Президентът на борда на директорите на Байерн Карл-Хайнц Румениге даде интервю за българина Станимир Симеонов и неговия канал в „YouTube“. Германската футболна легенда говори за спомените си от мачовете срещу националния отбор на България и срещу ЦСКА. 68-годишният бивш нападател призна, че има дългогодишно приятелство с Михаил Касабов и отчете, че българското вино е прекрасно.
„Като малък по цял ден играех футбол, защото това ме правеше щастлив. Брат ми Волфганг ме водеше на училище и ме връщаше, хапвах нещо набързо и пак излизах да играя футбол. Франц Бекенбауер и Йохан Кройф бяха моите идоли. Бекенбауер беше най-добрият футболист на Байерн и на Германия. Кройф също като мен беше нападател. Винаги гледах с възхищение на тези двама футболисти“, заяви Румениге.
„Опитвал съм много спортове, но футболът ми доставяше най-голяма наслада. Затова и денонощно играех. За щастие показах, че имам по-голям футболен талант от останалите ми съученици и съотборници в клуба. Имах щастието, когато навърших 17 години, да ме привлекат в Байерн.“
„Играл съм много срещи срещу българския национален отбор. В първия ми мач срещу България (б.ред. - „лъвовете“ губят на „Васил Левски“ с 1:3 на 3 декември 1980) направих асистенция и отбелязах гол. След това играхме мач в Дюселдорф, който също беше квалификация за световното първенство. Победихме с 4:0 (б.ред. - 22 ноември 1981). Отново се отличих с асистенция и отбелязах два гола.“
WINBET – Ранно изплащане, Бонус Колонка и още много изненади в Спорт! (18+)
„Играхме срещу ЦСКА – най-добрият български отбор в онзи момент. Страхотен отбор. Срещнахме се на полуфинал за КЕШ. До 18-ата минута резултатът вече беше 3:0 за ЦСКА и аз си помислих, че съм в някакъв кошмар. За щастие срещата завърши 4:3 за българския отбор (б.ред. - 7 април 1982 г.). На реванша играхме много добре и спечелихме с 4:0 (б.ред. - 21 април 1982 г.). Два гола вкарах аз, а другите два отбеляза Паул Брайтнер. Получихме прозвището Брайтниге и благодарение на този мач се класирахме за финала. За съжаление там загубихме от английския Астън Вила“, допълва бившият нападател.
„Аз имам един много добър приятел в България – Михаил Касабов. Познавам го от 18-годишен. Той беше нашият преводач в София при гостуването на Байерн. С него имаме вече 50 години приятелство. Връзката ми с България е много силна. Организирали сме заедно тренировъчни лагери на националния отбор в Германия. Ценя българския национален отбор и всеки един от футболните клубове на България“, призна бившият футболист на Байерн, Интер и Сервет.
„Играх 10 години за Байерн. Имах щастието и късмета да бъда с много големи играчи като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Сеп Майер, Ули Хьонес, Паул Брайтнер. Това беше един прекрасен период. Да държиш КЕШ в ръцете си, преди да си навършил 20 години, е огромна чест и гордост за мен. Щастлив съм и с големите си успехи с националния отбор на Германия. Станах европейски шампион през 1980 г. в Италия. Два пъти получих „Златната топка“ на сп. „Франс Футбол“. Затова съм много благодарен на Байерн и националния отбор на Германия за блестящата ми кариера.“
„Ако трябва да бъда честен, през 1982 г. Италия беше по-добрият отбор. Играхме невероятно тежък полуфинал срещу Франция, който спечелихме с дузпи. На финала бяхме уморени, а Италия в топ форма. Закономерно загубихме. През 1986 г. ситуацията беше различна. Губехме с 0:2 от Аржентина. След това в рамките на 6-7 минути върнахме два гола, които аз и Руди Фьолер вкарахме. За съжаление, пет минути по-късно ние допуснахме груба грешка, заради която получихме трети гол. Трябваше да устискаме до продължения, защото аржентинците бяха уморени и нямаха сили за тях. Единственото, което ми носи радост след този мач, е че Марадона спечели. Винаги ще нося много топли и приятелски чувства към него. Той изигра едно невероятно първенство. Това беше неговият Мондиал“, отчете Румениге.
