Бившият капитан на Германия Лотар Матеус заяви, че е твърде вероятно Берти Фотгс да не го е включил в селекцията си за европейските финали през 1996 г. заради Юрген Клинсман.
"С Клинсман сме различни характери. Поради тази причина със сигурност не бяхме най-добри приятели, когато бяхме съотборници, особено през 90-те години. На терена обаче винаги давахме най-доброто от себе си един за друг. Дали заради трудните ни отношения Берти Фогтс ме остави извън състава на Германия за Евро'96? Да, това може да е една от причините. Такъв е футболът. В крайна сметка това се оказа правилно решение, защото те спечелиха титлата без мен.
"Дали е вярно, че съм хванал бас, че Юрген ще вкара по-малко от 15 гола, когато двамата бяхме в Байерн? Така е, но аз нямах нищо срещу него. Всъщност историята е забавна. Една вечер с Ули Хьонес си приказвахме, бяхме в добро настроение и решихме да се обзаложим за 10 хиляди марки. Аз казах, че Клинсман няма да вкара 15 гола през сезона, а Ули обратното. Реших, че ако Юрген надвиши бройката и станем шампиони, ще е добре и няма да ме е яд за парите", каза още той.
"При титла щях да получа по договор бонус в размер на около 60 или 70 хиляди марки. Така че щях да загубя 10 хиляди, но щях да спечеля повече. Нямаше как да загубя в такава ситуация. В последния кръг на сезон 1996/97 г. бяхме вече шампиони. Клинсман вкара от 15 сантиметра (бел. авт. - при 2:2 срещу Борусия Мьонхенгладбах) и финишира с 15 попадения. Ха-ха-ха! Загубих баса с Ули, но в крайна сметка спечелих, защото бяхме шампиони и взехме голям паричен бонус", разказва Матеус. Той си спомни и една своя среща с Диего Марадона през 1992 г" разкри Матеус.
"Купонясвал съм с Диего два или три пъти. Когато се завърна в Европа, като играч на Севиля, първият му мач бе една контрола с Байерн. След срещата Марадона покани семейството и приятелите си на парти. Аз и още трима от Байерн отидохме. Диего седеше до жена си Клаудия и като ме видя ѝ каза: "Стани, защото Лотар трябва да седне тук до мен". Купонясвахме до 7 часа сутринта. Диего беше щастлив, танцуваше без дрехи. След световното в Мексико през 1986-а той ме искаше за съотборник в Наполи. На следващата година прати негови хора, които ми носиха пари, за да подпиша. В куфарчето имаше 1 милион марки. По това време в Германия трябваше да играеш няколко години, за да изкараш толкова голяма сума. Отказах. Всъщност дори, когато подписах с Интер, не бях на 100% сигурен, че искам да напусна Байерн", сподели още световният шампион от Италия'90.
"Дербитата срещу холандското трио на Милан? Не може да се каже кой отбор беше по-добър. Винаги беше голяма битка и хората говореха за тримата холандци в Милан срещу тримата германци в Интер, но истината беше, че не бяхме само ние. При "росонерите" имаше велики италиански футболисти - Франко Барези, Карло Анчелоти, Роберто Донадони. Те бяха най-добрият отбор. Ние имахме повече победи срещу тях, но те спечелиха повече трофеи от нас", каза още носителят на "Златната топка" за 1990 г.
"Отказах да бия дузпата на финала в Рим срещу Аржентина, но това беше така, защото имах проблеми с бутонките. Трябваше да ги сменя на почивката на мача и през второто полувреме излязох с чисто нови обувки. Не се чувствах напълно готов да бия тази дузпа. Ако нямах проблема с бутонките, щях да я изпълня. Вместо да поема риск, преотстъпих удара. На финала за Купата на Германия през 1984-а също не се чувствах уверен, бих и пропуснах. Затова през 1990-а казах на Анди Бреме: "Анди, моля те". И той вкара, което ни донесе победата. Да вдигнеш купата на световен шампион е приятно чувство. С Анди бяхме много близки, бяхме съотборници в Интер и Байерн, деляхме една стая по време на Италия'90. Изкарахме така 7 поредни седмици, той ми беше като брат", довери още Лотар.
"Преди години бе публикувано, че съм казал, че Германия трябва да се срамува от начина, по който германците се отнасят с личности като мен. Е, думите ми бяха леко изопачени, но е факт, че в Германия не се интересуват от своите герои. Знаете, че Борис Бекер не живее в Германия, Щефи Граф също не живее в Германия, същото може да се каже и за Михаел Шумахер, Франц Бекенбауер. Аз също не живея в Германия. Говорим за най-големите германски легенди в спорта, нито една от които не живее в родината си. Запитайте се защо. Защото не можеш да живееш живота си по начина, по който искаш. Бекер например живее в Лондон, където е уважаван. В Германия вървиш по улицата и чуваш глупави коментари. Не съм срещу Германия, но искам да се чувствам щастлив. Затова предпочитам Будапеща", добави легендарният №10.
