Тунизийският съдия Али Бенасьор, станал известен със зачитането на гола с ръка на Диего Марадона срещу Англия на 1/4-финал на Мондиал'86, наруши дългото си мълчание. Той хвърли вината върху българския страничен рефер Богдан Дочев за зачитането на попадението, станало популярно като Божията ръка. 28 години след победата на Аржентина с 2:1 на 22 юни 1986 г. на стадион „Ацтека“ тунизиецът говори пред в. „Айриш Икзаминър“.
„Вижте видеото! Докато тичах с гръб към центъра, очаквах сигнал от помощника си, че може да има нещо нередно при гола, тъй като имах известни съмнения. Не видях Марадона да играе с ръка. Ако свирех мача в Африка, със сигурност нямаше да зачета попадението. Преди световното първенство в Мексико от ФИФА ни дадоха ясни инструкции: "Ако в някоя ситуации, ваш колега е в по-добра позиция, неговото решение е с предимство". Точно това и направих, но моят асистент не вдигна флага си", обяви Бенасьор.
"В следващите три години, в края на всяка година, Дочев ми пращаше бележка, в която винаги пишеше едно и също: „Братко, колега, имаше ръка само на Шилтън“. След това той спря да ми пише. Може би е променил мнението си по въпроса“, допълва тунизийският рефер.
Али Бенасьор разкрива, че от ФИФА са дали висока оценка за работата му по време на мача между Аржентина и Англия. Той е получил 9,4 по десетобалната система, което е третият най-висок бал, даван на съдия по време на световното първенство в Мексико.
„Участвах в гола на века. Марадона не реализира сам втория гол във вратата на Англия, като премина през защитата и вратаря. Аз бях негов помощник, защото на три пъти дадох авантаж в ситуацията, а можех да не го направя. При първия фаул срещу него, той беше препънат, но остана на крака и продължи. Второто нарушение дойде на границата на наказателното поле, но Марадона навлезе в пеналта, а Бучър се хвърли в краката му и очаквах да го повали. Дори свирката беше в устата ми, но реших да не се намесвам и оставих играта да продължи", коментира Бенасьор.
„Марадона беше много труден за съдиите, винаги трябваше да бъдеш внимателен с него. Беше способен на всичко: симулация, дрибъл, провокация. Когато го следях на игрището, бях нащрек“, разкрива бившият съдия.
