"Интер е клубът, в който с удоволствие продължавах да работя. Никъде другаде не съм получавал такова щастие. Отборът от Милано и аз сме част от едно семейство. Винаги ще принадлежа към него. Когато напуснах "нерадзурите", плаках много и то няколко пъти”, призна Жозе Моуриньо в интервю пред португалска телевизия.
През 2010 година Моуриньо изведе "нерадзурите" до исторически за италианския футбол требъл. След триумфа над Байерн (Мюнхен) във финала на Шампионската лига той обяви, че напуска. Португалецът пое Реал (Мадрид), където е и в момента.
“Защо напуснах Интер и поех Мадрид? И аз се чудя. Тогава от "Сантиаго Бернабеу" ми предложиха за трети път треньорския си пост. Приятели ми казваха, че мога да стана велик треньор, но ако не стана шампион с Реал това винаги ще липсва във визитката ми. Фабио Капело вече го беше правил и аз реших да се срещна лично с Флорентино Перес. И така се озовах в Мадрид. Интер обаче винаги ще ми навява носталгия.
Първата ми титла с Интер бе спечелена не на терена, а на тренировъчния комплекс. Ето нещо интересно от тогава. Милан ни преследваше в борбата за първото място, но загуби от Удинезе и реално станахме шампиони, защото вече бяхме недостижими. На другия ден играехме със Сиена. На “Пиаца Дуемо” в Милано се събраха хиляди тифози на Интер, за да празнуват титлата, но аз не исках още да празнуваме. Имахме мач и можехме да загубим рекорда си за непобедимост. Не исках футболистите ми да се прибират по 3-4 часа сутринта. Как щяха да изглеждат на другия ден на терена?
