Американският собственик на Ливърпул Джон Хенри сбъдна мечтата на всички фенове на клуба, назначавайки за мениджър на тима легендата Кени Далглиш. За 20 години футболна кариера Далглиш е играл само за два клуба – Селтик и Ливърпул. През 2009 г. бе поставен на първо място в анкетата “100-те играчи, които разтърсиха “Коп”. Бившият нападател е футболистът с най-много мачове за националния отбор на Шотландия – 102. Заедно с Денис Лоу притежава рекорда за най-много голове за “гайдарите” – 30.
 
Син на инженер, Кени Далглиш израства като фен на Рейнджърс. Като футболист на училищния отбор на Глазгоу печели Купата на Шотландия. След това става част от ученическия национален отбор и печели Купата на британските нации. По-късно преминава тестове в Уест Хям и Ливърпул, но не е одобрен и подписва професионален договор със Селтик. На 20 години вече е част от първия отбор. През 1975 г. става капитан на тима. За осем години при “детелините” печели 4 титли, 4 купи на страната и 1 купа на лигата.
 
На 10 август 1977 г., след 269 мача и 167 гола за Селтик във всички турнири и средно по 1,6 попадения на двубой, Кени Далглиш преминава в Ливърпул на Боб Пейсли. Трансферната му сума от 440 000 паунда е рекорд на Британия по това време. “Червените” привличат Далглиш за заместник на Кевин Кигън, който напуска в посока Хамбургер. Преминаването му на “Анфилд” предизвиква гнева на голяма част от феновете на “детелините”. Година по-късно, когато участва в юбилеен мач в чест но легендарния треньор Джок Стийн, Далглиш е освиркан като предател от привържениците на “зелено-белите“.
 
На 17 март 1982 г. шотландецът е на терена на “Васил Левски” с екипа на английския гранд, който е актуален носител на КЕШ. Двубоят е четвъртфинален реванш и “мърсисайдци” имат преднина след победата с 1:0 в първия мач. Английският тим обаче е

детрониран от ЦСКА след два гола на Стойчо Младенов.

През 1985 г. след трагедията на “Хейзел”, шотландецът става играещ треньор на Ливърпул и още в края на първия си сезон на поста извежда тима до първия в истората на клуба дубъл. Той бележи победния гол за успеха с 1:0 над Челси, който гарантира на “червените” титлата.
 
На 15 април 1989 г. Далглиш извежда Ливърпул в полуфинала за ФА Къп срещу Нотингам Форест. Денят остава в историята като “Трагедията от Хилзбъро”, която отнема живота на 96 човека. Шотландецът още повече печели любовта на феновете, след като заедно с част от футболистите на тима посещава повечето погребения. През сезон 1989/90 той извежда Ливърпул до последната засега шампионска титла в историята на клуба. В този шампионат той изиграва и последния си мач за тима, като на 1 май 1990 г. се появява на терена в 71-ата минута на мястото на Ян Мьолби в последния за сезона мач срещу Дарби Каунти. По това време Далглиш е на 39 години.
 
На 22 февруари 1991 г. подава оставка като мениджър на Ливърпул, заявявайки, че прекратява кариерата си. Последните му действия в полза на клуба са налагането на младока Стив Макманаман и привличането на талантливия Джейми Реднап. Кени Далглиш напуска “Анфилд” след 515 мача и 172 гола за Ливърпул. Той води тима в 307 мача. С клуба шотландецът печели 8 шампионски титли, 2 пъти ФА Къп, 3 пъти КЕШ, 4 пъти Купата на Лигата, 1 път Суперкупата на Европа и 5 пъти Чарити шийлд.
 
