През 2004 г. се случиха доста любопитни неща в света на футбола. В България за първи път след 9 септември 1944 г. столичните отбори останаха без трофей. Титлата взе Локомотив (Пловдив), а Купата бе спечелена от Литекс. През лятото на 2004 г. Гърция изненадващо спечели европейското първенство. Порто триумфира в Шампионската лига и изстреля Жозе Моуриньо под прожекторите на славата. Съперник на “драконите” на финала бе Монако.
Това бе един впечатляващ европейски сезон за “монегаските” под ръководството на Дидие Дешан. В груповата фаза тимът победи Депортиво (Ла Коруня) с 8:4 в един интригуващ и вълнуващ мач. След това отстрани Реал (Мадрид) след домакински успех с 3:1, въпреки че Кралския клуб бе спечелил първия мач с 4:2. На полуфиналите тимът от Лига 1 надви Челси след победа с 3:1 у дома, въпреки че игра близо 40 минути с човек по-малко. Поражението от Порто сложи край на приказката на Монако, но това бе един от най-паметните сезони на клуба. И ако не беше един специален португалски треньор, “монегаските” можеше да бъдат хита на годината.
Седем години по-късно, Монако е сред изпадащите от Лига 1, но само на точка от зоната на спасението. Тимът отпадна от Купата на Франция, след като бе отстранен от петодивизионния Шамбери с дузпи. В първенството “червено-белите” дори не успяха да победят абсолютния аутсайдер Арл-Авиньон и направиха нулево равенство с отбор, записал само един успех от началото на сезона и спечелил едва 11 точки за 25 мача във френския шампионат.
Клубът липсва от европейските клубни турнири, след като през последните няколко сезона завършваше в средата на класирането. Тимът не само загуби блясъка си, но и звездите си. Това е нетипично за отбор, който през последните над 30 години имаше изграден атрактивен стил. Клубът бе дом за едни от най-големите имена във футбола. В княжеството са се подвизавали играчи като Глен Ходъл, Джордж Уеа, Тиери Анри и др.
Най-важният фактор за упадъка на тима са обстоятелствата около напускането на емблематичния Жан-Луи Кампора през 2003 г. Кампора бе най-дългогодишният президент в историята на клуба. Той започна “царуването” си на “Стад Луи II” през 1976 г. и бе основен фактор за спечелването на пет титли. Първата от тях бе взета още през 1978 г., сезонът в който Монако се завърна в елита на Франция.
През 80-те и 90-те години на ХХ век “монегаските” се утвърдиха като един от факторите в Европа. В състава бяха Глен Ходъл и Енцо Шифо. През 1994 г. под ръководството на Арсен Венгер тимът игра полуфинал в Шампионската лига. Въпреки блясъка клубът не покори висотите, стигнати от Дешан. По ирония, това стана една година, след като Кампора напусна поста си. Легендарният президент си тръгна заради финансови проблеми. Монако бе изхвърлен от Лига 1 заради задължения от над 30 милиона евро, но след това бе пожален и върнат в елита.
Паричните проблеми обаче останаха, въпреки че тимът направи чудеса с представянето си в Европа. След финала на Шампионската лига отборът претърпя сериозни промени. Людовик Жюли премина в Барселона, Фернандо Мориентес се върна в Реал (Мадрид) след изтичането на преотстъпването си, Жером Ротен отиде в ПСЖ. През 2005 г. Дешан напусна и бе заменен от Франческо Гуидолин. Отборът игра в Купата на УЕФА, победи българския ЦСКА с 2:1 в груповата фаза, но на 1/16-финалите бе елиминиран от Базел. Последва нова вълна от напуснали футболисти – Патрис Евра и Еманюел Адебайор бяха продадени в Англия, Ярослав Плашил отиде в Испания, а Себастиан Скилачи премина в Олимпик (Лион).
Финансовите проблеми, комбинирани с липсата на лидери и непостоянната игра доведоха до упадъка. Мишел Пастор бе заместникът на Жан-Луи Кампора на президентския пост, но напусна през 2008 г. след серия от критики. След това дойде Жером дьо Бонтен. През тези години на “Стад Луи II” не само липсваше постояноство, но и отборът нямаше обиграност. От 2004 г. насам в княжеството акостираха 51 нови играчи, а 66 си тръгнаха. Шестима треньори се опитаха да върнат миналия блясък, но биваха уволнени още преди да наложат идеите си. Няколко месеца след началото на този сезон Лоран Банид замени уволнения Ги Лакомб. Банид, син на бившия треньор на Монако Жерар Банид, е за втори път начело на тима. Предишният му престой бе през сезон 2006/07.
На терена “монегаските” показват дефанзивен и предсказуем футбол, какъвто старият Монако никога не е демонстрирал. Вероятното стилът е продиктуван от тежката финансова криза, налегнала клуба. В началото на годината националният съвет на княжеството одобри финансова субсидия, която гарантира на тима нормално съществуване до края на сезона. Клубът обаче получи срок от една година, за да намери решение на проблемите си. Съветът обяви, че е загубил търпението си към тим, който се е превърнал в спортен провал и бездънна финансова яма./БЛИЦ
