Той трябваше да върви по стъпките на своя сънародник Жозе Моуриньо в Челси и да остави трайна следа в клубната история. Ерата на Андре Вияш-Боаш обаче продължи само 257 дни или малко повече от 8 месеца. След поредната загуба на Челси с 0:1 при гостуването на Уест Бромич през уикенда португалецът бе уволнен. Това бе човекът, за когото Челси плати неустойка на Порто в размер на 15 милиона евро, и на когото се приписваше успешно бъдеще в европейски футбол. Сега обаче той е смятан за едно от най-големите разочарования в клубната история на лондонския гранд.

Преди да дойде на “Стамфорд Бридж” миналото лято, Вияш-Боаш имаше големи успехи в кариерата си. Спечели 3 трофея още в първия си цял сезон начело на Порто. След като се опита да избяга от сравненията със своя сънародник Жозе Моуриньо и да извърви друг път, Вияш-Боаш тотално се провали и логично бе изритан от Челси.

Финалната статистика, която съпровожда уволнението на Вияш-Боаш, изглежда доста мизерна: От общо 40 мача под ръководството на португалеца Челси записа 18 победи, 12 равенства и 10 поражения. Това е най-лошото постижение на мениджър на Челси в последните 15 години. Статистиката на Вияш-Боаш е значително по-лоша от тези на шестимата му предшественици в ерата Абрамович: Клаудио Раниери, Жозе Моуриньо, Аврам Грант, Луис Фелипе Сколари, Гуус Хидинк и Карло Анчелоти.

Краят на 34-годишния специалист бе предизвестен още преди визитата на Уест Бромич в Мидланд. На футболен език изразено: С методите си Вияш-Боаш загуби доверието на по-опитните играчи.

Първите знаци след идването на Вияш-Боаш бяха добри. Челси спечели 4 от първите си 5 мача за сезона, един добър старт след 0:0 при гостуването на Сток Сити. Португалецът демонстрира, че е повлиян от разбиранията на Жозе Моуриньо за динамиката на играта, но стилът му на водене и тактиките му бяха твърде остри. Първите критики за Вияш-Боаш дойдоха в средата на септември на “Олд Трафорд”, когато Франк Лампард за първи път в последните 10 години бе заменен на почивката, а “сините” от Лондон загубиха с 1:3. След мача се говореше не само за фантастичния гол на Фернандо Торес и ужасяващия му пропуск след това на празна врата, но и за наивната тактика, използвана от Вияш-Боаш.

Предизвикателството за португалския треньор да сформира тим, който да играе разнообразен и успешен футбол, бе затруднено от факта, че отборът застарява. Само на 34 години, с 4 по-възрастен от Дидие Дрогба и с 9 от Франк Лампард, Вияш-Боаш се опита да засили собствения си авторитет, като атакува кръга на по-старите и опитни играчи. Набързо се създаде дистанция между треньорите и опитните футболисти. Португалецът вече не разговаряше на четири очи с тях, а най-много да им даде някои нови тактически съвета. Никола Анелка и бразилецът Алекс бяха извадени от състава и тренираха с резервите, а през зимата бяха продадени. Всичко това доведе до фарса срещу Наполи (1:3), където Жозе Босингва започна като ляв защитник вместо Ашли Коул, а Раул Мейрелеш и Рамирес бяха дефанзивни халфове. По същото време на пейката бяха оставени опитните Микаел Есиен и Франк Лампард, които едвам прикриваха недоволството си. Беше перверзно да се наблюдава как Челси сам се би в Неапол на “Сан Паоло” и предопредели съдбата на Вияш-Боаш.

Когато португалецът пое отбора, най-голямата въпросителна бе как ще се справи с проблема, когато остави на резервната скамейка по-опитните играчи. В крайна сметка това бе и най-голямата му слабост на “Стамфорд Бридж”.

Защо например Лампард не бе продаден на Манчестър Юнайтед след две оферти през зимата, когато отношенията между него и Вияш-Боаш не бяха добри? “Червените дяволи” се принудиха да върнат в състава си отказалия се през миналото лято Пол Скоулс. В това време Вияш-Боаш бе наблюдаван от Майкъл Еменало, шефа на скаутите в Челси, считан за очите и ушите на Роман Абрамович.

Нещата стигнаха до там, че между треньорите и играчите вече нямаше посредници като Рей Уилкинс, номер 2 под ръководството на Карло Анчелоти, или Пол Клемент, дългогодишен треньор, работил с всички мениджъри преди Вияш-Боаш в ерата Абрамович, но уволнен след идването на португалеца. Позициите на Вияш-Боаш непрекъснато отслабваха, въпреки че получаваше подкрепата на Абрамович за идеите с налагането на неоткрити таланти.

Това не донесе изискваните от руския милиардер резултати. Победата с 3:0 над Болтън даде допълнителен шанс на Вияш-Боаш, но всичко бе забравено след поражението от Уест Бромич. След като бе уволнен в неделя, Вияш-Боаш напусна тренировъчното игрище по-богат, но по-малко усмихнат...