Спечелилият три пъти поред “Златната топка” Лео Меси стана първият футболист, чийто образ е корица на авторитетното списание “Тайм”. Преди него на корицата са били женският футболен тим на САЩ, който спечели световната титла през 1999 година, и Дидие Дрогба, който беше в компанията на Лейди Гага и Бил Клинтън сред “Стоте най-значими личности”.

Списанието публикува обширно интервю със звездата на Барселона. В увода авторът Йоаким Ладефогед признава, че се възхищава на Меси, който е необикновена спортна икона за нашето време. Ладефогед пише: “Бях предупреден, че е много трудно да се вземе интервю от Меси, защото той е много скромен и не обича да говори за себе си. Прочетох десетки негови изказвания и видях, че той наистина разкрива малко за живота си. По време на разговора ни Меси беше стегнат като италианско катеначо. Той рядко осъществяваше зрителен контакт и през цялото време стискаше стола с ръцете си. Не мога да кажа, че разбих защитата му, но смятам, че направих няколко пробива през нея”.

-Лео, как определяш собствения си успех?
-Не зная. Започвам всяка година с желанието да постигна всичко, без да сравнявам постиженията си с миналите сезони. За мен миналото е минало и винаги гледам напред. Нямам кога да мисля за всичко, което се е случило, защото времето върви много бързо. Когато се оттегля, ще имам време да гледам назад.

-Как успя да развиеш качествата си?
-Не мога да кажа точно. Година след година раста и развивам качествата си. Имах късмет да започна да играя много млад и да имам страхотни колеги около себе си. С Пеп Гуардиола се научих да следвам тактиката, което ми липсваше преди това. От тактическо естество той ни показа как да се държим, когато загубим топката, и именно това е в основата на успеха ни.

-Защо си толкова скромен извън терена?
-Такъв съм от дете. Винаги съм обичам футбола и съм посвещавал цялото си време на него. Като малък приятелите ми ме караха да излизаме, но аз си стоях вкъщи, защото исках да съм свеж за тренировката на следващия ден. Обичам да излизам, но човек трябва да осъзнава приоритетите си. Нещата не са се променили за мен – приятелите ми продължават да излизат, а аз си стоя у дома. Това не ми пречи, защото в този момент от живота си съм се посветил на футбола.

-Смяташ ли, че си пропуснал забавленията в живота, преследвайки кариерата?
-Никога не съм мислил така. Винаги съм искал да бъда професионален футболист и съм знаел, че това може да е свързано с жертви. За мен жертва беше напускането на Аржентина, където оставих семейството и приятелите си. Всичко, което направих, си заслужаваше, защото сбъднах мечтата си.

-Какви бяха първите ти впечатления от прословутата школа на Барса “Ла Масия”?
-Там е страхотно. Аз дойдох сам от Аржентина и да живея заедно с тези момчета ми помогна много, аз станах един от тях. Всички ние бяхме от различни места и си помагахме. Имахме много щастливи моменти, защото живяхме там заедно и приятелството между нас ставаше все по-силно.

-Как се готвиш за следващото Световно първенство и какво научи от това в ЮАР?
-За мен подготовката е като за всеки друг мач. Излизам сякаш е финал. Напрежението в националния отбор не е по-голямо. В ЮАР най-важното нещо, което научих е, че един отбор трябва да бъде обединен, за да успее. Това е решаващо за подобни турнири, които се провеждат в малък период от време.

-Конкуренцията с Кристиано Роналдо прави ли те по-силен играч?
-Не мисля. Никога не съм се вглеждал детайлно в приликите и разликите между нас, нито съм се сравнявал с друг играч. В моя характер е да търся повече постижения всяка следваща година, да израствам като индивидуален състезател и отборен играч. Ако Кристиано Роналдо не съществуваше, щях да бъда същият футболист.

-Какво е мнението ти за Роналдо?
-Той е добър човек и добър футболист, който дава много на Реал (Мадрид). В даден момент Кристиано може да реши всеки мач.

-Когато Роналдо вкара гол, чувстваш ли се длъжен ти също да го направиш?
-Не. Аз следя резултатите на Реал, защото всяка година се борим с тях за титлата, но не се състезавам с Роналдо на индивидуално ниво.

-Как се чувстваш след загуба?
-Аз съм отборен играч и страдам с целия отбор след загуба. Смятам, че това дори ми личи, когато напускам терена. Чувствам се ужасно и не говоря с никого. Просто се затварям в себе си и търся причините за поражението, къде сме сбъркали, кои са моите грешки.

-Докога продължава това?
-До следващия мач. За щастие играем често.

-Какво мислиш за критиките към теб в Аржентина, че не играеш на ниво в националния отбор?
-Боли ме много. Там за мен се пишат и говорят неща, които не са истина. Най-много страдам, когато прочета, че не ми пука за националната фланелка. Не е така. Хората там трябва да разберат, че футболът е отборен спорт и това, че аз давам всичко от себе си и играя по същия начин, като в Барселона.

-Чувстваш ли връзката с Аржентина, след като живееш от Барселона от 12-годишен?
-Никога не съм спирал да се чувствам аржентинец, нито съм искал да съм от друга страна. Горд съм с родината си, макар че се наложи да напусна. Много пъти съм казвал, че в Барселона е моят дом, а Аржентина е в моето сърце.

-Смяташ ли, че сънародниците ти вече имат по-топло отношение към теб?
-Да, има промяна. Преди критиките към мен бяха убийствени и за мен се казваха само лоши неща. Радвам се, че нещата сега са по-добре. Беше ми тежко да ме приемат с радост във всяка страна, но не и в родината ми.

-Радва ли те положителното отношение на футболните фенове по целия свят?
-Направо е невероятно. Във всяка страна се случва едно и също, а аз продължавам да се учудвам. Никога не съм си представял, че ще ме обичат от Испания до Аржентина. Щастлив съм, че радвам хората и се надявам да им давам добър пример.

-С годините чувстваш ли напрежение от очакването да бележиш във всеки мач?
-Не, играя си по същия начин. Независимо дали става въпрос за контрола или финал моята настройка е да играя за победа. Винаги опитвам да дам най-доброто от себе си, за моя отбор, за себе си и за феновете.

-Кои качества са важни за теб?
-Нося със себе си ценностите на моето семейство. С тях дойдох в Барса и живях в “ла Масия” – човечност, колегиалност и уважение към всеки един човек.

-Готов ли си да затвориш устите на критиците на Световното през 2014-а?
-Надявам се. Вярвам, че това ще бъде момента за Аржентина да спечели титлата. Отивам на шампионата в Бразилия, за да вдигна купата с моя отбор. Ако това не се случи, ще се надявам да стане следващия път, защото имам още достатъчно време пред себе си.