутан зад оградата“, разкрива бившият треньор на германски младежки национални отбори Франк Енгел.

Евлюшкин не е единственият обещаващ футболист, който има такава съдба. Проучване на Техническия университет в Кайзерслаутерн показва, че само 10% от 160 изследвани футболисти успяват да пробият в първа, втора или трета дивизия. 84% дори не почват да играят и в регионалните лиги. „Всяка година около 350 деца започват да третират в школите на елитните клубове. На края само 12 или 15 от тях стигат до Бундеслигата“, признава Енгел.

Сергей Евлюшкин обаче не съжалява за развитието на кариерата си: „Не мисля, че съм се провалил. Считам, че избрах правилния път. Имах голям късмет да направя хобито си моя професия. Продължава да ми харесва да ходя всеки ден на тренировки.“
ДПА, превод Веселин РУСИНОВ БЛИЦ СПОРТ