Хавиер Матиас Пасторе е само на 21-години, но вече се превърна в рекламно лице на италианската Серия “А”. Звездата на Палермо, към когото интерес проявяват редица европейски топ клубове, не лети в облаците и не мечтае за бързо развитие в кариерата, а иска да постигне целите си крачка по крачка. Затова Ел Флако, както го наричат Пасторе, преди всичко се наслаждава на футболната игра, както му е препоръчал неговият ментор Анхел Капа.

При всички случаи има много неща, които повечето му фенове не знаят за него. Като например, че той обича винаги да играе с номер 16 на гърба си, но в момента е с номер 27 в чест на майка му Патрисия, която винаги го е насърчавала да се занимава с футбол и в момента продължава да следи изявите му от инвалидния стол. Самият играч никога не е искал на всяка цена да заиграе в клуб от Стария континент, но мечтае за титулярно място до Лионел Меси в националния тим на Аржентина. За това и много други неща Пасторе говори в интервюто си за FIFA.com.

- Хавиер, малко хора знаят как сте дошъл в Палермо. Можете ли да ни разкажете тази история?
- Естествено. Тогава живеех в офиса на агента ми Марсело (б.а. Симониан). Позвъни се на вратата и отворих, а пред мен бе Валтер Сабатини, директорът на Палермо. Тогава седнахме да си поговорим, той ми показа видео материали и сподели плановете си. Говорихме за самия град Палермо и за остров Сицилия. Когато си тръгна, аз бях въодушевен, а Марсело ми каза: “Ще се преструваме малко, но ще отидем там на всяка цена!”

- Какво знаехте за италианския футбол и Серия “А”?
- От малък гледах мачовете от италианското първенство. Винаги ми се е струвало много интересно първенство, а сега имам щастието да играя в него. За мен това е най-напрегнатият шампионат в света, тъй като човек има много малко пространство за действие по време на мач.  

- Вие спечелихте доверието на Диего Марадона, който Ви взе на Световното първенство в ЮАР миналото лято. Как разбрахте, че сте попаднали в селекцията?
-Той ми се обади лично и ми съобщи новината. Това бе направо сензационно за мен.

- Марадона ви описа като един “малък нахалник” във футбола....
- Да, аз изпитвах удоволствие от играта. Това ме посъветва моят ментор Анхел Капа. Вярвам, че ако продължа да изпитвам удоволствие, както го правя сега, ще се развивам още повече. Това е планът ми. Аз гледам на футбола като на работа, но в същото време и като на игра. Няма смисъл да се страда.

- Същото казва и Лионел Меси!
- Радвам се, че с него имаме една и съща философия. Удоволствие е наистина да играя на негова страна. Ние извън терена си приличам. И двамата сме скромни, но на терена сме съвсем различни.

- Вие казахте веднъж, че да играете с него е така, сякаш имате подкрепата на петима играчи в атака. Вярно ли е?
- Да, абсолютно. Лео е най-добрият играч на света, а и като човек е страхотен. Когато играеш с него наистина се чувстваш така, сякаш имаш подкрепата на още петима съотборници отстрани. Той е изключителен играч. Той си играе с топката - или вкарва гол или ти я подава точно тогава, когато съперникът не очаква.

- Какво можете да кажете за новия национален селекционер Серхио Батиста?
-Той има друг стил в сравнение с Диего, но и двамата са много добри треньори. Може би това, което налага Батиста, много наподобява на стила, който изповядвахме в Уракан. За мен това наистина е много добре.

- Трябва ли с Меси в състава да се опита да се копира стила на игра на Барса?
- Не, не е възможно. Ние играем като Аржентина и баста с това. Човек не може да очаква, че ще играем по същия начин като Барса, където Лео играе със съотборниците си вече 10 години. При всички положения се опитваме да израснем като отбор и да си подаваме така топката като Барселона. Това е стилът, при който Меси се чувства най-добре и дава най-доброто от себе си.

- Кой стил отговаря най-добре на Вашите качества? Къде можете да покажете най-доброто от себе си?
- Вярвам, че това не зависи от първенството, в което играя, а от мене си. В Аржентина и Италия се играе различен футбол, а играя с удоволствие и в двете първенства. Чувствам се страхотно и това е най-важното. Когато човек се забавлява на терена, това се пренася и извън него върху феновете. Човек трябва да изпитва удоволствие, независимо от това къде се намира.

- Дзампарини, президентът на Палермо каза, че Вие струвате 60 милиона евро и сте по-добър от Меси.....
Президентът ме обича и ме цени високо. Но има само един Лео и той е най-добрият играч в света. Аз се опитвам да върша работата си толкова добре, колкото е възможно.

- Аржентина не постигна целта си на Световното първенство в ЮАР, но по-късно победи в контроли Испания и Бразилия. Какво значение имат тези резултати?
- Срещу световния шампион не се печели всеки ден, а срещу Бразилия нямахме победа от дълго време насам. Това бяха две престижни победи, които ни помогнаха да си върнем малко сомочувствието. Сега трябва да дадем всичко от себе си на Копа Америка у дома през идното лято.

- Опишете се като футболист. На кого приличате най-много с играта си?
-В медиите и от феновете съм сравняван с невероятно играчи. Те са малко луди (смее се)! Трябва много да се уча и имам дълъг път пред мен, за да мога да бъда сравняван с велики играчи преди мен.

- Но вие нямате идол, на който подражавате или?
- Моят идол е Кака. Винаги съм опитвал да го следвам и да играя така, както той, но не мога да кажа, че приличам на него. Той е изключителен и завършен играч. Като дете се възхищавах на Енцо Франческоли, а от аржентинските играчи най-много ми харесва Хуан Роман Рикелме.

- Кога се запознахте с Рикелме?
- Възхищавам му се много, той е страхотен човек. Лично се запознах с него на 15-годишна възраст, когато направих пробна тренировка във Виляреал. Тренирах в близост до него и дори си направих снимка с него. Пазя си я като истинско съкровище.

- Ако трябва да обясните един футболен фен, как Хавиер Пасторе е станал такъв, как ще се опишете пред него?
-Аз съм играч, който обича да атакува и винаги се опитва да раздвижва играта. Освен това се опитвам да науча нещо, когато топката не е в мен. Помагам при борбата за топката, подкрепям съотборниците си при преса и в защита.

- Беше ли Ви трудно да се адаптирате с живота в Италия, като изключим футболния аспект?
- Не, не ми беше никак трудно, въпреки че не беше толкова просто да играя толкова далеч от приятелите си, които обичам. Семейството ми винаги ме е подкрепяло по пътя ми, но аз не винаги съм го намирал толкова лесно. Езикът е тема, но той се учи. Това се отнася и за обичаите. Обичам Аржентина, но и Италия също.

- Колко далеч можете да стигнете?
- Подхождам към всичко със спокойствие. Нещата се случват добре за мен и аз уча много. Вярвам, че съм на правилния път и ще продължа да подобрявам играта си. Аз съм на 21 години и се опитвам тук в Палермо да правя всичко крачка по крачка. /БЛИЦ