Въпреки приказките за оттегляне от футбола през октомври 1991 г. Далглиш поема втородивизионния Блекбърн и го извежда до промоция в елита. Роувърс не са били в английската топ дивизия от 1966 г. Докато работи на “Иууд Парк” на два пъти чупи британския трансферен рекорд, като първо купува Алън Шиърър от Саутхемптън за 3,5 милиона паунда, а след това дава 5 милиона на Норич за Крис Сътън. През сезон 1994/95 извежда Блекбърн до шампионската титла. Битката за първото място се води до последния кръг с Манчестър Юнайтед. Във финалния на шампионата ден Блекбърн гостува на Ливърпул, а Манчестър Юнайтед играе в Лондон срещу Уест Хям. Далглиш губи на “Анфилд” с 1:2, но “червените дяволи” не успяват да постигнат желания резултат и титлата отива при Блекбърн. Това прави Кени Далглиш последният треньор, станал шампион на Англия с два различни отбора.
 
През 1997 заменя Кевин Кигън начело на Нюкасъл, но година по-късно напуска. През юни 1999 г. е назначен за Футболен директор в Селтик, а за мениджър е назначен Джон Барнс. Няколко месеца по-късно двамата

привличат Стилиян Петров от българския ЦСКА срещу 2 милиона паунда.

Барнс обаче е уволнен през февруари 2000 г. и Далглиш поема тима и го извежда до триумф за Купата на Лигата след победа с 2:0 над Абърдийн. Малко по-късно напуска. През следващите години се появяват различни възможности за работа – Престън (март 2002), Ливърпул (май 2004), националния отбор на Шотландия (ноември 2004) и Шефилд Юнайтед (май 2007), но така и не застава начело на нито един клуб.
 
През април 2009 г. Рафаел Бенитес проучва възможността Кени Далглиш да се завърне в Ливърпул и на 3 юли същата година шотландецът става посланик на клуба и застава начело на школата. След напускането на Бенитес през това лято, Далглиш е помолен да намери заместник на испанеца. Спекулациите дори поставят клубната легенда начело на отбора, но на слуховете е сложен край на 1 юли с назначението на Рой Ходжсън. На 8 януари 2011 г. Ходжън бе уволнен и Кени Далглиш бе назначен временно на мениджърския пост до края на сезона.
 
В личния живот Кени Далглиш е женен за Марина, която през 2003 г. успява да се пребори с рак на гърдата. Те имат четири деца – Кели, Пол, Линдзи и Лорън. Кели работи като спортен журналист в редица британски телевизии и радиостанции. Пол следва стъпките на баща си и става футболист и по-късно треньор. За последно бе начело на Тамба Бей Раудис, но напусна на 23 септември 2010 г./БЛИЦ
 
ТОВА Е КЕНИ ДАЛГЛИШ
Роден на 4 март 1951 г.
Ръст: 173 см
Пост като футболист: нападател
КАРИЕРА КАТО ФУТБОЛИСТ
Селтик (1969-77) – 204 мача, 112 гола
Ливърпул (1977-90) – 355 мача, 118 гола
Заб.: Данните са само за първенство
КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР
Ливърпул (1985-91)
Блекбърн (1991-95)
Нюкасъл (1997-98)
Селтик (1999-2000)
Ливърпул (2011-?)
 
СПЕЧЕЛЕНИ НАГРАДИ
КАТО ФУТБОЛИСТ
Шампион на Шотландия – 4 пъти (1971–72, 1972–73, 1973–74, 1976–77)
Купа на Шотландия – 4 пъти (1972, 1974, 1975, 1977)
Купа на Лигата на Шотландия – 1 път (1975)
Шампион на Англия – 6 пъти (1978–79, 1979–80, 1981–82, 1982–83, 1983–84, 1985–86)
ФА Къп – 1 път (1986)
Купа на Лигата на Англия – 4 пъти (1981, 1982, 1983, 1984)
Чарити шилд – 5 пъти (1978-поделена, 1980, 1981, 1983, 1987 – поделена)
КЕШ – 3 пъти (1978, 1981, 1984)
Суперкупа на Европа – 1 път (1978)
КАТО ТРЕНЬОР
Шампион на Англия – 4 пъти (1985–86, 1987–88, 1989–90, 1994–1995)
ФА Къп – 2 пъти (1986, 1989)
Чарити шилд – 4 пъти (1986-поделена, 1988, 1989, 1990-поделена)
Купа на Лигата на Шотландия – 1 път (2000)