"С Клинсман сме различни характери. Поради тази причина със сигурност не бяхме най-добри приятели, когато бяхме съотборници, особено през 90-те години. На терена обаче винаги давахме най-доброто от себе си един за друг. Дали заради трудните ни отношения Берти Фогтс ме остави извън състава на Германия за Евро'96? Да, това може да е една от причините. Такъв е футболът. В крайна сметка това се оказа правилно решение, защото те спечелиха титлата без мен.
"Дали е вярно, че съм хванал бас, че Юрген ще вкара по-малко от 15 гола, когато двамата бяхме в Байерн? Така е, но аз нямах нищо срещу него. Всъщност историята е забавна. Една вечер с Ули Хьонес си приказвахме, бяхме в добро настроение и решихме да се обзаложим за 10 хиляди марки. Аз казах, че Клинсман няма да вкара 15 гола през сезона, а Ули обратното. Реших, че ако Юрген надвиши бройката и станем шампиони, ще е добре и няма да ме е яд за парите", каза още той.
"При титла щях да получа по договор бонус в размер на около 60 или 70 хиляди марки. Така че щях да загубя 10 хиляди, но щях да спечеля повече. Нямаше как да загубя в такава ситуация. В последния кръг на сезон 1996/97 г. бяхме вече шампиони. Клинсман вкара от 15 сантиметра (бел. авт. - при 2:2 срещу Борусия Мьонхенгладбах) и финишира с 15 попадения. Ха-ха-ха! Загубих баса с Ули, но в крайна сметка спечелих, защото бяхме шампиони и взехме голям паричен бонус", разказва Матеус. Той си спомни и една своя среща с Диего Марадона през 1992 г" разкри Матеус.
"Купонясвал съм с Диего два или три пъти. Когато се завърна в Европа, като играч на Севиля, първият му мач бе една контрола с Байерн. След срещата Марадона покани семейството и приятелите си на парти. Аз и още трима от Байерн отидохме. Диего седеше до жена си Клаудия и като ме видя ѝ каза: "Стани, защото Лотар трябва да седне тук до мен". Купонясвахме до 7 часа сутринта. Диего беше щастлив, танцуваше без дрехи. След световното в Мексико през 1986-а той ме искаше за съотборник в Наполи. На следващата година прати негови хора, които ми носиха пари, за да подпиша. В куфарчето имаше 1 милион марки. По това време в Германия трябваше да играеш няколко години, за да изкараш толкова голяма сума. Отказах. Всъщност дори, когато подписах с Интер, не бях на 100% сигурен, че искам да напусна Байерн", сподели още световният шампион от Италия'90.
"Дербитата срещу холандското трио на Милан? Не може да се каже кой отбор беше по-добър. Винаги беше голяма битка и хората говореха за тримата холандци в Милан срещу тримата германци в Интер, но истината беше, че не бяхме само ние. При "росонерите" имаше велики италиански футболисти - Франко Барези, Карло Анчелоти, Роберто Донадони. Те бяха най-добрият отбор. Ние имахме повече победи срещу тях, но те спечелиха повече трофеи от нас", каза още носителят на "Златната топка" за 1990 г.
"Отказах да бия дузпата на финала в Рим срещу Аржентина, но това беше така, защото имах проблеми с бутонките. Трябваше да ги сменя на почивката на мача и през второто полувреме излязох с чисто нови обувки. Не се чувствах напълно готов да бия тази дузпа. Ако нямах проблема с бутонките, щях да я изпълня. Вместо да поема риск, преотстъпих удара. На финала за Купата на Германия през 1984-а също не се чувствах уверен, бих и пропуснах. Затова през 1990-а казах на Анди Бреме: "Анди, моля те". И той вкара, което ни донесе победата. Да вдигнеш купата на световен шампион е приятно чувство. С Анди бяхме много близки, бяхме съотборници в Интер и Байерн, деляхме една стая по време на Италия'90. Изкарахме така 7 поредни седмици, той ми беше като брат", довери още Лотар.
"Преди години бе публикувано, че съм казал, че Германия трябва да се срамува от начина, по който германците се отнасят с личности като мен. Е, думите ми бяха леко изопачени, но е факт, че в Германия не се интересуват от своите герои. Знаете, че Борис Бекер не живее в Германия, Щефи Граф също не живее в Германия, същото може да се каже и за Михаел Шумахер, Франц Бекенбауер. Аз също не живея в Германия. Говорим за най-големите германски легенди в спорта, нито една от които не живее в родината си. Запитайте се защо. Защото не можеш да живееш живота си по начина, по който искаш. Бекер например живее в Лондон, където е уважаван. В Германия вървиш по улицата и чуваш глупави коментари. Не съм срещу Германия, но искам да се чувствам щастлив. Затова предпочитам Будапеща", добави легендарният №10.