„Играл съм футбол по целия свят. На „Джузепе Меаца“ в Милано, на „Уембли“ в Лондон, на „Маракана“ в Рио де Жанейро и на други интересни места, но няма да забравя една среща в Рио. Един от най-лудите мачове, които съм играл е на бенефиса на Зико. Беше 1990 г., а на стадиона имаше 160 000 зрители. Луда обстановка под ударите на барабани и скандирания. Зико беше много щастлив, а и ние всичко покрай него се насладихме на това грандиозно футболно изпращане.“
Карл-Хайнц Румениге направи коментар и по темата за създаването на Европейска Суперлига, както и за новия формат на Шампионската лига, който ще влезе в сила от следващия сезон.
„Аз виждам идеята за Суперлигата като блъф! Всички са доволни от този формат на Шампионската лига. Затова смятам, че не се нуждаем от Суперлига, при която се говори само за финанси. Не се мисли за футбола като игра. Футболът не е само пари. Това е спорт, който трябва да удовлетворява всички заинтересовани страни – феновете, клубовете и футболистите. Подкрепям всички промени, които се правят и вярвам, че ще допринесат Шампионската лига да стане още по-атрактивна. С новите промени ще става все по-трудно класирането за осминафиналите. През този сезон Байерн се беше класирал още след четвъртия или петия мач в групата. С новия формат това ще бъде избегнато и турнирът ще стане още по-интересен.“
Германската футболна легенда сподели и част от спомените си с големите имена на немския футбол Франц Бекенбауер и Андреас Бреме, които починаха от началото на 2024 г.
„Франц Бекенбауер беше един прекрасен футболист. Играхме заедно, а след това ми беше и треньор в националния отбор на Германия. Става и президент на Байерн. Държеше се дружелюбно, но същевременно предизвикваше респект в хората. Франц Бекенбауер беше световна класа не само на терена, той беше световна класа и в живота.“
„Финалният мач с Аржентина световното първенство в Италия през 1990 г. беше изключително емоционален за мен. Аз играх с Андреас Бреме през 1986 г. в Мексико. Той беше един супериграч, който стреляше отлично и с двата си крака. Анди беше много забавен човек и съответно много добър приятел в живота.“
Румениге говори и по темата с националния отбор на Германия и спада на представянето му в последните години. Той изрази и очакванията си за предстоящото европейско първенство, което ще се проведе в Германия (14 юни – 14 юли 2024 г.).
„ГДР имаше много добри футболисти, които дойдоха в Бундеслигата и изиграха много голяма роля в повишаване на нейното ниво, но няма как това автоматично да вдигне квалитета на националния отбор. Да не забравяме, че ФРГ беше световен шампион за 1990 г. и това беше една много висока летва. Четири години по-късно, на мача срещу България в САЩ, аз бях на мача като зрител и видях колко добре играят българите. Те заслужено ни победиха и се класираха на полуфинал.“
„През 2018 г. изиграхме лош турнир в Русия, а това продължи и на Евро 2020, а за Катар изобщо не искам да коментирам. Към днешна дата нямаме генерация, която да отговаря на световните стандарти. Трябва да проявим търпение, докато отново изградим силен национален отбор“, заяви босът на Байерн.
„Радваме се, че европейското първенство през 2024 г. ще се проведе в Германия. Това е голяма чест за нас и ни изпълва с гордост. Убеден съм, че ще се получи перфектен турнир. Ще има отлична организация и атмосфера. В момента Германия не е фаворит, но се надяваме, че с подкрепата на зрителите може да направим изненада. Фаворите са Англия, Франция и вероятно Италия, която ще трябва да защитава титлата си“.
„Появата на нов шампион в Бундеслигата е добре за Германия. На хората им омръзна все Байерн да е първи. Появата на нов шампион е добре и за Байерн, защото ще ни провокира да се подобрим и да си върнем титлата догодина. Да се намери най-точният треньор е много трудно. Сега имаме ново ръководство и много добър спортен директор. Аз им пожелавам късмет, за да изберат треньор, с който да играем атрактивен и успешен футбол“, заяви носителят на „Златната топка“ за 1980 и 1981 г.
„Често се срещам с Михаил Касабов и винаги имаме добри чувства един към друг. Той винаги ми дава българско вино и аз трябва да призная, че то е просто прекрасно. Последното ми интервю с български медии беше много отдавна. Още бях играч и го свързвам с тренировъчен лагер на българското черноморие с националния отбор. В края имахме контрола с България. Беше много студено, теренът заледен, но въпреки това мачът се игра и всичко мина много добре (б.ред. - на 15 февруари 1984 г. ФРГ печели във Варна с 3:2)“, припомни си Карл-Хайнц Румениге.
