Дори ако Лионел Меси не бе пораснал повече от 130 сантиметра, както са мислели лекарите, когато е бил дете, пак би бил в Рим за утрешния финал от Шампионската лига. Той би дошъл като фен на клуба, който го спаси, плащайки скъпото му лечение като тийнейджър и като фен на футболиста, на когото се възхищава. Дори да не играеше, Меси би платил, за да гледа.

Финалът тази година за мнозина е битка между Меси и Роналдо, не между Барселона и Манчестър Юнайтед. Това е дуел между двамата най-добри футболисти и победителят ще вземе короната. Никой обаче не е толкова нетърпелив да види Роналдо колкото малкият аржентинец, който ще атакува от другата страна на терена.

”Манчестър Юнайтед нямат слаби страни. Имат невероятни играчи, но ако трябва да посоча само един, това ще е Роналдо. Бих плащал, за да го гледам. Двамата сме много различни, но той е уникален и специален и ще ни бъде трудно да го спрем. Увлечени в него не трябва да забравяме за Бербатов, Рууни и Тевес. Имат играчи на всеки пост, които могат да ни накажат, същото важи за нас”, споделя Меси пред “Дейли Мейл”.

Той уважава Юнайтед, но никога не би играл за тях. Нищо не може да го накара да напусне клуба, който е платил за лекарствата, от които се е нуждаел, когато на 11 години лекарите открили, че има липса на хормона на растежа. Инжекцията, от която се нуждаел всеки месец, струвала по 1500 долара, но спортният-директор на Барселона Карлес Решак видял таланта и довел семейството му в Испания.

Благодарение на инжекциите Лео станал 168 сантиметра, а едва на 16 прави неофициалния си дебют за отбора: “Лоялен съм към Барселона. Лекарите в Аржентина казаха, че няма да порасна повече от 130 сантиметра. Разходите в болниците бяха прекалено високи. Баща ми работеше на две места и пак не можеха да си позволят лечението. Ако не бе Барселона, сигурно нямаше да съм футболист. Дължа им толкова много. Искам да им се отплатя като прекарам кариерата си тук.

Той е противоположността на Роналдо. Не обича светлината на прожекторите, живее скромно. Затова харесва Тевес заради ценностите му и качествата като футболист. “Карлос ми е приятел. Той е невероятен футболист, но още по-добър човек. Когато го погледна, виждам идеалния семеен мъж. Не винаги играе толкова, колкото заслужава, но никога не се оплаква”, споделя Меси.

Лео не обича определението “новия Марадона”. “Хубаво е, че ме сравняват с него. Но още ми е рано за това. Помислете само какво е направил Дон Диего за Аржентина. Няма как да бъда сравняван с него. Искам да бъда себе си, старая се да не обръщам внимание на сравненията. Истината е, че не опитвам да съм по-добър от когото и да е. Нека след 10 или 15 години да се върнем назад и да видим какво съм постигнал. И ако тогава хората искат да ме хвалят, ще се радвам искрено”, споделя аржентинецът.

“Иниеста, Шави, Анри, Ето’о. Барселона има толкова специални футболисти. Ние сме специален отбор, ще е страхотно да пишем история заедно. Тимът е страхотен от вратаря до нападателите. Разбира се имаме и Пеп Гуардиола. Знаем, че треньорът на Юнайтед има повече успехи, но Пеп е нашият човек и сме много уверени с него. Вижте какво постигна за един сезон. Доскоро е играл и понякога го чувствам като 12-ия играч. Да спечелим Шампионската лига е невероятна чест. Чувствам, че дължа много на Барселона и трябва да помогна на този велик отбор да стане още по-велик. Не играх на финала с Арсенал преди три години и се вълнувам. А какво по-хубаво от това да играя на финала с двата най-добри отбора в света”, твърди Меси.

Според него финалът ще бъде незабравим, защото играят два тима, обичащи офанзивния футбол. “Английските отбори са определяни като физически. За мен Манчестър са много по-сходни с нас. Имат играчи, които правят футбола красив. Надявам се на открита игра, за да направим величествен финал. Не виждам слабости в отбора на Юнайтед. Не виждам обаче и в Барселона. Ключът е да играеш своята игра, а не да търсиш слабости, които може да не откриеш. Уверен съм и вярвам в себе си и момчетата. Разбирам се чудесно с Анри и Ето’о, за това не се страхувам от Манчестър”, завършва Меси.
/БЛИЦ, по материал на "Дейли Мейл"